If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Ебола: С един поглед

Ебола, електронен микроскоп
Какво е ебола?
Заболяването ебола е животозастражаваща болест, причинена от вируса Ебола. През декември 2013 2-годишно дете умира в селце в Гвинея, разпалвайки най-голямата епидемия от Ебола, която светът познава (Baize et al., 2014). Епидемията основно включва три страния в Западна Африка: Гвинея, Либерия и Сиера Леоне (въпреки че е имало допълнителни случаи/смъртни случаи в други страни). От ранния ноември 2014 е имало над 13 000 случая и почти 5000 смъртни случая, въпреки че експертите вярват, че тези бройки биха могли да са 250% повече, тъй като много пациенти никога не са потърсили лекарска помощ. Тази епидемия е по-голяма от всички предишни епидемии от ебола, комбинирани, и Центърът по контрол на заболяванията прогнозира, че заболяването би могло да се разпространи към други Западноафрикански страни, инфектирайки над 1 милион души до януари 2015 (Meltzer et al., 2014)!
Карта на разпространението на заболяването ебола

Епидемията от ебола е сериозна, понеже:
  • Предишни епидемии по принцип са били ограничени до изолирани села, но епидемията от 2014 се преместила към по-гъсто населени региони, където има увеличена възможност за предаване от човек на човек.
  • В момента няма ваксина или специфично лекарство за ебола и опасността от разпространяването на заболяването може да причини широкоразпространена паника по света.

Как работи вирусната репликация?

Много вируси следват една и съща поредица от събития, за да се репликират. В случая с вируса ебола:
  1. Вирусът ебола се вмъква в човешка имунна клетка (като макрофаг).
  2. Вирусът превръща клетката във вирусна фабрика, създавайки армия клонинги на вируса ебола. Междувременно, химикали, които пречат на способността на кръвта да се съсирва (състояние, наречено тромбоцитопения) биват освободени в кръвообращението. Това причинява необясненото кървене в пациентите.
  3. Клетката в крайна сметка експлодира, освобождавайки вируси ебола, които инфектират близките здрави клетки. Експлодиращата клетка изпраща химични сигнали, които се промъкват в кръвообращението и уведомяват имунната система за инфекцията. Отговорът на имунната система срещу нашестващия вирус е това, което причинява грипоподобните симптоми на пациента (като треска).
Патофизиология на ебола с вирусна репликация

Какви са симптомите на ебола и как тя бива диагностицирана?

Нужни са между 2 до 21 дни (най-често: 8-10 дни) за вируса на ебола да репликира достатъчно, за да причини симптоми, и в началото ебола може да изглежда като случай на лош грип. За да помогне с изясняванет на нещата, Центърът по контрол на заболявания е описал два ключови критерия, които пациентът трябва да изпълни, за да породи съмнение за ебола:
Критерии за клинична диагностика на ебола
Ебола може да причини много други симптоми, включитено слабост, влошен апетит, обрив, зачервени очи, хълцане, кашлица, болки в гърдите и трудности с дишането/преглъщането. Сами по себе си, тези симптоми не посочват, че човек има ебола, тъй като могат да бъдат причинени от много неща.
Ако здравните професионалисти подозират ебола, те ще наредят следните кръвни тестове, за да потвърдят диагнозата:
  • Polymerase Chain Reaction (PCR): Търси вирусна РНК
  • Enzyme-Linked ImmunoSorbent Assay (ELISA): Търси противовирусни антитела

Как се разпространява ебола?

Ебола се разпространява, когато телесните течности на болен пациент навлязат в здрав пациент. Тези телесни течности включват кръв, повърнато, фекалии, урина, слюнка, пот, кърма и семенна течност. Вирусът може да оцелее в телесни течности, които влизат в контакт с повърхности като подове, стени и рампи за около 24 часа, въпреки че шансовете за инфекция след няколко часа намаляват значително (Център за контрол на заболяванията, 2014с). Семейства, приятели и здравни професионалисти се грижат за пациентите и са в по-висок риск от влизане в контакт с вируса. Те и всеки друг в риск (като погребални директори и лабораторни работници) трябва да се защитят с лично защитно облекло и да го премахват в правилния ред: ръкавици, после маска за лице, после престилка и, накрая, маска!
Графика на общите случаи и смърт за ебола
Ебола също може да се разпространи чрез контакт с телесни течности на инфектирани прилепи и примати, поставяйки хора, които работят с или в близост до тези животни, в по-висок риск от прихващане на заболяването.
След като пациент се възстанови и няма симптоми, той или тя вече не може да пренесе вируса. Единственото изключение е пренасяне чрез семенна течност, която може да пренесе ебола за до 3 месеца след инфекцията. Пациентите, боледували от ебола, биват окуражавани да се въздържат от секс през това време. Оцелелите от ебола могат да се върнат към нормалния си живот и са имунизирани срещу вируса за до 10 години.
Да поясним, ебола не се разпространява през въздуха, през водата или през храната, така че можеш да дишаш, пиеш и ядеш без притеснение!

