Надпревара за поддържане на ритъма!

Говорихме за пейсмейкърните клетки и мислех, че ще е хубаво да начертаем отново какво правят пейсмейкърните клетки и да ги сравним. Знаем, че имаме различни видове пейсмейкърни клетки. Ще използвам скала с миливолтове, точно както е обичайно, за да ги сравня. Първият вид е SA възелът. Нека поставя това тук. SA възел. Тези клетки в началото са отрицателни и после бавно стават положителни. Опитай да си спомниш защо се случва това. Основната причина за това е, че имаш увеличена пропускливост за натрий. В този момент повече натрий навлиза в клетката, натрият навлиза и ако навлиза бързо, тогава тази линия би била много, много стръмна. Нещо такова. Но ако навлизаше много бавно, щеше да е по-полегата. Начертах я по начина, по който обикновено се чертае. Нещо по средата. Когато тази пропускливост за натрий, или когато клетката стигне определен праг, да кажем, някъде тук... Тогава ще се получи акционен потенциал. Това е прагът за активиране. Това просто означава, че каналите за калций се отварят и правят клетката положителна. В крайна сметка калиевите канали поемат нещата и отново става отрицателна. Тази част тук я разглеждаме като акционен потенциал. Така изглежда за SA възела. Но нека го направя за AV възела. Ако има AV възел, той ще стигне до тази граница малко по-бавно, но след като стигне дотам, ще изглежда по същия начин като SA възела. Няма да е различно. И отново ще слезе надолу. Това може да е AV възела. Накрая имаме клетка, на която ѝ трябва още повече време да стигне до прага. Това ще е нещо като снопчето на Хис и отново изглежда почти същото, след като стигне дотук. Тези акционни потенциали не изглеждат различни, но количеството време, нужно за достигане на прага, се променя, понеже клетките на снопчето на Хис, например, са най-малко пропускливи за натрий. AV възелът ще е някъде по средата, а SA възелът е най-пропусклив за натрий. Затова тези прави са по-полегати. Така изглежда и ключовата разлика е, че удължаваш този сърдечен удар, нали така? Това е един сърдечен удар и това ще е SA сърдечен удар, но ако AV възелът контролираше сърдечните удари, щеше да отнеме по-дълго време. Ако снопчето на Хис контролираше сърцето ти, сърдечният удар щеше да е доста дълъг. Щеше да отнеме по-дълго да се случи сърдечният удар в зависимост от това коя част от възбудно-проводната система "командва". Нека помислим за това малко по-задълбочено. Да кажем, че имаме SA възела и говорим за сърдечна честота. Ще запиша съкратено HR за сърдечна честота (Heart Rate). Измерва се в удари в минута. После, да кажем, че преобърна това и искам да знам колко време отнема един удар. Един удар. Това вероятно трябва да бъде в секунди. Колко ще е това за SA възела? Знаем, че SA възелът... това е просто стойност от учебниците, може да намериш, че казват около 60 до 90 удара в минута. Ако вземем по-голямото число, да кажем, че вземем 90, и опитаме да открием колко време ще отнеме един удар, ще си кажеш, че за една минута имаш 90 удара – ще запиша В за удари – и една минута е 60 секунди. Минутите се съкращават. Нулите се съкращават, остава ти 2/3 от секундата. Нали така? 2/3 от секундата на удар. Ще изтрия 2/3 и ще го запиша като 0,66. Добре. Това е 0,66. Нещо такова. Толкова време е нужно на SA възела за един удар. За да осмислим добре това – това е това разстояние тук. Това са 0,66 секунди. За AV възела можем да направим същото нещо. Можем да кажем, че AV възелът ни дава някъде между 40 до 60 удара. Ще използвам по-голямата стойност. Това е много лесно. Ако е 60 удара в минута, това означава, че един удар трае 1 секунда. Това беше бързо. Това е 1 секунда. И, накрая, за снопчето на Хис, ще запиша това като BoН. Снопчето на Хис ще е между 20 до 30 удара в минута. Ако използваме числото 30, това означава, че имаш удар на всеки 2 секунди. На всеки 2 секунди това ще изстреля сигнал. Знам, че картинката ми сега, тъй като знаеш тези стойности, не изглежда толкова впечатляваща. Понеже трябваше да начертая снопчето на Хис още по-разтеглено от това, но просто приеми, че на тази графика това са 2 секунди. Ако това е така, нека се върнем към обичайния начин, по който си представяме сърцето и към факта, че имаме четири кухини и проводната система ще премине през всичко това. Започва тук в SA възела, слиза надолу до AV възела, а после имаш снопчето на Хис някъде тук долу. Тук долу имаш връзки. Може би си помислиш, че не начертах останалата част от възбудно-проводната система и това е вярно, но засега нека се фокусираме върху тези три части. Става ли? Имаш AV тук и имаш снопчето на Хис ето тук, BoH. Имаш тези три части. Те са раздалечени. Нали така? Около, да кажем, 2 сантиметра. Казвам това напосоки. Това може да е още по-близо, да кажем, един сантиметър. Това е анатомичното разположение по отношение на отдалечеността им едни от други. Може да изникне въпросът как обясняваш факта, че