If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Какво е следнатоварване?

Научи какво е следнатоварване. Риши е лекар по педиатрични инфекциозни заболявания и работи в Кан Академия. Създадено от Риши Десай.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Едно от хубавите неща за преднатоварването и следнатоварването е, че двете са много сходни. Ако опитваш да разбереш следнатоварването, тогава е добра идея да си припомниш какво е преднатоварването, понеже определенията са много подобни. Имаме графика на обема и налягането. Ще започна, като скицирам крива на налягането и обема. Спомни си, че за да направим това добре, трябва да започнем с две прави – връзката между налягане и обем в края на диастолата, която е тук и която ти казва как налягането и обема са свързани едно с друго, когато сърцето е напълно отпуснато. Това е първата линия, която ще се образува, ако запълним отпусната лява камера. После имаме друга права, ето така. Тя се нарича зависимост на налягане и обем в края на систола. Това е когато сърцето е напълно свито, нещо такова. Това са двете ни линии. Просто трябва да начертаем кривата си. Ще начертая крива, която започва тук и отива надолу. Това е, разбира се, по време на диастола, когато сърцето се запълва. Лявата камера се запълва. После, разбира се, има съкращение. Накрая кръвта се изпомпва към аортата. Така изглежда кривата на налягането и обема, нали? Така започваме. Ще дам определението за следнатоварване, и ще започнем, като разгледаме тази крива на налягането и обема, и коя част от нея е следнатоварването. Понеже мисля, че понякога е по-лесно просто да го видиш. Определението на следнатоварване е много подобно на определението на преднатоварване. То е напрежението на лявокамерната стена. Дотук е еднакво с определението на преднатоварването. И този път е по време на – и това е ключовата дума. Не е в някакъв конкретен момент, а е "по време на". По време на конкретен интервал от време. По време на изтласкване. Изтласкване е когато кръвта се изпомпва от лявата камера. На нашата графика изтласкването ще започне тук и ще продължи до някъде тук. Ако начертая в червено коя част от това е следнатоварването – ето тази част от кривата е следнатоварването. Ще я направя в червено. Тази цялата част се приема за следнатоварване. Това е интересно, понеже преди, при преднатоварването, имахме конкретен момент. Но сега имаме много, много точки във времето. Всъщност, по определен начин, можеш да кажеш, че е безкраен брой времеви точки. И всички те заедно създават това, което определяме като следнатоварване. Искам да ти припомня какво точно е напрежение на стената. Може да си мислиш: "Помня този термин, но не помня точно какво е." Напрежението на стената – просто ще запиша EJ за "изтласкване", понеже трябва да помниш, че имаме следнатоварване през тази част от кривата на налягането и обема, точно през тази част – е равно на налягането по време на изтласкване по радиуса по време на изтласкване – това е радиусът на лявата камера – разделено на 2 пъти дебелината на стената по време на изтласкване. И сега, ако те интересува дали можем да намерим стойността... Дали има число, което можем да открием? Можеш да кажеш: "Добре. Нека си представим за момент, че това е 120, а това тук е около 75." Това може да е тази точка. И сядаш и го изчисляваш. Можеш да вземеш 120 по дължината на радиуса. Спомни си, че има връзка между обема и радиуса. Радиусът е равен на кубичен корен от обема по няколко числа. Всъщност, това е плюс дебелината на стената. Помни това. Можеш да кажеш, че радиусът е равен на всичко това. Можеш да намериш тези стойности, ако можеш да намериш обема, който казах, че е 75, и ако можеш да намериш дебелината на стената, която при човек, който е около 70 килограма, ще е около 1 сантиметър, поне да приемем толкова. Ако можеш да направиш тези предположения, можеш да намериш колко е r. Ако знаеш колко са Р и r, не можеш ли просто да изчислиш стойността на напрежението на стената в тази точка? Бих казал да. Да, можеш да намериш стойността при тази лилава стрелка. Но после ще изчислиш ли това и това, и това, и това? Има безкраен брой, понеже трябва да изчислиш всички времеви точки. Ще опиташ ли да изчислиш всички тези времеви точки? Можеш да използваш сложна математика. Но ако просто го изчислиш на око, ще е трудно да изчислиш всичко това. Как хората разглеждат следнатоварването? Ако това е формулата, ако сме по време на изтласкване, в течение на целия този интервал, не в конкретен момент, а през цялия интервал – как хората изчисляват следнатоварването? Има малка мръсна тайна – не го правят. Не изчисляват следнатоварването. Поне не в повечето