If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако използваш уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Налягане в лявата половина на сърцето - част 2

Виж как налягането в лявата сърдечна половина се променя нагоре и надолу с всеки удар на сърцето. Риши е лекар по педиатрични инфекциозни заболявания и работи в Кан Академия. Създадено от Риши Десай.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Говорихме за налягането в лявата камера и аортата. Помислих си, че ще е забавно да го скицирам отново. Сега искам да навлезем в детайли, понеже предния път споменах няколко важни момента, но твърде набързо, и може би имаш някои въпроси. Мислех да навлезем в детайлите и по-фините моменти за налягането в сърцето, в лявата страна на сърцето. Обикновено представяме налягането в милиметри живачен стълб. Затова искам да го запиша, за да е ясно. Ще направя графика на налягането, проследявайки какво се случва с аортата и лявата камера. Първо – лявата камера. Казахме, че налягането се покачва бавно и в един момент лявата камера ще се съкрати доста силно. Това е причината налягането да се покачи рязко – а после се отпуска. И се отпуска повече, а това намалява. Кръвта протича в тази кухина от лявото предсърдие, затова налягането отново се покачва. Това е бърз начин да представим случващото се в лявата камера. После, разбира се, имаш аортата. Ще направя аортата малко по-бавно. В аортата, разбира се, има кръв, напускаща аортата и отиваща към различни части на тялото, а после – да спрем ето тук. Да кажем какво се случва, когато налягането в аортата и в лявата камера се изравни. Ще го начертая. Ще начертая отстрани как изглежда това в тялото. Имаш лявото предсърдие тук. Имаш лявата камера, която е огромна. Ще я начертая така. Имаме аортата – големият кръвоносен съд, излизащ от лявата камера. Аортата се извива и отива надолу, но има няколко разклонения. Едно тук, едно тук и трето тук. От дъгата излизат три разклонения. Наричаме това аортна дъга. Това тук е аортата. Ще надпиша това. Това е аортата ми, това е лявото предсърдие, а това е лявата камера. Какво се случва? Ще поставя малка синя стрелка за начало. Какво се случва тук? Знаем, че имаме две клапи. Това тук е митралната клапа. Ще я надпиша. Ще начертая и аортната клапа. Това е аортната клапа. Това са двете клапи. Митралната клапа е затворена. Спомни си, затворих я преди доста време. Не трябва да казвам доста време, понеже не е минало много време между тези две точки. Но я затворих ето тук. Ако ще я показвам затворена, ще трябва да я блокирам, за да е ясно, че е затворена. През нея не може да премине кръв. По средата на съкращението сме. Ще покажа налягането с жълти стрелки. Имаш високо налягане, насочено в тази посока, което се дължи на съкращението на лявата камера. Голямо съкращение тук и много високо налягане. Въпросът е отворила ли се е аортната клапа. Ако говоря за синята стрелка на фигурата си, тогава не. Не сме стигнали до същото налягане, което има в аортата. Клапата още е затворена. И двете клапи са затворени и в лявата камера се натрупва налягане. С увеличаване на налягането в лявата камера, да кажем, че стигаме до тази точка. Изведнъж сега налягането става по-голямо от това в аортата. Ще покажа това, като начертая малък отвор тук. Тази клапа се отваря. Има поток от кръв насам. И, разбира се, тя се движи към всички тези различни места. Започва да протича през аортата, през всички съдове. Но едно нещо, което често се забравя, е, че аортата има разтегливост (комплайънс). Ще запиша това, понеже е основният ключ за това как да разбираме какво виждаме на диаграмата на аортното налягане. Комплайънс. Какво означава комплайънс? Разглеждам го като способност за разтягане. Ако можеш да разтегнеш тези съдове, което на практика е възможно, тогава можеш да ги разглеждаш като аналогични на балон. Стените им са разтегаеми. При нахлуване на кръв тя оказва натиск върху стените им. Самите стени ще се разтегнат, понеже казах, че наподобяват еластичен балон. Полученият резултат е, че тези стени няма да изглеждат като сега. Те ще се разтегнат. Получаваш нещо такова. Получаваш разтегнати съдове. Това е доста интересно, понеже сега започва да изглежда като балон. И какво ги разтяга? Кръвта ги разтяга. Не използваш въздух или нещо друго, както например при балона. Буквално кръвта избутва стените и ги разтяга. Имаш кръв тук. Това причинява разтягането. Докато разтягаш стените, се увеличава аортното налягане. Аортното налягане започва да се покачва. Графиката ще изглежда ето така. Покачва се до тази точка. Това е най-високото налягане, което се достига в аортата във всеки даден момент. Това е точката, в която стените са максимално разтегнати. Това е максималното разтягане на стените. Ето тук. Както виждаш, ляво- камерното налягане започва да пада. Докато то пада, аортното налягане също намалява, понеже това са свързани пространства. Когато това започва да пада, какво се случва? Това е въпросът ми. Какво се случва със стените? В този момент, когато