Обемът в лява камера спрямо времето

Това е кривата на лявокомерното налягане която разделих на четири части и поставих тази допълнителна част. Тя навлиза във втория удар на сърцето. Причината да направя това е, понеже исках да се уверя, че можеш да видиш цялата последна част от удара на сърцето, тази синя част, вместо да трябва да помниш добавянето на тази част. Просто за да е лесно, преминах към следващия удар на сърцето, за да можеш лесно да видиш, че всичко това е част от цикъл. Вместо да гледаме налягането, сега ще разгледаме обема. И всъщност ще начертая същата ос. Тук ще имаме времето в секунди. Ще проследя сърцето, по-точно, лявата камера, по същия начин, по който преди, на четири отрязъка. Това е 1,2 секунди. Това може да е 1 секунда. Това може да е 0,75. Това ще е 0,5 и това може да е 0,25. Ето. И от тази страна ще направя обема. Обемът в милилитри. Ще започнем от 0 тук долу. Тук ще имаме 50. Ще поставя 100 и 125. Тези стойности ги избирам, понеже са лесни числа. Но, разбира се, тези числа могат да се променят от човек на човек. За да открием какво се случва във времето, ще надпиша четирите точки като преди, където цветовете се променят – А, В, С, D. Знаем, че преминаването от А до В се нарича изоволуметрично съкращение, което означава, че обемът в сърцето остава същият, докато има съкращение. От тази страна имаме изоволуметрично отпускане, което е същата идея, че обемът не се променя през тези периоди. И поради това, мисля, че това е лесно място, от което да започнем графиката си. Ще използваме А, В, С и D за изоволуметрично съкращение и отпускане. Когато говорим за съкращение, знаеш, че в тази точка лявата камера е пълна с много кръв. Когато е на път да се съкрати, той ще е колкото се може по-запълнен. Това са двете точки А и В. После, за С и D, имаш остатъчна кръв в сърцето, да кажем, около 50. Тези числа, 125 и 50, ги избрах, понеже са лесни числа. Но определено могат да се променят от човек на човек. Исках просто да получиш представа за общия модел. Тези две части на графиката ще ги скицирам ето така. Мога дори да начертая това последно А, понеже то навлиза в следващия удар на сърцето, някъде ето тук. Това нулира и рестартира следващия удар на сърцето. Въпросът е какъв е наклонът на правата тук. Дали просто е линеен? Дали е права? Или нещо по-различно? За да отговорим на този въпрос, мисля, че е полезно да си припомним това старо уравнение делта Р е равно на Q*R. Всъщност ще увелича две части на кривата. Ще увелича една част ето така и мисля, че ще разпознаеш кои части са това, просто въз основа на цвета и формата – и друга част, ето така. Имаме две части. И може би наклонът не е точно такъв. Може би изглежда ето така. Има две части тук. Начинът да приложим идеята, че делта Р е равно на Q*R – искам да помислиш за това. Помисли за част 1, която е ето тук, и за част две отделно. Това е част 1 и това е част 2. Какво се случва с аортното налягане по време на част 1? Аортата, разбира се, излиза ето така. Аортната клапа се отваря и после налягането бързо се покачва, а после стига до налягането на лявата камера. После, в някаква точка, да кажем ето тук... Ще направи това и ще има дикротична инцизура, за което говорихме. Отдолу – това, разбира се, е аортното налягане, нали? Отдолу имаме лявопредсърдното налягане, за което да помислим. Ляво предсърдното налягане идва насам ето така, повишава се бързо и стига до максимум. Помни, лявото предсърдие е много пълно. После започва да пада. Започва да пада, а после отново се увеличава. Това са кривите, които получаваш за лявото предсърдие и аортата. Защо начертах това? Защо го направих толкова голямо? Понеже, ако говорим за делта Р, това означава, че разликата между жълтата права и бялата права... Това е делта Р, разликата в двете налягания. Ако погледна това, това е хубава разлика. Ако погледна тук горе, това е средна разлика. И ако погледна тук, почти няма разлика. Делта Р започва голямо и става малко. Делта Р става по-малко и по-малко с времето. И тук имаме подобна ситуация. Започва голямо, после става средно, а после става малко. Започва голямо и става по-малко. Където видиш делта Р, промяна в налягането, и видиш две прави на налягането, това е – това е лесно. Просто трябва да гледаш разликата между двете прави. Как ни помага това? Можеш да видиш, че делта Р е равно на Q*R. И какво точно е Q? Q е потокът на кръвта, а мерните единици – може би ще се сетиш – кръвният поток е просто обемът върху времето. Ако имаш обем върху времето, това не е нищо повече от наклона на правата. Наклонът тук долу на тази права ще е обемът върху времето. Ако мога да покажа разликите в делта Р, предполагам, трябва да заявя предположението си. Предположението ми е, че съпротивлението не се променя много, така че е стабилно. Няма голяма разлика в съпротивлението от един удар на сърцето до друг. Не приемаме това. Ако можеш да видиш промяна в делта Р, тогава ще видиш промяна в потока. И точно това се случва. В началото казахме, че има голямо делта Р тук с аортното налягане. Това е тази точка тук. И това означава, че ще има голям поток, много кръв протича, навън от сърцето. И ако има много кръв, протичаща навън от сърцето, това означава, че наклонът на тази права е много стръмен и отрицателен. В крайна сметка, получаваш малък поток. В крайна сметка, делта Р става по-малко, а потокът става по-незначителен, така че имаш по-малък поток. Получаваш нещо такова. Вместо бялата права, получаваш нещо, което изглежда като тази жълта права. Ами другата страна от D до А? От D до А – да променя цветовете – имаш подобна ситуация. Имаш голямо делта Р в началото, много кръв протича в лявата камера, така че това бързо се покачва и накрая става по-малко с времето. В крайна сметка ще направи това. И ето защо от другата страна трябва да променим тази бяла права. Бялата права тук също ще се промени, ще изглежда ето така. Така изглежда графиката на обема и времето. Има интересна форма. И вместо да трябва да запомняш формата, искам да разбереш откъде идва. Готово.