If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:12:13

Видео транскрипция

Вероятно познавааш с диаграмата на сърцето, но преди да започнем, ще наименувам някои неща, за да избегнем обърквания. Кръвта се придвижва от дясното предсърдие до дясната сърдечна камера, след което минава през белите дробове и от лявото предсърдие до лявата камера. Кръвта се придвижва по този начин. Едно от нещата, които подпомагат движението на кръвта в правилната посока, са клапите. Две от тях ще наречем по малко по-различен начин от този, който сме използвали преди. Това са атриовентрикуларни клапи. Можеш да отгатнете кои точно имам предвид. Атриовентрикуларни клапи са тези двете между предсърдията и камерите. Едната е трикуспидалната клапа, а другата е митралната клапа. За да се ориентираме по-лесно: това е трикуспидалната (Т), а това е митралната (М). Ако разгледаме по-внимателно атриовентрикуларни клапани, ще видим, че и двете са насочени леко надолу. Едно от нещата, които може би се чудиш, е "Но как така те не се мятат напред-назад? " Тези клапи имат много интересен строеж. Те всъщност са свързани със стените. Придържат се по този начин. А от другата страна на тази свръзка имат по едно малко мускулче. Което е напълно логично, ако се замислиш. Камерите са много силни, нали? Знаем, че камерите са наистина много силни. Ако камерите се свиват, кръвта вероятно ще се изстреля във всяка възможна посока. Би могла да мине през митралната клапа или през трикуспидалната клапа. Причината, поради която това няма да се случи, е, че тези папиларни мускул чрез тези свръзки, наречени chordae tendinae, попречват на клапата да се отваря на другата страна. Така че тези chordae tendinae са важни по тази причина. Те попречват на клапата да се отваря на другата страна. Това са chordae tendinae, а това са папиларните мускули. Те играят голяма роля, като попречват на камерите да развалят клапите. Нека кажем, че по случайност нашата камера е била прекалено силна и е скъсала една от кордите. Например тази тук. Това е така, понеже камерата е изпращала прекалено много кръв в тази посока и това е пречупило кордата. Какво ще се случи в такъв случай? Клапата ще започне да се мърда напред и назад, ще се отваря в тази посока и в тази. При следващия удар на сърцето кръвта ще започне да се движи в неправилната посока, защото тази клапа не е способна да се затваря добре. Кръвта ще се насочи в тази посока, в която не се предполага да отива. И изведнъж кръвта ни ще тече в грешната посока. chordae tendinaе и папиларните мускули имат важната задача да не допускат това да се случва. Нека разгледаме друга област. Нека разгледаме това тук, интравентрикуларната преграда. Можеш да мислите за нея като за стена. Интравентрикуларна преграда. Искам да обърна внимание на един факт, който е доста очевиден, ако погледнеш – сигурно ще си помислиш, че няма нужда да го отбелязвам – вижда се, че тази част тук е много тънка, докато тази е сравнително по-дебела, нали? Двете не са еднакви по големина, тази е много по-дебела. Причината, поради която споменавам това, е, че тази първа част в синьо са нарича мембранозна част. Съвсем буквално е като мембрана. Докато долната, червена част е мускулна. Това е силната мускулна част. Интравентрикуларна преграда, преградата между двете камери, се състои от две различни части. Едно от интересните неща за мембранозната част е, че много бебета са родени с дупки в тази част. Когато казвам много, в никакъв случай нямам предвид мнозинството. Но един от най-често срещаните проблеми е наличието на връзка между тези двете. Така че кръвта ще тече от лявата камера към дясната, което не би трябвало да прави. Кръвта се стича през тези дупки, а това е проблем. Това се нарича камерен септален дефект. Може да чуеш този термин, така че искам да обясня за какво става въпрос. Докато пиша, може да се опиташ да отгатнете какво е това. Камерен септален дефект, под септален се има предвид междукамерната преграда. Дефектът се наблюдава най-вече в мембранозната част, по-малко в мускулната. Нека преминем към едно последно нещо, на което искам да обърна внимание. Нека разгледаме по-отблизо – тук в тази сива кутия ще обясня как изглежда тази стена, от колко пласта се състои. Ще нарисувам