If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:49

Видео транскрипция

Тъй като диабет тип 1 е причинен от автоимунно разрушаване на задстомашната жлеза, което води до пълен дефицит на инсулин, логично е, че лечението на диабет тип 1 е да дадем инсулин. Това е вярно, но, за нещастие, не е толкова просто. Нека говорим за лечението на диабет тип 1. И преди да навлезем в детайлите на лечението, нека първо набързо прегледаме някои от метаболитните състояния в човешкото тяло. И има две общи състояния. Първото е абсорбтивно състояния, при което тялото взима енергия и я съхранява, а после имаш постабсорбтивно състояние, при което тялото взима тази съхранена енергия от абсорбтивното състояние и я използва. Това абсорбтивно състояние тук е поддържано от хормона инсулин. Докато постабсорбтивното състояние е управлявано от хормона глюкагон. През деня човешкото тяло обикновено ще преминава отново и отново между абсорбтивното състояние и постабсорбтивното състояние. За да разберем по-добре как изглежда това, нека начертаем нещо, което се нарича физиологична времева линия. И нека вземем една графика тук да ни помогне да опишем тази времева линия. Тук долу на оста х имаме времето от деня. И тук в средата е обяд, шест сутринта, шест вечерта, полунощ, а после може би ще поставя три сутринта, девет сутринта, три следобед и девет следобед. Както споменах преди, тялото ще преминава отново и отново между тези абсорбтивно състояние и постабсортивно състояние. Да видим това тук. Ако погледнеш отблизо, това превключване е логично тук и около шест сутринта, когато преминеш от това постабсорбтивно състояние, докато спиш, а после ядеш закуска и после навлизаш в абсорбтивно състояние, понеже трябва да абсорбираш хранителните вещества от храната в закуската, а после се връщаш обратно в това постабсорбтивно състояние и така нататък. Тези промени напред-назад между тези метаболитни състояния биват регулирани от тези хормони инсулин и глюкагон. На оста у ще поставим нивата на хормоните. В лилаво ще поставя инсулин, а в зелено ще направим глюкагон. И от това можеш да видиш, че всъщност инсулинът задвижва промените между постабсорбтивното състояние и абсорбтивното състояние и глюкагонът също играе роля, но нивото му не варира толкова много, колкото нивото на инсулина, през деня. И тъй като при диабет тип 1 тялото не произвежда достатъчно от този инсулин, логично е, че целта на лечението, когато лекуваме диабет тип 1, е да дадем инсулин, който ще опита да имитира нормалното производство на инсулин на тялото. Но когато лекуваме диабет тип 1, просто даването на инсулин веднъж-дваж на ден, както се прави с повечето лекарства, не върши работа, понеже нивата се променят толкова често. Как тогава точно овладяваме диабет тип 1? За да получим по-добро разбиране за това, нека изтрием част от това. За щастие, лекарите и фармацевтите са създали много елегантен метод за лекуване на диабет тип 1. И този метод е известен като базал-болус стратегия. И за да разберем тази концепция малко по-добре, нека набързо поговорим за инсулина. Инсулинът е пептиден хормон. И като такъв, това означава, че когато го дадем като лекарство, той не може да се приема във вид на хапче, понеже стомахът и храносмилателната система ще разградят пептидите в протеина, или инсулина, на съставните им части, преди да може да бъде абсорбиран. И, следователно, инсулинът трябва да бъде даден като инжекция. И има много различни видове инсулин, които са налични за употреба в лечението на диабет, и те се класифицират въз основа на бързината на ефекта им, което е известно като начало на действието, и колко дълго работят, което е известно като продължителност на действие. За да получим по-добро разбиране на това, нека създадем друга графика, подобна на тази, която ще наречем фармакологична времева линия. И на оста х ще поставим продължителността на действието. И това ще е един час, три, шест, девет, 12, 15, 18 часа. Една от трите главни групи инсулини, която може да бъде дадена при лечение на диабет тип 1, е известна като бързодействащи