винаги SA възелът изстрелва сигнал. Нали? Никога не е AV възелът или снопчето на Хис. Винаги казваме "синусов ритъм". Какво означава това? Ако някой каже, че някой е в "синусов ритъм", просто казва, че SA възелът е това, което контролира ритъма. Може да чуеш "синусов ритъм" често по телевизионните предавания, обичат да използват този термин. Това просто означава, че си в ритъм, контролиран от SA възела. Как точно работи това? Ако той изпраща сигнал на всеки 0,66 секунди, добре, но как тези две други пейсмейкърни клетки не изпращат сигнали? Просто са победени. Ако можеш да получиш сигнал от SA възела, това е, да кажем, SA възела от рисунката по-горе, ако можеш да го изпратиш до AV-възела по-бързо, ако можеш да изпратиш този сигнал там по-бързо, отколкото той ще изпрати сигнал, тогава го побеждаваш. Ако можеш да получиш този сигнал от SA възела ти до AV възела, ако това се случи за по-малко от секунда, тогава AV възелът няма да получи шанс да изпрати сигнал, преди ти вече да го направиш. Това е състезанието. SA възелът опитва да закара сигнала бързо до там. Тези разстояния, които трябва да измине, казахме, че са около 2 сантиметра и около 1 сантиметър... Какви са изчисленията? Какво ни дава това? Можеш да потърсиш тези стойности и се оказва, че ако провериш, тези скорости на провеждане са много, много бързи. Това тук е около 0,5 метра в секунда. И става още по-бързо по-натам. Тук е около 2 метра в секунда. Това са скоростите на сигнала – колко бързо възбудно-проводната система изпраща този сигнал напред. А това са разстоянията. Ако помислиш за това, ако просто ги умножиш, трябва да можеш да получиш време. Колко дълго ще е нужно на сигнал да стигне от SA възела до AV възела. Знаем, че SA възелът изпраща сигнал на всеки 0,66 секунди, нали? Това вече го разбрахме. Въпросът е може ли да изпрати сигнал до AV възела преди AV възелът сам да изпрати сигнал. Може ли да изпрати сигнал там долу за по-малко от 1 секунда? Опитваш се да победиш това време. Може ли да изпрати сигнал до снопчето на Хис за по-малко от 2 секунди? Опитваш се да победиш и това време. Нека разберем. Това ни дава... да видим, имаш 0,5 метра и опитваш да завършиш с време... Ще поставя 1 секунда тук горе. 1 метър е 100 сантиметра. Метрите се съкращават. Имаш да покриеш 2 сантиметра. Сантиметрите се съкращават. Имаш 2 делено на 50. Това са секунди. Това е 0,66 секунди плюс 1/25. Нека направя малко повече място, за да не е толкова претрупано. Ето. 1/25 от секундата е 0,04 секунди. Това е 0,7 секунди. Дотук сигналът е стигнал тук за 0,7 секунди. Ще запиша това в жълто, понеже това е сигналът от SA възела. 0,7 секунди. Това е много бързо. Много бързо. Да видим колко време е нужно да стигне до снопчето на Хис. Ще направя тези изчисления ето тук. Трябва да добавиш 0,7 секунди, понеже толкова време ще отнеме да стигне до този AV възел. После трябва да добавиш 0,1 секунда. Какво е това? Това, уважаеми, е забавянето. Това е забавянето на АV възела. Помни, AV възелът създава това забавяне, така че вентрикулите да се съкратят малко след предсърдията. Това забавяне е вградено в системата. Това забавяне е около 1/10 от секундата. После трябва да изчислим колко време е придвижването. Колко време е нужно за последния участък. Това ще е 1 секунда, покрива 2 метра, знаем, че 1 метър има 100 сантиметра. Знаем, че искаме да изминем 1 сантиметър. Сантиметрите се съкращават, метрите се съкращават. Остават 1/200 секунди. Толкова време е придвижването. Така можеш да мислиш за него. Това ще е 0,005 секунди. Общо са ни нужни 0,805 секунди. Толкова време трябва да стигне до снопчето на Хис. Нека запиша това тук горе, 0,805 секунди. Сега сме щастливи, понеже сме успели да победим и AV възела – от перспективата на SA възeла – ако клетките на SA възела са щастливи, така щяха да изглеждат. Идеята е, че стига там много, много бързо. 0,7 секунди и 0,805 секунди. Това обяснява защо никога AV възелът или клетките на снопчето на Хис не изпращат сигнали. Като се върнем тук горе, представи си за момент, че имаш проблем. Да кажем, че имаш някакво заболяване или някакъв проблем с клетките и да кажем, че клетките на SA възела се откажат. Ако се откажат, тогава към AV възела няма да идва сигнал и AV възелът става план Б. SA възелът е план А. Това правиш обикновено. Но е хубаво да имаш този план Б и ако една секунда измине без сигнал, тогава AV възелът започва да изпраща сигнали. Ще имаш нова сърдечна честота, по-близо до 40 до 60, но поне сърцето ти бие. Да кажем, че има някакъв проблем и AV възелът също спре. Тогава снопчето на Хис е план В. И сега, ако изминат 2 секунди и снопчето на Хис не е получило сигнал, то ще изпрати такъв и сърдечната ти честота ще е между 20 и 30. Това са резервните механизми. Все пак сърцето ти трябва винаги да бие. Това е едно от хубавите неща, които сърцето ти е открило – как да създаде не само план А, но също план Б и план В.