Колко вероятно е да се разболееш от ебола?

Много е полезно да знаем колко хора е вероятно да бъдат инфектирани от един-единствен заразен пациент (като приемем, че никой не се ваксинира). Число, наречено R₀ (произнасяно R-"нот") позволява на учените да оценят колко заразно е едно заболяване:
  • R₀ от 0 означава, че никой няма да прихване инфекцията
  • R₀ от 1 означава, че 1 нов човек ще прихване инфекцията
  • R₀ от 5 означава, че 5 нови души ще прихванат инфекцията и така нататък...
При някои заболявания един единствен пациент може да разпространява заболяването за дни (като ебола), а при други, за десетилетия (като ХИВ). Оказва се, че ебола има R₀ от 2, което означава, че един пациент ще пренесе вируса на средно 2 други души (освен ако не се намесим). Сравни това с един от най-заразните вируси – морбили, които могат да се движат през въздуха и се разпространяват на средно 18 души!
R₀ за различни заболявания, включително ебола
Източници: Център за контрол на заболяванията и Световна здравна организация, n.d.; Meltzer et al., 2014; Mills, Robins, & Lipsitch, 2014

Как можеш да лекуваш ебола?

За нещастие, няма директно лечение за ебола (няма ваксини и лекарства) все още. Вместо това, лекарите предоставят поддържаща грижа, която се фокусира върху поддържането на пациента жив, докато нейното/неговото тяло се пребори със заболяването. Поддържащата грижа включва:
  • Поддържане на пациента добре хидратиран с интравенозни течности
  • Поддържане на кръвното налягане на пациента
  • Помагане на пациента да диша, ако е необходимо
  • Лекуване на други инфекции или болести, които възникнат
Обикновено хората, които е вероятно да оцелеят, се възстановяват между 6 и 11 дни след като симптомите започнат. По-старите пациенти и тези, които имат по-сериозни симптоми, като кървене ранно в курса на заболяването, обикновено умират за 6 до 16 дни след като симптомите започнат (Център за контрол на заболяванията, 2014b).

Обърни внимание на следното:

Защо някои страни са по-засегнати от ебола от други? Отговорът се свежда до наличието на ефективна система за публично здраво. Това е състезание. От една страна, вирусът бързо се движи от един човек към друг. От друга страна, екипът по публично здраве опитва да намери и изолира всеки с ебола, така че вирусът да не може да се разпространи. Скоростта е важна и от двете страни и ако екипът по публично здраве може да се движи по-бързо от вируса, тогава пренасянето приключва. Това изисква добро наблюдение и проследяване на контактните лица.
  • Наблюдение: Някои страни имат отлични системи за публично здраве и лекарите в клиники/болници се обаждат на департаментите по публично здраве за всеки пациент, който има необичайна болест или смърт. Други страни имат много селско население, което не може да посети главни здравни центрове, понеже се намира твърде надалеч. В тези случаи често биват разпратени здравни работници, но те понякога не могат да достигнат до всяка общност. Като резултат, много хора се разболяват и умират, без екипът по публично здраве да даучи за това, и заболяването може да се разпространи надалеч, без никой да забележи.
  • Проследяване на контактните лица: След като един пациент бъде диагностициран с ебола, пациентът бива изолиран за предотвратяване на вероятността да разпространи заболяването. После екипите по публично здраве правят списък с всеки, на който пациентът може да е разпространил заболяването, докато пациентът е имал симптоми и ги наблядава за симптоми за 21 дни. Ако един от тези хора се разболее, екипът по публично здраве ще го изолира и ще направи друг списък от всички, към които този нов пациент може да е разпространил заболяването, докато този нов пациент е имал симптоми. Идеално трябва да няма никой в списъка, ако екипът по публично здраве работи достатъчно бързо!
За повече информация, виж видеото ни за Епидемията от ебола!

Препратки
Baize, S., Pannetier, D., Oestereich, L., Rieger, T., Koivogui, L., Magassouba, N., … Günther, S. (2014). Emergence of Zaire Ebola Virus Disease in Guinea. New England Journal of Medicine, 371(15), 1418–1425. doi:10.1056/NEJMoa1404505
Center for Disease Control. (2014a). Ebola (ebola virus disease)
Center for Disease Control. (2014b). Ebola virus disease information for clinicians in u.s. healthcare settings
Center for Disease Control. (2014c). Interim Guidance for Environmental Infection Control in Hospitals for Ebola Virus
Center for Diease Control & World Health Organization. (n.d.). History and epidemiology of global smallpox eradication. Smallpox: Disease, Prevention, and Intervention. 16-17.
Meltzer, M., Atkins, C., Santibanez, S., Knust, B., Petersen, B., Ervin, E., … Washington, M. (2014). Estimating the future number of cases in the ebola epidemic - Liberia and serra leon Centers for Disease Control and Prevention. 63(03);1-14.
Mills, C. E., Robins, J. M., & Lipsitch, M. (2004). Transmissibility of 1918 pandemic influenza. Nature, 432(7019), 904–906. doi:10,1038/nature03063