случаи. Можеш да направиш всички изчисления и да го намериш. Предполагам, ако ще го публикуваш, може би трябва да го направиш. Но хората обикновено не го изчисляват. Обикновено правят следното. Казват, че това число тук, дебелината на стената, няма да се промени. То е приблизително еднакво. Нека просто игнорираме тази част. Частта с радиуса – това ще е малко число, понеже, спомни си, това е кубичен корен, така че няма да е много голямо. В крайна сметка, те просто гледат следното. Ще кажат да разгледаме налягането. И ще приемем – и е безопасно да приемем това. Не искам да звучи сякаш е нещо лошо. Доста безопасно е да приемем, че напрежението на стената е пропорционално на налягането. Ако приемеш, че напрежението на стената е пропорционално на налягането, тогава, разбира се, можеш да кажеш, че в този случай следнатоварването е пропорционално на налягането по време на изтласкване. Нещо такова. Нека проверим това. Да видим, ако вярваш на това, първо, и ако можеш да приложиш това, и да видиш дали можеш да намериш стойност – това е пряк път. Ще начертая друга крива на налягането и обема, просто за да проверим това. Да кажем, че имам една тук, и да кажем, че сърцето ще се съкрати ето тук. Ще получиш нещо такова. Ако някой погледне тези две криви, и поиска да определиш на коя има по-високо следнатоварване, просто на око можеш ли бързо да отговориш на този въпрос? Ще подчертая следнатоварването на тази крива, което е ето тук. Това е този целият времеви интервал. Тази част е частта с изтласкването. Можеш ли да я погледнеш и да определиш коя – жълтата или лилавата крива – има по-високо следнатоварване? Ако погледнеш това, вероятно можеш бързо и уверено да кажеш, че като използваме това правило, че следнатоварването е пропорционално на налягането, тогава очевидно тази има по-ниско следнатоварване. И това ще е вярно. Това е напълно вярно. Не трябваше да правиш сложни изчисления или да залягаш над калкулатора, за да получиш този отговор. Просто го оценяваш на око и определяш. Нека направя още един пример, за да се уверим, че ни е ясно. Да кажем, че направя нещо такова, и ще начертая това синьото. Ще направим голяма крива, ето така, и голямо количество налягане. Сега сравни това с другите две. Кое от тези трите има най-високо следнатоварване? Ако идеята ти стана ясна, можеш бързо да кажеш, че, разбира се, това синьото, което чертая, има най-високо следнатоварване. Това очевидно е по-високо от другите две. Така откриваш това. Просто – или, така повечето хора намират следнатоварването. Те казват: "Просто да приемем, че налягането и следнатоварването са свързани, или пропорционални едно на друго." Въпреки че знаем, че технически, математическата формула казва, че има други променливи, които трябва да разгледаме, като радиус и дебелина на стената, повечето хора преценяват това на око и казват, че тук има по-високо следнатоварване. Нека отидем една стъпка по-надалеч. Ако мислиш, че овладя тази част, нека ти дам едно предположение. Ще го запиша много ясно, понеже това определено не винаги е вярно. Но приеми, че аортното налягане е едно и също. Да кажем, че по време на изтласкване аортното налягане е същото като лявокамерното налягане по време на изтласкване. Нека да приемем, че това е вярно. Какво означава това? Ако това е вярно – и за много, много хора това е вярно. Повечето хора нямат проблем с аортната си клапа. Аортната им клапа работи нормално. Тоест аортното им налягане е еднакво с лявокомерно налягане. За повечето хора, когато това е вярно, какво означава това за кривата на налягането и обема? Това означава, че можеш просто да погледнеш налягането в тази част от кривата, да приемеш, че следнатоварването е – това налягане е нещо, което знаем. Имаме друг термин за това. Какъв е той? Обикновено го наричаме систолично кръвно налягане. Обикновено така го познаваме. Обикновено това наричаме диастолично кръвно налягане. Това са кръвните налягания, които записваме, когато правим измерване на ръката на човек, за да определим колко е кръвното му налягане. Можеш да получиш добра представа за следнатоварването, просто като разгледаш кръвното налягане. Това ти дава много информация. Може да не е напълно точно, понеже, разбира се, систоличното и диастоличното кръвно налягане обикновено биват проверявани на ръката ти, а не на самата аорта. Но ако приемем, че има голямо подобие между тези две точки – и може да има – тогава можем да научим много за аортното налягане – или, извинявай, за ляво- камерно налягане, и, следователно, за следнатоварването, просто като разгледаме кръвното налягане. Ако кръвното налягане се покачи, има голяма вероятност следнатоварването също да се покачи.