Избухване на епидемии от ебола

Епидемията от ебола беше гореща тема преди няколко години. Днес е 16-и септември (датата, на която е направено видеото) и ще отбележим този ден в календара като важна дата, за да можем да проследим докъде точно са се развили нещата до сегашния момент. Страните в западната част на Африка са местата, където забелязахме болестта. Случаите са в Нигерия, Либерия, Сиера Леоне, Гвинея и Сенегал, заразените там наброяват повече от 4000 души, като от тях смъртните случаи са 2000. Искам да направя географска съпоставка къде в миналото сме виждали големи огнища на болестта. И като казвам големи, нито едно не е било с такива размери като сегашното. Но географското разпространение е различно. В миналото е била засегната Централна Африка. Имаме 2 интересни гледни точки относно сегашното огнище. И докато говорим за Централна Африка, си мисля, че трябва да посоча откъде идва името на вируса – Ебола. Всъщност в Централна Африка има река, край която през 1967 г. за пръв път е проследено огнище на вируса и съответно той получил името си от името на реката Ебола. Именно поради това, че в този регион за пръв път е открит вирусът. И така, за да разберем настоящето огнище в реалните му размери, мисля, че ще е полезно да имаме един по-широк поглед върху нещата и да разберем как се предава, как става заразяването в естествената среда. Тези фигури, които оцветих в зелено, ще използвам, за да отбележа едно от животните в природата, които вероятно разпространяват болестта. Плодоядните прилепи се смятат за едни от виновниците, като те самите могат да се заразят с ебола. Ако този, който аз скицирах в зелено, се разболее, той може да зарази останалите прилепи. И така тези заразени прилепи в колонията стават естествен резервоар. Наричаме ги резервоар на болестта или на вируса и това е мястото, където заразата циркулира нормално. Нямаше и да си говорим за ебола, ако тя засягаше само прилепите. И най-вероятно нямаше да се притесняваме толкова, но какво става, ако от време на време се появи заразен човек. И това се случва например когато човек излезе в градината и види болен или мъртъв прилеп и се опита да се погрижи за него, като евентуално се докосне до кръв или екскременти от прилепа, а той самият има открита рана, или тази кръв или екскременти попаднат в устата на човека, в очите или носа . И ето така човекът вече е заразен с вируса и това е механизмът, по който ние смятаме, че се е заразил първият болен от ебола човек. И този пръв човек всъщност има специално име, особено когато говорим за огнище на дадена болест и това е името "индексен случай". Казваме, че този човек е най-първият, който се е заразил с ебола. И сега да погледнем календара. Ако този човек се е заразил на 16-и септември, неговите първи симптоми няма да се проявят веднага. Това ще стане след няколко дни до три седмици след заразяването. Това е голям период от време, в който могат да се проявят симптомите. Това може да е този месец или чак следващия, защото 3 седмици от днес е точно 7-и октомври. В общи линии забелязваме тези симптоми точно в този период от 3 седмици, което ще нарисувам. От 7 до 10 дни, тогава се появяват първите симптоми. Не са се появили веднага след заразяването и са дори неясни. Това включва усещане за леко повишена температура, или леко главоболие, мускулни болки. Като цяло симптоми, при които човек не се чувства много добре, но си мисли, че може да е всичко, мисли си, че това е грип. И обикновено заразените не търсят непременно лекарска помощ. Но какво ще стане, ако вирусът се разпространи в организма и започне да навлиза във всички видове тъкани, да причинява стомашни проблеми, може да предизвика повръщане или диария. Може да достигне белите дробове и да предизвика кашлица, може да предизвика обриви, мускулни болки, зачервени очи или така наречения конюнктивит. Дори може да предизвика възпаление на мозъчните обвивки – менингит. Или да предизвика кръвотечение от носа, устата и венците. И всъщност според нас точно кръвта носи вируса, и кървенето е един важен признак, защото е много трансмисивен. Знаете, човек може да се зарази от кръв. Терминът за вирус в кръвта е виремичен вирус. В този случай вирусът е Ебола. Той е виремичен – "-емичен" означава в кръвта. И така, когато имаме вирус в кръвта, казваме виремия. на този етап заразеният може да реши да посети лекар и да поиска помощ. Ако потърсят медицинска помощ при тези симптоми, болните обикновено биха получили венозна инфузия, ако са дехидратирани. Ако имат затруднено дишане може да им бъде подаден кислород с маска. Ако кръвното им налягане е ниско, може да получат лекарства, които да възстановят нормалните стойности на кръвното. Така обикновено процедират хората и в Западна Африка, те са получили такава помощ. Имало е медицински палатки за хора, които са болни от ебола, където са получавали помощ, наричана поддържаща. Няма специално анти-ебола лекарство. И отново сме 16-и септември и хората правят проучване. До момента грижите са само поддържащи, за да се помогне на болните, но нищо конкретно за лечение на вируса. И тревожното в случая е точно това.... Искам да помислиш за това – поддържащи грижи. Какво виждаме в това огнище – средно 50% смъртност. Това означава, че от двама болни от ебола единият ще умре. Това е като ези-тура и е плашещо. За някой, който има симптомите и чака да разбере дали има ебола или не, твърдението, че половината заразени и с диагноза ебола ще умрат, е страшно. Това е една от причините, поради които светът е нащрек и се ангажира с помощта, за да сме сигурни, че вирусът ще е под контрол. В допълнение на поддържащите грижи друга голяма насока, в която мислим, е как да се предпазим от предаване на вируса от един човек на друг. Нека само да скицирам втори човек набързо. Ето го и втория човек. Тук идва въпросът как ебола ще се пренесе от първия човек на втория човек? Как точно се придвижва вирусът? Отговорът е, че се движи чрез телесните течности. Телесните течности включват всичко от кръв до повърнати материи и екскременти, но най-вече кръвта е много, много заразна. Към телесните течности спадат и слюнката и потта, чрез които също може да се пренася вирусът от болен на здрав. Но отново ще повторя, че кръвта, повърнатите материи и екскрементите са тези, за които трябва да се тревожим. Най-интересна е кръвта. Има проучване, което лично за мен е интересно, в което показват една капка кръв. Само една капка от кръвта на маймуна, заразена с ебола, е достатъчна да носи милион малки вирусни частици Ебола, и тази една капка е достатъчна да зарази още милион маймуни. Един вид една единствена капка е достатъчна да покоси популацията. Това означава, че ако имаме дори една капка кръв или друга биологична течност, достатъчно е те да попаднат върху човешката ръка и да се пренесат на лицето чрез докосване. Вирусът може да попадне в тялото ако човек докосва носа, окото или устата, или през някоя драскотина или рана. Това може да е пътят на проникване именно през нарушената цялост на кожата. Това са няколко различни начина, по които телесните течности могат да се предадат от човек на човек и заразеният може да се разболее. Това е напълно възможно да стане и чрез фекалии или повърнати материи. Друг интересен въпрос е относно въздушно-капковото заразяване. Можем ли да вдишаме заразата? Това е много важен въпрос – нима е възможно заразата буквално да се носи във въздуха? Отговорът е "Не". Този вирус е различен от други вируси като шарката или другите, предавани по въздушен път. Нека да обясня защо този вирус не се пренася по въздушно-капков път. Основната заблуда идва от това как си представяме кихането. Можем да си представим, че едно кихане е съпътствано от много капчици, които се разпръскват наоколо, мукус (слуз), който излиза с кихането, и ако този своеобразен "душ" попадне по нас или около нас, той ще засегне само близкостоящите и никой друг, който се намира далеч от нас. Представи си такъв сценарий, в който един човек стои тук, точно до този друг човек, и те просто си стоят там. Те могат да бъдат "опръскани" от тези капчици при едно кихане. И може да се каже, че това е причината да се заразят с ебола. Но пак повтарям, това са капки, които са телесна течност, а не означава, че някой издишва въздух към някого, който стои надалеч. Това не е типичен сценарий и затова този вирус не се предава по въздушно-капков път. Искам набързо да спомена, че можеш да се заразиш с вируса от повърхности, ако той попадне на повърхност като маса или на пода, той всъщност може да живее на тази повърхност дни или даже седмици. Ето защо е много важно това, това означава, че ако някой е бил в стаята и е замърсил повърхностите, трябва да се дезинфекцират тези повърхности и да унищожим тези малки изсъхнали капчици, които стоят по повърхностите, за да се уверим, че това помещение отново е чисто и безопасно. Изводът от това е, че практическият начин да се предотврати разпространението на болестта е да се гарантира, че тези хора са изолирани, ако те са заразени с болестта, а ето тук всички тези хора, които се грижат за тях, трябва да носят предпазно облекло. Трябва да носят ръкавици, за да са сигурни, че няма да попадне кръв по ръцете им. Те трябва да носят специални костюми, за да покрият цялото тяло, така че да няма открити никакви рани или порязвания, или нещо подобно. Те трябва да предпазват също така и устата си с маска, както и да носят очила. Всъщност трябва да покрият и носа си. Значи всички тези трябва да бъдат покрити. Да се работи в тези условия е много тежко. Тези защитни костюми могат да се нагреят изключително много. Много е трудно да се работи в тези условия. Но това е начинът, по който може да се предотврати предаването на вируса на ебола от човек на човек. Освен медицинските работници, трябва да запомним също, че това се отнася и за погребалните агенти, които работят с телата на мъртвите, които също могат да предадат вируса. Трудно е за вярване, но мъртвото тяло всъщност е заразно седмици след настъпването на смъртта. Мерките се отнасят и за лаборантите, които обработват пробите, както и за членовете на семейството, за които рискът от заразяване е много голям. Всички тези хора са в риск и предпазните мерки всъщност предотвратяват разпространението на вируса и евентуално ще спрат епидемията в Западна Африка.