If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:14

Видео транскрипция

Искам да започна, като обясня какво виждаме тук. Имаме два бели дроба тук – левият бял дроб и десният бял дроб. В долната част е сърцето, като показвам четирите кухини на сърцето. Ще ти покажа четирите кухини. Това е дясното предсърдие. Това е десният вентрикул. После имаме лявото предсърдие и левия вентрикул. Това са четирите кухини на сърцето. Премахнах много от нещата, които влизат и излизат от сърцето, много от съдовете, понеже искам да подчертая един определен съд. Ще го надпиша. Това е белодробната артерия. Начертах я в синьо, за да подчертая, че е пълна с кръв, в която няма кислород. Но се нарича артерия, понеже артериите отнасят кръв навън от сърцето. Това тук е белодробната артерия. И, разбира се, има лява и дясна белодробна артерия. Това е дясната белодробна артерия, а това е лявата белодробна артерия. Трудно е да кажа това бързо. Можеш да чуеш, че малко заеквам. Оттук кръвта излиза от десния вентрикул. В обем, да кажем, около 5 литра – ще го надпиша тук, пет литра в минута. Много кръв преминава през тази белодробна артерия и отива в десния и левия бял дроб. Да кажем, че имаме кръв, която идва насам в левия бял дроб, и кръв, която идва насам в десния бял дроб. Това е нещо нормално. Да кажем, че ядеш. Да кажем, че ядеш фъстъци и се задавяш с един от тях. Очевидно, това е ужасно, но да кажем, че се задавиш с фъстък и фъстъкът слезе насам. Той трябва да отиде или в десния бял дроб, или в левия бял дроб, през това, което наричаме главен бронх. Ще слезе надолу по левия главен бронх или десния главен бронх. И, просто като погледнеш това, може да си спомниш, че гравитацията ще бута повече към десния главен бронх. Нещата имат склонност да засядат в десния главен бронх малко по-често, просто понеже е по-вертикален. Можеш да видиш формата – ще поема повече неща като, например, храна. Ако фъстък заседне тук, моят въпрос е какво ще се случи след това. Да кажем, че поставиш рентгенови очила, да кажем, че можеш – ще поразчистя част от това, да видим дали можем да видим какво би се случило в белия ни дроб. Ще поразчистя двете страни и ще ти покажа как нещата може да изглеждат, ако можеше да погледнеш вътре. Можеш да видиш, че тук има малки алвеоли. Това е първото нещо, което искам да забележиш. Това са малки алвеоли. Ще ги надпиша от тази страна. Но можеш да видиш, че двете картинки са еднакви. Имаме белодробна артериола и капиляр. Това лилавото е капиляр. Нарисувах го в лилаво, за да знаеш, че там имаме обмен на газове. Част от въглеродният диоксид излиза, а част от кислорода навлиза в кръвта в тази точка. Това е лилав цвят, или поне така мислим за него. И точно преди капиляра кръвта отново идва насам. Трябва да направя това с бяла линия. Кръвта се движи насам. Точно преди капиляра е артериолата. Ще надпиша това. Това е артериолата, или белодробната артериола – може да чуеш и тази фраза. Това означава артериолата в белите дробове. Това е артериолата и капилярът, които идват много близо до алвеолите. Какво се случва в ситуацията ни с фъстъка? Левият ни бял дроб се справя доста добре. Щастлив си е. Тази малка алвеола е много щастлива, понеже е пълна с кислород. Това е ключовата идея, която искам да представя днес – че има разлика в количеството кислород, което влиза в двата дроба, и, разбира се, всички алвеоли в белите дробове. Какво се случва в десния бял дроб? Тази алвеола изобщо не е щастлива. Не е щастлива, понеже има твърде малко кислород, достигащ до тук. Когато в алвеолата влиза малко кислород, когато няма много кислород, се случва нещо интересно. И просто ще покажа, че използваш тази артериола. Тази артериола има много гладка мускулатура, а тази гладка мускулатура може да се съкрати. Като всеки мускул, тя