инсулини. И тяхното фармакологично време изглежда ето така. На тези бързодействащи инсулини са им нужни около 15 минути до 30 минути преди да започнат да работят и продължителността им на действие, можеш да видиш тук, е някъде около четири до шест часа. Следващата главна група инсулини са познати като среднодействащи инсулини. И тези среднодействащи инсулини, можеш да видиш от графиката, имат нужда от повече време, преди да започнат да действа, около 30 минути до един час, и ще действат малко по-дълго от бързодействащите инсулини, някъде между осем до 12 часа, както можеш да видиш на графиката тук. Последната главна категория инсулини са познати като дългодействащи инсулини. И както можеш да видиш на тази графика на дългодействащите инсулини им трябва повече време да заработят, някъде около може би един до четири часа, и пикът на действието им не е толкова интензивен, колкото на бързите или среднодействащите инсулини, и тяхната продължителност на действие е много по-дълга. В зависимост от вида дългодействащ инсулин, може да е между 12 и 24 часа. Сега, когато имаме малко по-добро разбиране на различните видове инсулин и защо той трябва да бъде инжектиран, вместо приеман като хапче, нека се върнем обратно към тази физиологична времева линия. И нека специално разгледаме това ниво на инсулина. Забележи, че нивото на инсулина никога не спада до нула. Винаги има основно ниво. И ще наречем това базално ниво. И после са тези пикове, които наричаме болуси. И тези болуси възникват след като ядем и те задвижват прехода от постабсортивното състояние към абсорбтивното състояние, около три пъти на ден, в зависимост от това колко често ядеш. Надявам се, че виждаш, ако използваме две от тези графики, фармакологичната времева графика и физиологичната времева графика, можем да използваме инжекции инсулин, за да имитираме тази физиологична времева графика, за да лекуваме диабет тип 1. За тези болуси, тези бързи пикове, ще забележиш, че изглеждат донякъде като бързодействащия инсулин. Нека поставим това тук. И това базално ниво тук, това постоянно ниво, можеш да го създадеш с дългодействащ инсулин. Ще поставим това на графиката. Надявам се, че от това можеш да видиш, и става малко претрупано, така че ще го подчертая, като използва тази базал-болус стратегия човек с диабет тип 1 може да имитира естествените нива инсулин, които задстомашната жлеза трябва да произвежда. Затова тази базал-болус стратегия за лечение на диабет тип 1 е много ефикасна. Понеже имитира какво би направило тялото, ако задстомашната жлеза работеше правилно. Като преглед на базал-болусната стратегия, обикновено правиш това веднъж-дваж на ден, в зависимост от вида на дългодействащия инсулин, да кажем, сутринта, а после отново вечерта, човек с тип 1 диабет ще приеме доза от този дългодействащ инсулин, която ще служи за базалното ниво. И после по време на хранене ще приеме допълнителна доза от бързодействащия инсулин, за да покрие тези болуси, за да помогне на тялото да премине от постабсорбтивното към абсорбтивното състояние, за да абсорбира енергията в ястието, което току-що са изяли. Важно е да знаем, че тази графика демонстрира принципа на базал-болус стратегията, но донякъде е свръхопростена и правилното поддържане с инсулин изисква много внимание с дозирането и прилагането на инсулин. Това е особено важно що се отнася до болус дозите. И това е понеже количеството инсулин, което някой ще трябва да взима с всяка болус доза ще зависи от това колко е кръвната му захар по това време, както и колко въглехидрати планира да изяде. За да регулират правилно инсулиновия си режим, хората с диабет тип 1 трябва редовно да проверяват нивата на кръвната си захар и съответно да нагласят дозата на инсулина. Диабет тип 1 може да е много сериозно и потенциално дори смъртоносно заболяване. Но със стриктно спазване на базал-болус стратегията и редовни прегледи при лекаря, за да се нагласи дозата инсулин, както и да се наблюдава за усложнения, човек, диагностициран с диабет тип 1, пак може да живее много здрав и дълъг живот.