Извeждане на артериалния еластанс от кривата налягане-обем

Говорихме доста за контурите на налягането и обема, но отдавна не сме говорили за тази формула делта Р е равно на Q*R. Може би се чудиш каква е връзката между двете. Има много хубава връзка между тях. Ще ти я покажа и ще видим дали и ти мислиш така. Страхотна е. Ако останеш с мен, ще видиш, че това е удивително. Какво означава "делта"? Делта означава промяна. Тук говорим за налягане. Ще запиша това. Искам да се уверя, че всичко е ясно, понеже скоро не сме говорили за това. Мислех, че ще е хубаво отново да преминем през това и да го преговорим. Ще запиша формулата по малко по-различен начин. имаме Ра и Рv. Това а е артериално. Това просто означава, че е налягането в артериите. После изваждаш налягането във вените. Друг начин да представим това е, като кажем, че има високо налягане в артериите, когато кръвта излезе от сърцето, а после преминава през капилярите и вените и докато стигне обратно до сърцето, налягането е намаляло много. Този спад на налягането е равен на две неща. Първото е кръвният поток. Кръвния поток измерваме като обема върху времето или можеш да кажеш обем в минута. Другото е съпротивление. Това е съпротивление. Количеството налягане, което спада, ще е равно на кръвния поток по съпротивлението. Кръвният поток е нещо, което можеш да разделиш. Мога да кажа, че кръвният поток е ударният обем. Ударният обем е обемът в един удар на сърцето. Умножаваш това по броя удари на сърцето в минута – наричаме това сърдечна честота. Ако питам каква е сърдечната ти честота, ще кажеш, че е 60 удара в минута, например. Или 100 удара в минута. Някакво число. Това е сърдечната честота. Взимаме всичко това и го умножаваме по съпротивлението, и получаваме промяната на налягането. Това е формулата. Делта Р е равно на Q*R. Сега ще направя малко място. Искам да се върнем към контура на налягането и обема. Искам да покажа точно как е свързан с това готино уравнение. Да кажем, че това е контурът ни за налягането и обема. Ще го начертая голям, за да можеш да видиш всичко ясно. На долната ос е обемът. Налягането е на тази ос (вертикалната ос). Нагоре се увеличава. Това е от перспективата на левия вентрикул. Просто ще запиша LV тук, за да не забравим, че това е от перспективата на левия вентрикул. И имаме две прави. Имаме една права, ето така. Да я наречем връзка между крайно систоличните налягане и обем. Искам да обърнеш специално внимание на тази права. Другата крива е тук долу и я наричаме връзка между крайно диастоличните налягане и обем. Набързо ще скицирам контур на налягането и обема. Имаме нещо такова. Това е контурът ни на налягането и обема. Да кажем, че отива надолу, а после отива нагоре, нещо такова. Скицирам това набързо, така че се извинявам, ако не изглежда красиво. Но това е контурът ни на налягането и обема. Как можем да получим информация за уравнението си от този контур? Може ли да ни предостави някаква информация? Отговорът е, че може, но трябва да направим някои предположения, ако ще използваме контура на налягането и обема. За начало помни, че гледаме ляво вентрикуларното налягане, но уравнението ни горе беше за артериалното налягане. Едно предположение, което веднага мога да направя, е, че налягането в левия вентрикул ще е приблизително равно на налягането в артериите по време на изтласкване. Помни, когато кръвта изтича от левия вентрикул, има непрекъснато пространство между левия вентрикул и аортата, която е една от големите артерии. Това е по време на изтласкването. На контура ни на налягането и обема това е изтласкването. Мога да кажа, че налягането в артериите е приблизително същото като в левия вентрикул. Продължавайки тези разсъждения, мога да кажа, че не искам купища числа. Не ми трябват 50 числа или безкраен брой числа тук. Трябва ми едно число. Трябва ми едно число, което да заместя в това уравнение. Как ще получа това число? Ще трябва да направя друго предположение. Можем да кажем, че артериалното налягане – помни, приемам, че по време на изтласкване двете са приблизително еднакви – тогава, по време на изтласкване, артериалното налягане не е ли обобщено или мога ли просто да използвам средното налягане? Не мога ли просто да взема средното артериално налягане? Правили сме това в миналото. Казахме, че имаме две стойности тук. Имаме систоличната стойност тук горе. Това е систоличната стойност. Имаме диастоличната стойност отдолу. Тук долу е диастоличната стойност. Ако използваш тези числа и намериш някакво средно артериално налягане, това ни върши работа. Това ти казва малко за