If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:26

Видео транскрипция

Ще начертая един човек и това ще е страничният профил на този човек. Да кажем, нещо такова. И този човек има – ще нарисувам това малко по-свободно – той има две ръце и едно рамо, очевидно. Трябва да нарисувам друго рамо. Ето. Това е моят човек. Ще нарисувам мозъка му. Това е мозъкът му. Има и сърце. Това е сърцето му. Знаеш, че има нерви, които идват от мозъка и стигат до сърцето. Това са нервите, които ще кажат на сърцето да ускори или да бие по-силно, с по-висока сила на съкращение, или да се отпусне по-бързо. Това, което ти казвам, е, че има симпатикови нерви. Разбира се, трябва също да нарисувам парасимпатиковите нерви. Те ща кажат на сърцето да забави и ще увеличат забавянето в AV възела. Това са парасимпатиковите нерви, предимно блуждаещия нерв. Може да срещнеш този термин – блуждаещ нерв, просто така се казва. Това са парасимпатикови нерви. Имаш информация, протичаща от мозъка надолу към сърцето. Но имаш също информация, протичаща от сърцето нагоре към мозъка. Информация отива и нагоре, както и надолу. Какъв ще е пример за информация, отиваща нагоре? Можеш да си представиш, че може да има рецептори за обема. Знаем, че мозъкът трябва да знае за обема на кръвта. В дясното предсърдие има рецептори за обем, които се разтягат. След като се разтегнат, те казват на мозъка, че има много кръв. Или ако не са разтегнати, казват на мозъка, че няма много кръв. Това помага с авторегулацията на кръвното налягане. Ако искаш да регулираш кръвното си налягане, трябва да имаш някаква информация. Авторегулация на кръвното налягане. Просто искам да ти покажа, че има много нерви, движещи се напред-назад между мозъка и сърцето. Да кажем, че този човек, който описвам, умре трагично. Умира. Нека той да иска да дари сърцето си. Тук имаме реципиент на сърцето, някой, който иска да получи сърце. Да кажем, че сърцето му не работи добре или каквато там е ситуацията. Надява се да получи сърце. Този човек иска сърце, а този човек е умрял и иска да дари сърцето си. Нека покажем това. Нека покажа преместването на сърцето. Да кажем, че сърцето на този човек бъде изпратено към човека вдясно. Сърцето му бива изпратено там. Всичко е наред. Този човек, очевидно, е много щастлив, че е получил сърце. Това очевидно е много специално. Да видим дали можем да направим това. Ето. Този човек ще се усмихва. Вероятно трябва да изтрия всички тези малки нерви. Но тук възниква интересен въпрос – ако нервите не са свързани тук, тогава как можем да регулираме всички неща, които знаем, че нервите помагат да се регулират? Можем ли, например, да променим сърдечната честота, ако е необходимо? Или можем ли да променим силата на съкращение, ако е необходимо? Тези неща ще могат ли да бъдат променени, или това сърце винаги ще е в един статус, с една сърдечна честота, помпайки с една сила – ще може ли нещо да се променя? Има ли начин да променим това сега, когато нервите не са свързани? Първото нещо е, че има доказателства, че нервите могат да се свържат наново от новото тяло. Но това ще отнеме много, много дълго време. Какъв е отговорът в краткосрочен план? Имаш две жлези. Имаш надбъбречните жлези. Тези жлези буквално стоят над бъбрека. Това са надбъбречните жлези. Имаш също и щитовидната жлеза. Това са надбъбречните жлези, а това е щитовидната жлеза, тук горе. Това е щитовидната жлеза в областта на шията. Те произвеждат хормони. Щитовидната жлеза и надбъбречните жлези произвеждат хормони и тези хормони могат да повлияят на сърцето. Един хормон може да е, например, това ще е щитовиден хормон. Долу може да имаш епинефрин. Друг хормон, номер 2, може да е норепинефрин. Той идва от надбъбречните жлези. Можеш да видиш, че има хормони, които ще повлияят на сърцето. Тук в първия случай, когато сърцето беше тук, получаваше бързи промени. Много, много бързи. Но в сравнение с това, което получавахме, това ще е по-бавно по отношение на отговора, понеже сега хормонът трябва да премине през кръвообращението и да стигне до сърцето. И това отнема малко време. Докато преди, с нервите, имаше промени, бързи като нервния импулс, който отнема по-малко от секунда. Определено скоростта на отговора ще е по-бавна. Сърцето може да промени силата си на съкращение, сърдечната честота и скоростта на провеждане. Определено те ще могат да се променят в този човек със сърдечен трансплант, но ще отнема повече време. Друго нещо, което може да ги променя, освен хормоните, искам да ти припомня, са различни лекарства. Да си представим, че този човек взима лекарства. Да кажем, че тези лекарства имат определени свойства. Да кажем, че взима блокер на калциевите канали. Да кажем, че взима лекарство, което – трябва вероятно да запиша "лекарства" тук – блокер на калциевите канали. Знаеш, че в сърцето има калциеви канали и ако ги блокираш, тогава това ще повлияе върху силата на съкращение, да кажем. А ако взима бета-блокер? Бета се отнася до рецептора за епинефрин и норепинефрин. Ако взима бета блокер, това ще блокира, в този случай, ефектите на епинефрина. Те блокират ефектите на норепинефрина. Както можеш да видиш, ако човекът започне да взима лекарство, или, да кажем, вземе няколко хапчета в определен ден, или надбъбречните му жлези произвеждат повече епинефрин, всички тези неща ще променят работата на сърцето, бързината му, колко силно работи. Така че ще има промени. И при тези неща ще има промени. Но тези промени ще се случат по-бавно, отколкото при човека, при който нервите бяха свързани.