Тълкуване на кривата налягане-обем

Имаме този контур на налягането и обема. Искам допълнително да проучим това. Може да е добре да започнем от името, нали? Контур на налягането и обема, или PV. Част от него е напълно логична. Имаш Р тук и V тук, така че това е PV. И контур – това ще представлява един сърдечен удар. Ще започнеш от една точка и ще преминеш от систола през диастола и обратно. Като използваме PV контура, който начертахме заедно, нека покажем къде ще е систолата. Ако започваме оттук, червеното представлява систолата. Тази част е много кратка. Просто част от секундата, 0,05 секунди. Накрая аортната клапа се отваря и систолата продължава. Не започна там. Систолата започва с началното съкращение на лявата камера, преминава през всичко това, а също и през тази част, в която налягането пада. Всичко това е систола. Всъщност, нека го отбележа много ясно, за да е ясно, че червената част е систолата. После това ни оставя другата половина на контура ни. Въпреки че спрямо времето е много повече от половината, понеже някои от тези отсечки отнемат повече време. Ще направя това в синьо. Всичко това в синьото представлява диастолата, другата половина на сърдечния цикъл. Това е когато лявата камера се отпуска. Това са систолата и диастолата една до друга на тази графика. Това представлява един контур, или един удар на сърцето. Понякога ще чуеш фразите "крайно диастолично еди какво си", "крайно систолично еди какво си". Какво означават те? Крайно диастолично е буквално каквото звучи. То е в края на диастолата, където начертах стрелка. Буквално се има предвид една точка във времето. В тази точка във времето, в която диастолата е приключила, ще имаме определено налягане, а понякога ще чуеш краен диастоличен обем. Но тези два термина, крайно диастолично налягане или краен диастоличен обем, се отнасят до времева точка, в която диастолата е свършила. Предполагам също можеш да кажеш, че систолата започва. И това е същата идея. Това е където започва систолата. Където приключва диастолата. Но не чуваш този термин. Обикновено просто чуваш термина "крайно диастолично…" Всъщност мисля, че "начално систолично" е термин, който може би току-що си измислих. Нека изтрия това. Но искам да изтъкна, че концепцията ще е същата. Това е просто определена точка във времето. Крайно диастоличното налягане и обем са тази точка във времето. В тази времева точка се случват няколко неща. Например митралната клапа току-що се затвори. Ще запиша, че се е затворила. Щом митралната клапа се затваря, това също означава, че трикуспидалната се затваря. И, разбира се, ще сложа това в скоби, понеже това е контурът на налягането и обема за лявата камера. Сега не мислим за дясната камера, но някои от събитията ще са същите. Трикуспидалната клапа също ще се затвори в този момент. Когато митралната и трикуспидалната клапи се затварят, знаеш, че ще издадат звук. Не се затварят тихо. Този звук се нарича първи сърдечен тон, S1. Ако мислиш повече за това как може да звучи, винаги го описваме като "туп". Знаеш, че мислим, че сърцето прави "туп-туп". Първото "туп" идва от това затваряне. И можеш да видиш къде може да се случи това на този контур. От другата страна, имаш нещо подобно. Имаш "крайно систолично нещо си там". Щом има крайно диастолично, то ще има и крайно систолично. Това ще са, отново, налягане и обем. Налягането или обемът. Помни какво имат предвид хората, когато кажат крайно систолично – те се опитват да кажат, че това е в тази точка във времето. И, точно както преди, можеш да си измислиш термин, предполагам. Можеш да кажеш, че това е същото като начално диастолично. Предполагам, че това ще е вярно. Но понеже никой не го използва, ще го запиша, за да докажа идеята. Но ще го изтрия, за да не се объркаш. Понеже крайно систолично е терминът, който е всеобщоприет. Тук също се случват определени събития. Имаш затварянето на аортната клапа. Това е затварянето на клапа. И също имаш – въпреки че не е тук – заварянето на белодробната клапа. Може да се чудиш дали белодробната клапа не се затваря. И отговорът е да. И тези двете заедно издават звук. Ще го запиша ето тук – S2. Това е второто "туп". Когато чуем "туп-туп", сега можеш да видиш откъде идва второто "туп". Идва от втората точка на нашия контур. Имаме две точки от нашия контур и тези контури се използват постоянно. Всъщност, основната причина да използваме тези контури е, понеже те предават толкова много информация много, много бързо. Например, нека ти покажа защо може да използваме тези контури или как са полезни, като ти покажа част от информацията, която можеш да получиш от тях. Можеш, например, да разгледаш тези две числа и ще кажеш: "Какво е това?" Това е пулсовото налягане. Може би познаваш този термин. Обичайно начинът да си представим пулсовото налягане е, ако някой каже, че стойността на кръвното ти налягане е 130/80. Това означава, че пулсовото ми налягане е просто разликата на тези две числа. Пулсовото налягане ще е 130 минус 80, или 50. Това е просто пример. Това ще е пулсово налягане, така получаваме пулсовото налягане, просто систоличното налягане минус диастоличното налягане. Но като гледаме PV контура, това не е аортното налягане, което обикновено мерим в ръката ти. Това е лявокомерното налягане. Лявокомерното налягане ще е много, много подобно. Имаш ниския край ето тук, имаш и високия край. Ниският край е най-ниското ниво на кръвното налягане в аортата, а високият край е най-високото ниво на аортното налягане. Можеш да намериш кръвното налягане. Като използваш този контур, пулсовото налягане е равно на 120, понеже това е високият край, минус 80. И ще кажа, че пулсовото ми налягане е равно на 40 милиметра живачен стълб. Това ще е отговорът ми, ако някой ме попита какво е пулсовото налягане на този PV контур. Готиното нещо е, че можеш да използваш PV контури, за да изчислиш неща като пулсовото налягане. Друго интересно нещо, което можеш бързо да изчислиш, е следното. Ще го начертая в зелено, различен цвят. Това е ударният обем. Това представлява обемът на кръвта, който напуска сърцето ми с всеки удар. В единия край, когато лявата камера е много пълна, имаш 125. После, когато се съкрати колкото може, получаваш 50. Ударният ми обем е просто 125 минус 50, а това е 75. Ако някой пита какъв е ударният обем тук, бих казал, че е 75 милилитра. Едно последно нещо – не искам да ти идва много, но искам да изтъкна всички интересни неща, които можеш да научиш от този PV контур. Имаме фракция на изтласкване. Това е точно като ударния обем, който изчислихме да е 75, делено на върховия обем, или общия обем в лявата камера, когато е пълна. Ще го нарека върхов обем. В този случай каква е фракцията на изтласкване, когато имаме 125? Това беше най-голямото количество кръв, което получихме в тази лява камера. Фракцията на изтласкване ще е 75 делено на 125. И, забележи, обемите се съкращават и ти остават две числа едно върху друго. В този случай получаваш 60%. Записвам го като процент. Можеш също да кажеш, че е 0,6. Но обикновено го взимаме в проценти. Бих казал, че фракцията на изтласкване, като използваме този PV контур, е 60%. Можеш да погледнеш тези PV контури и да научиш определени думи, като крайно диастолично, крайно систолично. Можеш да изчислиш неща като пулсовото налягане, ударния обем или фракцията на изтласкване. Дават ти много информация и затова винаги ги използваме.