това какво е цялостното средно налягане и това ще е добре. Но да кажем, че днес не искам да се претоварвам. Не искам да правя изчисления. Не искам да взимам тези числа и да ги замествам в някаква друга формула. Не искам да правя нищо такова. Искам само едно число от този PV контур, което ще ми помогне да получа приблизителна представа за артериалното налягане. Помни, това търся, това артериално налягане, понеже то е в уравнението. Предполагам, че можеш да продължиш и да погледнеш това. Това е налягането ни в края на систолата. Мога да попитам какво е налягането в края на систолата. Знам, че това число ще е между систоличното налягане и диастоличното налягане. Ще е в подходящия диапазон. Точно това правим. Това е крайното систолично налягане, което хората понякога използват в това уравнение. Казват да приемем – отново, това е списъкът ни с предположения – да приемем, че крайно систоличното налягане е достатъчно добро, за да ни даде информация за артериалното налягане. Това правим. Ще използваме това число, защото е лесно да го получим. Сега, трето предположение, и обещавам, че няма да правя дълъг списък, само няколко неща – третото предположение е за PV. За това число. Венозното налягане. Помни, крайното систолично налягане е някъде тук. 90, може би 100, някъде тук. А какво ще е венозното налягане? Да кажем, че е 3, може би 5. Ще е някакво малко число. Нещо доста малко. Ако венозното налягане е толкова ниско в сравнение с артериалното налягане, мога да приема, че е нула. Мога да кажа, че другото е толкова голямо, че изваждането на едно толкова малко число няма да има голямо значение. Просто ще приема, че е 0. Ако е нула, мога да го забравя. Когато извадим от едно число нула, получаваме същото число. Това е третото ми предположение. Тези предположения се правят за улеснение. Ще използваме тези предположения и ще преработя уравнението. Просто ще го оставя така. Преработеното уравнение ще е нещо такова. Ще имаме налягането в края на систолата минус 0 – ще оставя това – е равно на ударния обем по сърдечната честота, по съпротивлението. Ще разделя двете страни на уравнението на ударния обем. Това се съкращава. Крайното ми уравнение – ще го запиша в друг цвят – крайното ми уравнение е крайно систоличното налягане, делено на ударния обем, равно на сърдечната честота по съпротивлението. Добре. Какво направих? Пораздвижих нещата, опростих ги. Но вероятно все още гледаш това и си мислиш: "Какво толкова?" Кого го е грижа? Какво прави това за мен? Нека отделя момент – ще изтрия няколко неща. Докато трия, искам да разгледаш тази графика и да видиш дали можеш да забележиш нещо. Това е като гатанка. Предизвиквам те да видиш дали можеш да видиш как това ново уравнение, което записахме, може да е полезно. Нека внимателно да изтрия това. Ще ти дам момент да помислиш за това. Давай, виж дали можеш да измислиш нещо. Поразчистих графиката. Ще надпиша нещата отново и това ще ти спечели още време да продължиш да мислиш. Да кажем, че тази точка е крайно систоличното налягане, точно както преди. А тази точка беше краят на контура ми на налягането и обема. Ще използвам различни цветове. Ще кажа, че имаме тази права. Това беше просто крайното систолично налягане. Това е тази стойност. После получих тази права. Това е между тези двете. Това е ударният ми обем. Това е това число. Имам крайно систоличното налягане и ударния обем на графиката. Ако разделя едното на другото, какво точно означава това? Ако имам налягане върху обем, това може да ти говори нещо, може да ти звучи познато. Налягането, делено на обема, звучи като еластичността. Ако начертая правата, ще изглежда ето така. Еластичността – точно така се нарича – нарича се артериална еластичност. Причината да използваме думата еластичност е, понеже взимаме налягането и делим на обема – има същите мерни единици. Означаваме го като Е с индекс малко а. Е с индекс а. Има права тук и точката, в която двете прави се пресичат – тази и тази права – е крайно систоличното налягане. Сега открихме връзка между това, което става в артериите, по-точно, ако мислим, че артериите имат определен поток и съпротивление, и промяна в налягането. Започнахме да виждаме, че можем да използваме контура за налягането и обема, който мислехме, че е за левия вентрикул. Това ти казва малко повече, отколкото просто какво става с левия вентрикул. Можем да го използваме, за да открием какво става в артериите. И пак ще се връщаме към тази права. Тази Еа права. Ще я видим отново в бъдеще и ще разбереш колко е хубаво да имаш цялата тази информация на една графика.