If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Остри усложнения на диабета - Хиперосмоларната некетогенна кома (ХНКК)

Посети (http://www.khanacademy.org/science/healthcare-and-medicine) за материали, свързани със здравето и медицината, както и (http://www.khanacademy.org/test-prep/mcat) за материали, свързани с MCAT. Тези клипове не предоставят медицински съвети, а са с информативна цел. Клиповете не целят да заместят професионална медицинска оценка, диагноза или лечение. Винаги се съветвай с лекар по всички въпроси, които имаш относно дадено заболяване. Никога не пренебрегвай професионалните медицински съвети и не отлагай посещението си при лекар заради информация в клипове на Кан Академия. Създадено от Матю МакФийтърс.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Захарният диабет и свързаните с него усложнения са осмата водеща причина за смърт в световен мащаб. Обикновено си представяме диабет тип 1 и тип 2 като хронични заболявания, които водят до усложнения като бъбречно заболяване и сърдечносъдово заболяване след период от години или десетилетия. Това е вярно, но също има няколко много важни остри усложнения на захарния диабет. Те са познати като диабетна кетоацидоза, или ДКА (DKA) накратко, и хиперосмоларен хипергликемичен некетогенен синдром, или ХХНС (HHNS) накратко. За нещастие, тези остри усложнения могат да са много сериозни, особено ХХНС, който причинява смъртност от осем до 20%. В това видео ще разгледаме хиперосмоларния хипергликемичен некетогенен синдром. Името хиперосмоларен хипергликемичен некетогенен синдром е доста описателно за метаболизма, който лежи в основата на заболяването, но не описва клиничната проява на състоянието. Нека започнем с това. Най-често човек с ХХНС вече е бил диагностициран с диабет и това се случва известно време след началната диагноза. Тъй като има диабет, вероятно ще има хипергликемия, която е една от определящите характеристики на захарния диабет. Както ще обсъдим след малко, точно тази хипергликемия води до много от събитията, които се случват при ХХНС. През период от дни до седмици състоянието на пациент с ХХНС ще се влоши значително и ще има симптоми на умора, може би загуба на тегло. Ще има изключителна жажда и често уриниране. На физикален преглед ще има признаци на дехидратация като висока сърдечна честота, позната като тахикардия, ниско кръвно налягане, познато като хипотония, устната лигавица може да е суха, а кожата може да е с намален тургор, което означава, че ако щипнеш с пръсти кожата, тя може да застане повдигната като палатка. Ако е достатъчно тежко, човекът може да има объркване или променен умствен статус. Но защо точно се проявяват всички тези симптоми? За да получим по-добро разбиране, нека разделим на части името хиперосмоларен хипергликемичен некетогенен синдром, а после да обсъдим подлежащия метаболизъм. Ще започнем с хипергликемията. Спомни си, че ХХНС се причинява от диабет. При диабета има дефицит на хормона инсулин. При диабет тип 1 този дефицит е пълен. Задстомашната жлеза не може да произведе инсулин. Но при диабет тип 2 дефицитът е относителен, което означава, че тялото не може адекватно да отговори на инсулина, който бива произвеждан от панкреаса. Една от функциите на инсулина е да "изтегли" глюкозата от кръвта, за да помогне тя да бъде съхранена в клетките на тялото, например в черния дроб, където може по-късно да бъде използвана за енергия. При диабет това не се случва правилно. Глюкозата се натрупва в кръвта и води до хипергликемия, или висока кръвна захар. Тъй като глюкозата не може да бъде използвана за енергия, тя не може да бъде усвоена. Това е причината за умората или намалената енергия при човек с ХХНС. Понеже не могат да използват тази енергия, може също да имат загуба на тегло. Това ще ни доведе до хиперосмоларната част на хиперосмоларния хипергликемичен некетогенен синдром. Глюкозата е осмотично активно разтворено вещество. Това означава, че където и да отиде в тялото, водата предпочита да я следва. В тази диаграма тук имаме кръвоносен съд и няколко клетки около него. Когато нивата на глюкоза в кръвта се увеличават, водата бива издърпана навън от клетките, за да се поддържа концентрацията на глюкозата в кръвта в сравнително постоянно ниво. Това имам предвид под "осмотично активно" – водата отива там, където отива глюкозата. После, докато тази кръв се придвижва към бъбреците, където ще бъде филтрирана, при нормални обстоятелства бъбреците ще филтрират много малко