Артериален еластанс и преднатоварване

Да разгледаме кривата на налягането и обема. Ще я използваме, за да установим как преднатоварването се вписва в историята. Обемът ще е по хоризонталата, а налягането ще е по вертикалата. Ще използвам обичайните криви, връзката между крайните систолични налягане и обем, ето така. Ще използвам същия цвят, за да покажа връзката между крайните диастолични налягане и обем. Искам да гледаш тази крива, понеже тя ще ни интересува. Това е връзката между крайно диастоличните налягане и обем. Също така ще скицирам артериалната еластичност. Говорихме за артериалната еластичност. Това беше Е с индекс малко а и формулата беше налягането в края на систолата делено на ударния обем. Набързо ще скицирам къде ще са тези точки. Това ще е крайно систоличното налягане. Ударният обем ще е – ако спуснем от тази точка, ето така... Това тук ще е ударният ни обем. Тези две стойности помагат да намерим наклона на артериалната еластичност. Можем да ги използваме, за да скицираме контура на налягането и обема. Ще слезе надолу, ето така, а в някакъв момент ще продължи по кривата ни. Ще премине лилавата права и ще продължи. Точно в същата точка, където е обемът, отиваме нагоре и имаме съкращение. Сърцето се съкращава тук и продължава да се съкращава. Накрая кръвта бива изтласкана и навлиза в аортата. Това е контурът на налягането и обема. Искам да изтъкна няколко неща. Това е крайната диастолична точка. И, помни, когато говорим за края на диастолата, трябва да ти припомня за преднатоварването. Всъщност ще запиша уравнението за преднатоварването ето тук. Казахме, че преднатоварването е – и това е от господин Лаплас – напрежението на стената в края на диастолата... Ще запиша цялата формула, за да се уверя, че я помним. Това е налягането по радиуса в края на диастолата, делено на 2 по дебелината на стената в края на диастолата. Всичко това се случва в тази точка, където е жълтата стрелка. Ето един въпрос – какво би се случило, ако увеличим налягането в края на диастолата? Или, с други думи, ако увеличим преднатоварването. Ако трябва да го определя, налягането сега ще е някъде тук. Това е налягането в момента в края на диастолата. Но да кажем, че го увелича. Искам да го увелича до тук. И мога да скицирам какво ще е това, да кажем, ето тук. Веднага можеш да видиш какво би се случило. Ще имаш увеличение – или изглежда ще имаш увеличение на ударния обем. Понеже сега има навлизане на допълнителна кръв, съкращението ще се случи само в тази точка. Ще започна съкращение. Ще завърша контура след малко, но искам да се върна към уравнението за еластичност. Искам да се уверя, че следим уравненията, понеже това ще е полезно, и да се уверим, че не засядаме някъде по пътя. Помни, това е формулата за еластичността – артериалната еластичност. И преди казахме, че има сърдечна чистота по съпротивление и това трябва да е равно... Така го записахме. Не споменах промяна на сърдечната честота и не споменах промяна на съпротивлението. Оставих това същото. Ако всичко това е същото, а сега увеличавам ударния обем, искам да предположиш какво ще се случи с налягането. Ако ще трябва да остане същото, цялостното уравнение трябва да е същото, единственият начин за това е да увеличим и налягането. Няма друг начин да направим това. И това са изчисленията. Това е красотата на числата и ни помага да открием какво се случва. Ако налягането се увеличи, тогава мога да заместя това във формулата. Мога да кажа, че уравнението ми ще има точка ето тук, където е новото налягане. Това е новото ми налягане в края на систолата. Нека разгледаме това още веднъж, защо знаех предварително, че това трябва да се случи. Първо казах, че ударният ми обем се увеличава. Ако ударният ми обем се увеличава, а не променям сърдечната честота или съпротивлението, тогава знам, че налягането в края на систолата също трябва да се увеличи. Ето защо има смисъл математически. Но искам да се уверя, че има смисъл и логически. С други думи, ако вкараш повече кръв в аортата, тогава е логично, че налягането в края на систолата, което е същото като налягането в аортата в този момент, ще е по-високо. Повече кръв в аортата ще създаде повече налягане и това е логично. Понеже имаш повече отскачащи молекули, повече кръвни молекули. И, разбира се, налягането ще се увеличи. Това е много интересно, понеже знаем, че е примамливо да кажеш, че ако имаш такова увеличение – затова не приключих чертането – примамливо е да кажеш, че това просто означава, че ударният обем ще се увеличи и толкова. Често виждам това начертано така. И е много объркващо. И всъщност е грешно. Не трябва да се чертае така. Истината е, че ударният обем се увеличава и това също увеличава крайно систоличното налягане. Правилният начин да го начертаем е увеличаващо се и после имаш изтласкване. И, после, разбира се, слиза от тази точка надолу и се среща тук. Вероятно знаеш нещо, което е, че ако казвам, че ударният обем ще се увеличи поради всичко това, ударният обем тогава няма ли да намалее, понеже изгуби част от ударния обем от тази страна? И отговорът е да. Да, имаш по-малък ударен обем поради тази загуба тук. Но понеже получаваш толкова много от тази страна, това го компенсира и, общо казано, ударният обем се увеличава. Старият ударен обем, който е ето тук, е по-малък от новия ударен обем, който е ето тук. Определено трябва да помниш това. Имаш и няколко други промени, което е, че имаш увеличение в следнатоварването ето тук. Следнатоварването също се повишава. Тук исках да ти покажа, че ако имаш промяна на преднатоварването, ако това е главната промяна, контурът напълно се променя. Но наклонът на лилавата права, която чертая, остава приблизително същия. Забележка: д-р Риши чертае погрешно новата графика на артериалната еластичност. Тя трябва да пресече абсцисата на мястото, където отива синият пунктир. Искам да се уверя, че го чертая приблизително същия. Изглежда ето така. Така ще изглежда новата права за преднатоварването. Сега можеш да оцениш факта, че ако увеличиш преднатоварването, преместваме правата насам. Ако намалиш преднатоварването, мога да ти покажа обратното и ще отиде на другата страна. Това прави увеличаването и намаляването на преднатоварването с правата ни. Не променя наклона на правата. Еластичността (или наклонът) остава същата, но местоположението на правата спрямо оста за обема се променя.