може да се съкрати и вместо това да е хубава голяма артериола, понеже гладката мускулатура започва да се съкращава – и, спомни си, причината да се съкращава, трябва да подчертая това, е, че поради ниския кислород от алвеолите се изпраща сигнал. Понеже има ниско ниво на кислород бива изпратен сигнал. Относно този сигнал има много проучвания как точно работи. Достатъчно е да кажем, че има сигнал и тази малка артериола става по-малка. Размерът на тази тръбичка, ако мислиш за нея като за тръбичка, сега е по-малък от преди. Кръвта пак преминава, но, очевидно, има много повече съпротивление. Голямата промяна е, че алвеолите имаха малко кислород, изпратиха сигнал и, като резултат от сигнала, размерът на тази артериола стана по-малък. Знаем, че когато размерът намалее, съпротивлението се увеличава – ще запиша увеличено съпротивление, ето тук. Количеството съпротивление доста се увеличава като резултат от наличието на много малко кислород в тази област. И може да си мислиш, че това не е голяма работа, понеже това е само една малка алвеола, а и кой го интересува, че съпротивлението ще се увеличи. Това ще повлияе ли на нещо? Истината е, че ще повлияе. Влияе на нещо. Понеже, помни, този проблем го има не само за една алвеола, има около 250 милиона алвеоли – приблизително толкова са в десния бял дроб. И, да кажем, много подобно число алвеоли има в левия бял дроб. Имаш този голям брой алвеоли и всички те имат подобни проблеми. В резултат на това нямаме само една малко нещастно лице в този десен бял дроб. Имаш милиони такива. Не мога да начертая милиони. Но схващаш идеята, че целият бял дроб е без кислород. Не се справя добре. Но от другата страна нещата са си чудесни, нали? От тази страна алвеолите са щастливи, понеже са пълни с кислород. Те се справят добре. Нещата са добре вляво, но не и вдясно. Ако всички тези алвеоли правят едно и също нещо, съпротивлението в този съд ще се увеличи. Този съд тук, дясната белодробна артерия, ще има високо съпротивление, много високо съпротивление. В резултат на това, ако кръвта има избор, а тя, разбира се, има избор, нали така? Реално тя не мисли, но, разбира се, тя има избор къде да отиде, наляво или надясно. Много повече кръв ще отиде наляво, понеже ще си каже: "Защо, по дяволите, да отида надясно, когато там има такова голямо съпротивление!". Ще отиде наляво. Имаш много повече кръв, излизаща от белодробната артерия вляво, и много по-малко кръв, отиваща към дясната белодробна артерия. Ако разгледаме това по отношение на кръвния поток, потокът се увеличава. В този бял дроб потокът на кръвта се увеличава. Подобно, можеш също да кажеш, че очевидно количеството тъкан в левия или десния бял дроб не се е променило. Ако има много повече кръв, ще има също повече перфузия (оросяване). Често ще чуваш тази дума – перфузия. Това се отнася до идеята, че има повече кръв, оросяваща левия бял дроб. За този процес на спад на кислорода и в резултат на това на кръвта, отиваща в противоположния бял дроб – за това си има име. Ще го запиша тук. Нарича се хипоксична – което просто означава "малко кислород". Хипоксична белодробна – защото се отнася до белите дробове, понеже това се случва в белите дробове, хипоксична белодробна вазоконстрикция. Помни, казахме, че вазоконстрикция просто означава, че кръвоносните съдове стават по-малки. Това е малко засукано име, хипоксична белодробна вазоконстрикция, но означава това, което описахме, че се случва от тази страна – където тези алвеоли имаха много малко кислород, като резултат изпратиха сигнал към артериолите да се стеснят. Съпротивлението се увеличи и кръвта потече към другата страна. Лесен начин да запомниш това е, че кръвта следва кислорода. Можеш да разсъждаваш за това по този начин. Ако го разглеждаш така, идеята е лесна за запомняне.