започва отново да пада – спомни си, че стените са като ластици. Когато налягането върху тях стане по-малко, те ще започнат да се връщат в началната си форма. Веднага започват да правят това. Започват да правят това. Връщат се към началната си форма. Случват се две неща. Появата на тези жълти стрелки в аортата показва възвръщането към началната форма, а жълтите стрелки в камерата изчезват. Помни, това е съкращение. Имаш този пасивен процес. Мислим за него като за пасивен процес. Пасивно връщане на формата. Помни, това е еластична енергия. Казвам "пасивен" процес, защото се изразходва еластична, а не химическа енергия. В камерата съкращението е активно. Просто исках да покажа разликата между двете. Активното съкращение използва химична енергия. Когато камерата се съкрати, изгаряме много АТФ. Така получихме това. Помни, това е АТФ. Когато кажа "химическа" енергия, говоря за АТФ. Докато когато кажа "пасивно връщане на формата", то е пасивно, понеже не използва химична енергия, а използва еластична енергия, която представлява съхранена енергия. Кога е била съхранена? Тя беше съхранена, когато лявата камера изтласка кръв към аортата. Съхранила се е енергия и сега тези гумени ластици възстановяват формата си. Това е много естествен процес. Когато сме в низходящата част на графиката на налягането, "ластиците" си връщат старата форма. Тук в един момент налягането се повишава малко поради факта, че имаш възстановяване, а налягането тук пада бързо, понеже този процес на съкращение е приключил. На спускането надолу на графиката на налягането на лявата камера тези стрелки изчезват. В тази точка имаш малко увеличение на налягането в аортата, малко намаляване на налягането в лявата камера. Какво ще се случи? В даден момент налягането в аортата леко ще надвиши налягането в лявата камера. Отново, в тази точка имаш по-високо налягане в аортата, отколкото в лявата камера. Може да се чудиш как се получи това, нали те са свързани? Да, свързани са. Но тук протича различен процес. Тук имаш по-ниско налягане в лявата камера, по-ниско налягане, понеже съкращението е спряло. В аортата имаш по-високо налягане, понеже имаш възстановяване на формата на стените. С промяната на градиента на налягането, сега имаш по-високо налягане в аортата и какво се случва? Имаш кръв, която бута насам, и бута насам, понеже, разбира се, стените се възстановяват. В момента, в който има малко по-високо налягане от аортната стена, тази клапа се затваря. Аортната клапа се затваря. Сега тази клапа се затваря и това е много интересно. Това е критичен момент. Ще направя малко място тук. Всичко това, разбира се, се случва за части от секундата. Тази клапа се затваря. Има кръв, която искаше да навлезе, но вратата се затръшна под носа ѝ и тя се връща обратно. Искаше да отиде към лявата камера. Аортната клапа се затвори и избута кръвта обратно в аортното пространство. И, разбира се, докато всичката тази кръв се връща обратно, какво ще направи? Ще бута отново. Ще бута отново, точно както първия път, върху тези стени. Стрелките за налягането се обръщат. Получаваш налягане в другата посока, поради това връщане на кръвта. Може да си мислиш, че това е малко количество кръв. Как може да има значение? Но има. Малкото количество кръв, което се отблъсква от аортната клапа, оказва натиск обратно върху аортата и увеличава налягането в нея. Ще запиша това. Имаш отблъскване назад. Това е моята терминология за отскачането на кръвта от аортната клапа. Сега е много ясно откъде идва това налягане. Идва от отблъскването на кръвта. И, като резултат, имаш леко увеличаване на налягането в аортата. Кръвта отново ще навлезе и ще се движи срещу стените. И, накрая, аортната клапа е затворена, а кръвта протича напред, както винаги, през всички тези различни пътища. Преминава през всички съдове, отива към различните части на тялото. Какво ще се случи в края на това? Цялата тази кръв ще иска да напусне. На стените им олеква. Цялата кръв накрая напуска, стените се връщат обратно до оригиналните си форми. Нека ги покажа в оригиналната им форма. Целият процес може да започне отново. Тези стени се връщат до там, където бяха, когато ги начертах, ето така. Това се дължи на факта, че гумените ластици са обратно в естествената си позиция. Докато това се случва, кръвта се изтича към различните части на тялото и получаваш нещо такова. Тази точка и тази точка са еднакви. Изминал е пълен цикъл. Тук имаш вдлъбнатина, понеже налягането тук се увеличава, а после намалява. Изглежда като вдлъбнатина. Преди го начертах по-право. Не начертах тази вдлъбнатина, понеже беше по-ясно да покажа по-простия начин, но това показва какво реално се случва. Тази вдлъбнатина се нарича дикротична инцизура. Ще го начертая отново с дикротичната вдлъбнатина и ще видиш как се различава от предишния път. Предният път, неправилният път беше нещо такова. Казах, че намалява ето така. По-точно е да кажем, че намалява, но после има вдлъбнатина тук. Това увеличение, тази разлика се дължи на комплайънса на аортата.