правоъгълник, който съответства на малкото правоъгълниче, което нарисувах на самото сърце Сърдечният мускул се състои от три слоя. Ще обясня всички слоеве, като започнем от вътрешността и продължим в посока навън. Най-вътрешният пласт се нарича ендокард. Ще нарисувам ендокарда така – той плътно обгръща клапите. Вече знаеш, че около клапите има ендокард. Той обгръща сърдечните камери, както и предсърдията. Покрива както лявата, така и дясната страна. Ендокардът е много подобен на вътрешната обвивка на кръвоносните съдове. Не е дебел слой, а много тънък такъв. Това е слоят, срещу който се блъскат всичките кръвни клетки. Когато червените кръвни телца навлизат в камерите на сърцето, първата част, която ще видят, е ендокардът. Изглежда така, – този зелен слой, който нарисувах наоколо. Ако трябваше да нарисувам увеличена версия, тя ще изглежда така. С дебелина от само няколко клетки. От вътрешната страна се намират червените кръвни клетки. Това е една червена кръвна клетка, това е друга и те ще се блъскат в ендокарда. Какво ще намерим, ако погледнем отвън ендокарда. Следва миокардът. Това е най-дебелата част от нашата стена. Ще изглежда така. Можеш да видиш формата на миокарда, дори и да не го посочвам, защото той е най-често срещаното нещо тук, нали така? Това е миокардът. Нека се върнем и да отбележа, че това е ендокардът. Нека отбележем, че тези думи са доста подобни. Мио- означава мускул. Докато говорим за миокарда, нека отбележа още нещо. В миокарда се намира целият мускул, който предизвиква съкращенията. Тук се върши много от работата. Поради което тук се използва много енергия. Когато сърцето се нуждае от кислород, обикновено миокардът всъщност се нуждае от кислорода, защото това е частта, която върши цялата работа. Какво ли има от другата страна на миокарда, отвън? Имаме слой, който се нарича перикард. Нека го нарисувам. Перикардът е нещо подобно, по-скоро тънък пласт. Интересното за перикарда е, че всъщност самият той се състои от два слоя. И представлява нещо такова. Имаме два слоя, външен и вътрешен, а между тях се появява празнина. Ето тук има празнина. В тази празнина може да има малко течност, но не точно клетки. Това е важното, не са клетки, само малко течност. И цялото това нещо се нарича перикард. Може би се чудиш: "Но как се получава слой с дупка в него?" Ще се опитам да ти покажа как се получава това. Нека си представим един зародиш с малко сърце, съвсем мъничко сърчице като това. После то пораства, ето така. И най-накрая се превръща в сърце на възрастен, нещо такова. Това е възрастното сърце, нали! Докато сърцето расте, има една торбичка, подобна на балон. Този балон започва да обвива сърцето. Растящото сърце расте навътре в балона. Балонът го обгражда така. И се получава нещо такова. Накрая, когато сърцето става много голямо, се получава нещо такова. Имаш този вътрешен слой от балона, който даже вече не прилича на балон, съвсем плосък е. Той се увива отново около себе си. Виждаш как, въпреки че е непрекъснат, не се прекъсва никъде, ако се вгледаш просто в едно парче, например ако гледаме тук, би изглеждало като палачинка. Буквално би изглеждало като много тънка палачинка върху сърцето. Не ми се получи много тънко, но можеш да си представиш, че е и как би изглеждало, ако го погледнем по-отблизо, нещо такова. Имаш два слоя, които са обърнати. Двата слоя заедно се наричат перикард. Има отделни имена за двата слоя. Например, слоят, който сякаш е прегърнал сърцето, този слой, който рисувам сега, той се нарича висцерален перикард. Така се нарича - висцерален перикард. Думата висцерален, това тук е висцерално, причината, поради която се нарича висцерален, е, понеже висцера се отнася за органите. Така че това се нарича висцерален перикард. Външният слой, този, който рисувам сега, се нарича париетален перикард. Това е външният слой. Само да го надпиша – това е париеталният перикард. Сега можеш да видиш слоевете на сърцето – ендокарда, миокарда и перикарда. И само още нещо, защото мисля, че можеш да се справиш – този висцерален перикард се нарича още епикард. Понякога можеш да го видиш като епикард. Не се притеснявай, това е просто висцералният перикард. Това е просто най-външният слой на сърцето преди да се стигне до париеталния перикард.