If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:17

Видео транскрипция

Диабет тип 2 получава много внимание в пресата като заплаха за публичното здраве, тъй като засяга около 10% от световното население и в момента е осмата най-честа причина за смърт по света. Поради това разбирането как да лекуваме диабет тип 2 е много важно, понеже ако се лекува правилно, човек може да избегне почти всички усложнения на диабет тип 2 и да живее щастлив и здравословен живот. Преди да навлезем в специфичните лечения, нека първо обсъдим пътя на регулация на глюкозата, тъй като ще ни помогне по-добре да разберем фармакокинетиката, или механизма на действие, за различните лечения за диабет тип 2. В центъра тук е нивото на глюкоза в кръвта и с увеличение на нивата на глюкоза в кръвта, да кажем, след ядене на ястие, това бива усетено от задстомашната жлеза и бета клетките в задстомашната жлеза секретират инсулин, който действа върху клетките из тялото, за да намали нивото на глюкоза в кръвта. После, с намаляване на нивата на глюкоза в кръвта това също бива усетено от задстомашната жлеза и алфа клетките секретират глюкагон, който повишава нивата на глюкоза в кръвта. И един от механизмите, по който прави това, е чрез промотиране на преобразуването на гликоген в глюкоза в черния дроб, която после бива освободена в кръвообращението. Захарният диабет е група заболявания, които са причинени от дисфункция на пътя на инсулина, водейки до неспособност за намаляване на нивата на глюкоза в кръвта. И, както можеш да видиш от тази диаграма, има две главни стъпки, които трябва да се случат, за да разботи този път правилно. Първо, инсулинът трябва да бъде секретиран от бета клетките на панкреаса. После, второ, клетките в тялото трябва да отговорят на инсулина, за да има той ефект. И този път на регулация на глюкозата може да бъде асоцииран с регулацията на температурата в сграда. Термостатът е аналогичен на задстомашната жлеза по това, че усеща промените в температурата и съответно променя различни сигнали. Ако температурата се увеличи, той изпраща сигнал към климатика да се включи, което после намалява температурата. Обратно, ако температурата намалее, това също бива усетено от термостата и той изпраща сигнал към радиатора да се включи, което после повишава температурата. Отново, има две важни стъпки. Термостатът трябва да усети промяната в температурата и да изпрати сигнал, което е подобно на първата стъпка в пътя на инсулина и, второ, климатикът трябва да може да действа въз основа на този сигнал, за да има ефект. Нека се върнем към пътя на инсулина-. Когато мислим за типовете диабет, като цяло, мислим за диабет тип 1 като дисфункция на първата стъпка, а диабет тип 2 като породен от дисфункция на втората стъпка. Ще е логично, че лечението на различните типове диабет ще е различно, тъй като подлежащите им механизми са различни. При лечението на диабет тип 2 се дават някои лекарства за увеличаване на секрецията на инсулин, за да се преодолее резистентността, а други лекарства се дават, за да намалят директно резистентността към инсулин във втората стъпка. Нека сега обсъдим специфичните лечения за диабет тип 2 и механизмите, по които те работят. И ще започнем с проблеми в стила на живот. Първата интервенция в стила на живот е правилно хранене и сваляне на тегло. Без значение от началното тегло на човека, правилното хранене и свързаната загуба на тегло подобряват способността на тялото да регулира нивата на глюкоза в кръвта. И правилното хранене за диабет тип 2 включва добре балансирана ниско калорична и нисковъглехидратна диета. Това може да е много трудна промяна за много хора с диабет тип 2. И са нужни много посвещаване и самоконтрол. Но е изключително важно, понеже е показано, че правилната диета и загубата на тегло и увеличават секрецията на инсулин, и намаляват инсулиновата резистентност. Другата промяна в начина на живот е физическа активност. Без значение от загубата на тегло, увеличената физическа активност се е показала способна да подобри гликемичния контрол чрез намаляване на инсулиновата резистентност. И предимствата на упражненията започват почти веднага, но може да траят кратко, ако не се поддържа физическа активност, издържайки само три до шест дни след прекратяването на рутинните упражнения. Препоръката за рутинни упражнения включва 30 минути на ден пет дни седмично аеробна дейност с умерен интензитет, като ходене, бягане или каране на колело. И хубавото нещо за тези промени в начина на живот е, че те не просто лекуват диабет тип 2. Правилна диета и рутинна физическа дейност също ще подобрят сърдечносъдовата функция, липидния профил, както и общото психическо добруване. В допълнение към промени в