If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:23

Видео транскрипция

Нека обсъдим презентацията и диагнозата на захарния диабет. Припомни си, че захарният диабет е група заболявания, които могат да бъдат причинени от множество различни подлежащи механизми. Но всички различни видове биват диагностицирани по един и същи начин и това е чрез комбинация от клинична презентация и диагностични тестове. Нека изтрием това тук и да започнем с презентацията на захарния диабет. Припомни си, че има два типа диабет, тип 1 и тип 2 и, в зависимост от типа, заболяването ще се прояви по различен начин. Иима три основни начина, по които диабетът ще се прояви, преди човек да бъде диагностициран със заболяването, и това са остър, подостър и асимптоматичен. Нека започнем с острата презентация. Това е най-тежката проява и може да бъде животозастрашаваща и за тип 1 и за тип 2 диабет. Този човек бързо се разболява за сравнително кратък период от време, обикновено само няколко дни. Симптомите ще включват неща като гадене, повръщане и стомашна болка и това често ще доведе до тежка дехидратация, а като резултат човекът може дори да стане объркан или да изпадне в безсъзнание. При диабет тип 1 това е познато като диабетна кетоацидоза. И така около 30% от хората с тип 1 диабет ще се проявят преди диагнозата. При диабет тип 2 острата презентация има много по-дълго време. Позната е като хиперосмоларно некетонно състояние и се среща много по-рядко от диабетната кетоацидоза, тъй като е начална презентация само за около 2% от хората с диабет тип 2. Разликата между DKA и HHNS е свързана с разликата между подлежащите механизми на диабет тип 1 и диабет тип 2. Най-важната разлика е, че при DKА човекът ще стане цианичен, поради производството на кетокиселини, оттам името диабетна кетоацидоза, за разлика от хиперосмоларното некетонно състояние, при което не биват произвеждани кетокиселини. Следващият начин, по който диабетът може да се прояви, е подостър. И това е средна до умерена презентация, която се проявява през период от седмици до месеци. И тези хора или може би някой близо до тях забелязват, че не се чувстват толкова добре, колкото нормално, и може да изпитват симптоми на умора, увеличена жажда, често уриниране и дори загуба на тегло. Отново, това може да се случи и при тип 1 и при тип 2 диабет. И при тип 1 диабет това е най-честият вид презентация преди диагнозата, който се среща при около 70% от хората с диабет тип 1. При диабет тип 2 това също се среща често, но доминиращите симптоми са малко по-неясни и загубата на тегло се среща по-рядко. Последият начин, по който диабетът може да се прояви, е чрез асимптоматични скрининг тестове. Диабет тип 2 засяга почти 10% от населението и поради високата честота, потенциално тежките усложнения и сравнителната леснота на лечението повечето възрастни, особено тези с рискови фактори за диабет тип 2, трябва рутинно да преминават скрининг за заболяването. И това е най-честият начин, по който се диагностицира диабет тип 2. Но е рядко за диагностициране на диабет тип 1, понеже рутинен скрининг за диабет тип 1 обикновено не се извършва. Нека преминем към диагностичните тестове за захарен диабет. Без значение от вида диабет или тежестта на проявата, лабораторни тестове са необходими за диагнозата на захарен диабет. Нека набързо припомним общия механизъм на диабета, за да получим по-добро разбиране на двата главни лабораторни теста, които се използват за диагноза на заболяването. С покачване на нивата на глюкоза в кръвта, това бива усетено от бета клетките в задстомашната жлеза, които секретират хормона инсулин. И инсулинът действа върху клетките из тялото, така че да приемат глюкозата от кръвта и, следователно, намалява нивата на глюкоза в кръвта. При захарен диабет, без значение от вида, този инсулинов път не работи правилно, следователно тялото не може да намали нивата на глюкоза в кръвта. И това води до увеличени нива на глюкоза в кръвта, познато като хиперглицемия, което е характерна находка за захарен диабет. Страничен ефект на хиперглицемията е процес, познат като гликосилация, което е неензимно прикрепяне на глюкозата към протеини. И един протеин, с който се случва това, който е важен при захарен диабет, е протеинът хемоглобин, който се намира в червените кръвни телца. И при наличието на хиперглицемия глюкозата ще се прикрепи към анормално висок процент от хемоглобина в червените кръвни клетки. И това е познато като гликозилиран хемоглобин, или хемоглобин А1С, и именно за хиперглицемия и за хемоглобин А1С тестваме кръвта, за да подпомогнем диагнозата на захарния диабет. Нека вземем тази диаграма тук и да обсъдим тези диагностични тестове малко повече. Първо, нека говорим за трите категории резултати от диагностичните тестове. И първо е нормалното ниво. Второто е нивото, което е свързано с диабет. И между тях е трета категория и тя е свързана само с диабет тип 2 и е позната като преддиабет. Тъй като диабет тип 2 е хронична болест, която обикновено отнема много години, и се скринира рутинно, често пъти хората ще имат резултат, който е над нормалното ниво, но не достатъчно тежък, че да се приеме за диабет и това е известно като преддиабет. И това е важно, понеже хората с преддиабет, както предполага името, имат много по-висока вероятност да развият диабет тип 2 в бъдещето. Като ги идентифицираме с наличие на преддиабет, те могат да започнат да лекуват подлежащия механизъм чрез промени в начина на живот, като загуба на тегло, правилна диета и рутинни упражнения, за да се предотврати или отложи развитието на диабет тип 2 в бъдеще. Както споменахме преди, има два главни вида лабораторни изследвания, които се използват за диагностициране на захарен диабет, и това са нива на глюкоза в кръвта и хемоглобин А1С. Нивата на глюкоза в кръвта могат да бъдат измерени по много различни начини и, за нещастие, резултатите ще варират в зависимост от метода. Трите най-често срещани метода са случайно, на гладно и двучасов тест за глюкозна толерантност, който просто ще съкратя на GTT. Ще вземем различните диагностични нива тук, но точният брой за всяка от тези категории е по-маловажен от няколко модела. И първият е, че без значение от метода, случаен, на гладно или двучасов тест за глюкозна толерантност, ниво на кръвна захар по-голямо от или равно на 200 mg/dL съответства на диабет. Но това число е малко по-ниско, ако се използват нивата на глюкоза на гладно. Тогава нивото е 126 mg/dL. Последният важен момент, който да споменем, е че случайното взимане на глюкоза не може да се използва за диагностициране на преддиабет. Или ти трябва глюкоза на гладно, или двучасов тест за глюкозна толерантност. За щастие, изследването на хемоглобин А1С е малко по-лесно, тъй като за него времето няма значение. И, подобно на кръвната глюкоза, има едно важно нещо да запомниш. И това е, че ниво по-голямо от или равно на 6,5% е съвместимо със захарен диабет. Сега когато имаме по-добро разбиране на клиничната презентация на захарния диабет и лабораторните тестове, нека съберем тези два компонента, за да обсъдим как се поставя диагнозата захарен диабет. Нито проявата, нито диагностичните тестове сами по себе си са достатъчни за диагностициране на диабет. Диагнозата се поставя чрез комбинация от двете. И има два начина, по които може да се диагностицира захарен диабет, и те са базирани на различни прояви. Първо, ако човекът има симптоми на диабет, било то остри, или подостри, тогава само един положителен тест, или нивата на глюкоза, или хемоглобин А1С е необходим за диагнозата на захарен диабет. Но ако човекът е асимптоматичен, тогава диагнозата на захарен диабет изисква два положителни теста, които са разделени от поне една седмица.