If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако използваш уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Ритъмнопроводна система на сърцето

Виж къде клетките на ритъмнопроводната система на сърцето започват вълната на деполяризация и как тя достига до камерите. Риши е лекар по детски инфекциозни заболявания и работи в Кан Академия. Създадено от Риши Десай.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Eто диаграма на четирите кухини на сърцето. За начало нека ги наименуваме. Имаме дясното предсърдие тук горе. Тук долу е дясната камера. Имаме лявото предсърдие и лявата камера. Това са четирите кухини. Кръвта ще протича през всички тях, а после ще излезе към тялото. За да се случи това и да се случи правилно, сърцето трябва да координира съкращенията си. Знаем, че начинът да се съкрати е, че имаш клетка и тази клетка обикновено е отрицателно заредена. В някакъв момент тя ще стане по-положително заредена. Наричаме този процес деполяризация. Деполяризация е процесът на преминаване от отрицателен мембранен потенциал към много по-положителна стойност. Деполяризацията е когато мускулната клетка може да се съкрати. Откъде започва това? Ще го представя на диаграмата. Ако погледнеш, тук има област, в която малки клетки могат да се деполяризират самостоятелно. Това е доста уникално, понеже повечето от клетките в тялото ще се деполяризират, когато съседна на тях клетка се деполяризира. Но тези клетки са различни, понеже се деполяризират напълно независимо. Наричаме тази област сино-атриален възел, понякога наричан СА възел. Фактът, че могат да се деполяризират самостоятелно – имаме дума и за това. Наричаме го автоматизъм. Просто означава, че могат автоматично да се деполяризират, без да им трябва съседна клетка, която първа да направи това. Какво се случва след като се деполяризират? Когато тези клетки се деполяризират – те са свързани чрез цепковидни контакти със съседните мускулни клетки – те ще започнат да изпращат вълни на деполяризация във всички посоки. Това е почти като на футболен мач, когато започва мексиканска вълна и просто продължава нататък. Всички съседни клетки също ще започнат да се деполяризират. Тази оранжева стрелка се движи бавно. Тази деполяризационна вълна се движи бавно, в сравнение с това каква щеше да е бързината, ако преминаваше през специализирана тъкан. Тази тъкан, която чертая, тази синя нишка, е почти като магистрала, в сравнение с оранжевата стрелка, която е като малък път. Тази магистрала ще улови същата деполяризационна вълна и ще я пренесе към другата страна, към лявото предсърдие и всички тези клетки започват да правят същото нещо. Също започват да се деполяризират. Имаш деполяризация и в дясното предсърдие, и в лявото предсърдие, по координиран начин. Случва се много равномерно. Този сноп се нарича сноп на Бахман. Той е като сноп тъкан. Нарича се сноп на Бахман. Наименувахме две неща – сино-атриалния възел, както и снопа на Бахман. Точно като снопа на Бахман имаме още няколко малки ленти тъкан, почти като магистрали, които взимат този сигнал и го пренасят надолу към друг възел, наречен атрио-вентрикуларен възел. Това тук е атрио-вентрикуларния възел. Атрио-вентрикуларният възел е единствената главна връзка – дори не трябва да казвам, единствената главна – единствената връзка при повечето от нас между предсърдията и камерите. Атрио-вентрикуларен възел. Понякога го наричат AВ-възел. AВ-възелът ще получи този сигнал. Всъщност не ти казах през какво премина този сигнал. Той премина през интернодален... което означава между два възела, интернодални пътища. Това е името и на трите такива. Сигналът премина от СА-възела през интернодалните пътища надолу към АВ-възела. Случва се нещо интересно. Ако отстъпиш назад и погледнеш АВ-възела, нека си представим, че сме фокусирани върху това какво точно се случва тук. За да установим какво се случва тук, ще ти предложа един сценарий. Да кажем, че имаш една времева ос тук. На тази времева ос са да кажем, 1, 2, 3 секунди – три секунди. Задачата ти е просто да гледаш предсърдията и да видиш как се съкращават. Просто гледаш предсърдията и виждаш едно съкращение ето тук и едно съкращение ето тук, и едно съкращение ето тук. Предсърдията, докато получават вълната си на деполяризация, се съкращават три пъти за три секунди. За предсърдията видяхме три съкращения. Правиш същото нещо, но за камерите. Гледаш камерите и гледаш какво точно се случва и забелязваш, че има съкращение на камерите тук и отново тук, и още едно тук. И предсърдията, и камерите се съкращават еднакъв брой пъти. Но уникалното нещо е, че има малко забавяне между двете. Те не се съкращават в един и същи момент във времето. Има малко забавяне. Ако го измериш, то ще е около 0,1 секунди. Просто малка част от секундата. Но причината за забавянето е АВ-възелът. Едно интересно нещо за АВ-възела е, че той създава малко забавяне между съкращенията на предсърдията и на камерите. Причината това да е важно е, че ако предсърдията и камерите се съкращаваха едновременно, те щяха да изпомпват кръв едни срещу други. Те щяха да извършват работа, която не придвижва кръвта в правилната посока. Чрез създаването на забавянето предсърдията могат да се съкратят, кръвта може да премине от предсърдията в камерите и после, 1/10 от секундата по-късно, камерите могат да се съкратят и камерите могат да придвижат тази кръв напред. Причината за забавянето е да се осигури координирано движение на кръвта през сърцето. Сигналът беше забавен с 1/10 от секундата. Но после продължава напред. Продължава и отива до една област ето тук. Тя се нарича сноп на Хис. Забавни имена, знам. Сноп на Хис. Като казваш това Хис, звучи почти като че ли змия съска. После продължава от снопчето на Хис през един път тук долу. Това се нарича десен сноп. Продължава през левия сноп и левият сноп се разделя. Има преден път, който отива към предната част, и част, която отива назад. Ще начертая задната част с пунктирана линия. Това се нарича ляво задно снопче. Това се нарича ляво предно снопче. Досещаш се, че това отива напред и назад – но в две измерения е трудно да го покажем. Това се нарича дясно снопче. За да не се объркаш, тази част тук се нарича ляво снопче, когато е комбинирана, а не се е разделила на две снопчета. Имаш лявото и дясното снопче. Лявото снопче се разделя. Всички нишки се разделят в края. Те се наричат нишки на Пуркиние. Това се случва и от двете страни. От тази точка електрическият сигнал може да се разпространи във всички посоки. Най-накрая всички мускулни клетки участват. Досега участваха само тези от възбудно-проводната система, тоест тези малки магистрали. Но сега вълните на деполяризация преминават през всички малки пътища. Използвам идеята за пътища и магистрали, за да подчертая идеята, че през възбудно-проводната система сигналът се движи много бързо. А когато стигнеш до самия мускул, сигналът се движи малко по-бавно. Но можеш да видиш, че това е важно, понеже това е единственият начин всички мускулни клетки да участват едновременно. Така се придвижва електрическият сигнал от СА-възела през възбудно-проводната система, така че предсърдията да се съкратят едновременно, а после отива към AВ-възела, където има малко забавяне, и после надолу по камерните пътища и камерите ще се съкратят едновременно.