начина на живот има много различни лекарства, налични за лекуване на диабет тип 2, но може да е трудно да ги запомним всички. Вместо да обсъждаме всяко от лекарствата поотделно, нека класифицираме различните лекарства в групи, въз основа на техния механизъм на действие и как това се свързва към диаграмата ни на регулацията на глюкоза. И ще започнем с група лекарства, познати като бигуаниди и знам, че казахме, че няма да обсъждаме отделни лекарства, но има едно изключение, а това е метформинът. И това е понеже метформинът засега е най-често предписваният бигуанид за диабет тип 2. И също е лекарство от първа линия за това заболяване. Метформинът има три механизма на действие, които подобряват регулацията на глюкоза. Най-важно, метформинът директно увеличава периферната инсулинова чувствителност. Също намалява действието на глюкагона в черния дроб. Вместо просто да подпомага инсулиновия път, метформинът също инхибира противоположния глюкагонов път. После, последно, въпреки че не е показано в тази диаграма, метформинът намалява чревната абсорбция на глюкоза, което после намалява количеството глюкоза, което "иска" да навлезе в кръвообращението. И, за щастие, метформинът също е много ефективен. Средно, метформинът може да намали нечий хемоглобин А1С с около 1%, но е важно да отбележим, че хора с чернодробна недостатъчност не могат да взимат метформит и малък процент от хората, които взимат лекарството, ще трябва да спрат да го взимат, поради силен страничен ефект, познат като млечна ацидоза. Следващата група лекарства имат сложно име. Те са тиазолидидиони, или TZD накратко. Подобно на метформина, TZD действат върху диабет тип 2, като действат върху втората стъпка, за да увеличат чувствителността към инсулин, но начина, по който правят това, е различен. TZD активират рецептор, познат като пероксизомен пролифератор-активиран рецептор гама, или РРАR гама накратко. И РРАR гама е транскрипционен фактор за множество гени, които увеличават инсулиновата чувствителност в мастните, мускулните и чернодробните клетки. Така, като активира PPAR гама, TZD недиректно увеличава чувствителността към инсулин. Следващата група лекарства са сулфонилуреази, които са друга често използвана група лекарства срещу диабет. Сулфонилуреазите инхибират калиевите канали на бета клетките в задстомашната жлеза и, като инхибират тези канали, калият се натрупва в клетката и това деполяризира клетъчната мембрана, което отваря медиираните от напрежението калциеви канали. Това води до наплив на калций в бета клетките, което води до освобождаване на инсулин в кръвообращението. Вместо да намаляват инсулиновата резистентност, сулфонилуреазите лекуват диабет тип 2, като преодоляват инсулиновата резистентност чрез увеличена секреция на инсулин. Последните две групи лекарства за диабет тип 2 действат върху пътя на инкретина и, следователно, са познати като инкретини. И те са глюкагоно-подобен пептид едно, или GLP-1 агонисти, и дипептидил пептидаза 4, или DPP-4 антагонисти. Инкретини като GLP-1 са хормони, които имат два синергистични ефекти, които водят до намаляване на нивата на глюкоза в кръвта. Първо, те директно стимулират освобождаването на инсулин от бета клетките в задстомашната жлеза. И, второ, те инхибират освобождаването на глюкагон. DPP-4, от друга страна, е ензим, който инхибира действието на GLP-1. Следователно GLP-1 агонистите могат да бъдат дадени за директно стимулиране на този път на инкретина за подобряване на пътя на инсулина и лекуване на диабет тип 2. Подобно, DPP-4 инхибиторите могат да бъдат дадени за директно подобряване на пътя на инсулина чрез инхибиране на инхибирането на пътя на инкретина. Важно е да знаеш, че всяко от леченията за диабет тип 2, което действа върху първата стъпка в пътя на инсулина и, следователно, увеличава секрецията на инсулин, следователно ще носи риск от индуциране на хипоглицемия, или ниски нива на кръвна захар. И леченията, които действат върху тази стъпка и носят този риск, включват промени в стила на живот, сулфонилуреази и интретини. Един начин да се намали този риск е да се приемат лекарствата с храна. Това е просто преглед на фармакокинетиката на различните интервенции, използвани за лечение на диабет тип 2, и това е полезно за разбиране как можем да използваме лекарства, за да обърнем и лекуваме подлежащите механизми, които причиняват заболяването, но просто разбирането на механизмите не предава много практичен подход към лекуване на това заболяване. За повечето хора лечението на диабет тип 2 изисква комбинация от промени в начина на живот, потенциално много лекарства и рутинна грижа от личен лекар за постигане на щастлив и зравословен живот, свободен от усложненията на диабет тип 2.