глюкоза. Те реабсорбират почти цялата глюкоза, която е в кръвта. Но в определен момент хипергликемията става толкова тежка, така че бъбреците не могат да реабсорбират цялата глюкоза и тя се излива в урината. Сега, точно както преди, глюкозата пак е осмотично активна. Тоест водата я следва навън от кръвта и в урината, тази вода протича навън от клетките и в кръвта, а после в урината. От този процес тялото започва да губи много вода, много течности, и то много бързо. Докато тялото губи много вода с урината, концентрацията на разтворените вещества в кръвта като натрий, калий и глюкоза се увеличават. И този процес, който е причинен от подлежащата хипергликемия, е познат като хиперосмоларност, или висока концентрация на осмотично активни разтворени вещества. Загубата на течност, т.е. на вода, цялата тази загуба на вода в урината, понеже глюкозата е осмотично активно разтворено вещество, е познато като осмотична диуреза. Това е причината за увеличената жажда и честото уриниране при ХХНС, както и тежката дехидратация и променения умствен статус. Сега може би се чудиш каква е разликата между диабетната кетоацидоза и хиперосмоларния хипергликемичен некетогенен синдром. Това е добър въпрос, понеже дотук нямаше значителна разлика между двете. Но тук разликата се появява при некетонната част на ХХНС. Мнозинството хора с хиперосмоларен хипергликемичен некетогенен синдром. имат диабет тип 2. Това означава, че задстомашната им жлеза все още може да произвежда инсулин. Тоест дефицитът на инсулин е относителен, понеже задстомашната жлеза произвежда инсулин, просто клетките в тялото не могат адекватно да му отговорят. Как тази разлика влияе върху подлежащия метаболизъм? И при ДКА, и при ХХНС, тялото в определен смисъл е в състояние на глад в условия на излишък, което означава, че въпреки че има много налична енергия в кръвта под формата на глюкоза, тялото гладува за енергия, понеже не може да я използва. Метаболизмът на тялото реагира така, все едно реално гладува. Един от метаболитните процеси, който протича по време на гладуване, е процес, познат като кетогенеза. Както предполага името, това е процес, при който се произвеждат кетони, или кетонни телца. Генеза означава създаване на. Тези кетони се произвеждат от ацетил-КоА, който е страничен продукт на метаболизма на мазнините. Но тези кетони, или кетонни телца, имат и трето име и това е кетокиселини, понеже са киселинни. Производството на всички тези кетони, или кетогенезата, води до метаболитна ацидоза. Оттам и името диабетна кетоацидоза. Но при ХХНС човекът, както казахме, има диабет тип 2 и наличният инсулин инхибира пътя на кетогенезата. Следователно, тъй като при ХХТС е наличен инсулин, създаването на тези кетонни телца е минимизирано, оттам и името хиперосмоларен хипергликемичен некетогенен синдром. Сега, когато разбираме физиологията или метаболизма, който определя клиничната проява на ХХНС, нека използваме това знание, за да разберем как може да се лекува ХХНС. Първо, поради това колко може да се усложни ХХНС, всеки с ХХНС, или всеки, за който се подозира, че има ХХНС, трябва да се лекува в отделението за интензивни грижи. Има две главни лечения, които трябва да се проведат. Първото е прилагането на интравенозен, IV, инсулин. Прилагането на инсулин преодолява подлежащия относителен дефицит на инсулин, следователно изкарва глюкозата от кръвообращението и я вкарва в клетките из тялото. Това ще намали хипергликемията, което, на свой ред, ще намали осмотичната диуреза и загубата на течности. Комбинацията от тези две неща ще намали хиперосмоларитета на кръвта. Второто лечение е агресивна рехидратация с интравенозни течности като нормален физиологичен разтвор. Това възстановява загубените течности, които са изгубени при тази осмотична диуреза, и също помага за намаляване на осмоларитета. Рехидратацията ще помогне за облекчаване на признаците на дехидратация, като тахикардия, хипотония и променен умствен статус. Както споменахме по-рано, хиперосмоларното хипергликемично некетонно състояние е много сериозно и потенциално животозастрашаващо усложнение на диабет тип 2. И като такова, всеки човек с диабет тип 2, който боледува тежко за период от дни до седмици, трябва да бъде заведен веднага в спешно отделение, за да бъде прегледан за ХХНС. Ако това се потвърди, трябва да бъде лекуван агресивно с IV инсулин и течности, за да се предотвратят потенциално фаталните резултати, които са свързани с хиперосмоларния хипергликемичен некетогенен синдром.