Разделено внимание, селективно внимание, слепота от невнимание и слепота към промени

Добре. Ще започна с предизвикателство. Ще ти покажа поредица фигури и искам да преброиш броя жълти звезди, които виждаш. Също, преброй броя на червените хиксове, които се появяват на екрана. Това са две отделни числа – едно за броя жълти звезди и едно за червени хиксове. Добре. Това вероятно беше трудна задача, понеже трябваше да броиш две различни неща, а аз говорех, докато правеше това. Това беше пример за разделено внимание, за което ще говорим след малко. Но първо вероятно искаш да видиш как се справи. Нека ти покажа всичко, което видя. Добре, това е всичко, което се появи на екрана ти. Имаше 15 жълти звезди и 13 червени хикса, и едно усмихнато лице. Не се тревожи, ако не го видя. Ще говорим за това по-късно. Но сега, когато имаш добър пример за това колко ограничен ресурс е вниманието, нека поговорим повече за него. Когато обръщаш внимание на нещо, това означава, че се концентрираш върху него и изключваш другите стимули от околната среда. Но много пъти опитваме да разделим вниманието си и да правим много неща наведнъж. Може би гледаш телевизия, докато учиш, или опитваш да преброиш жълтите звезди, докато броиш червените хиксове. Работата е там че, както видя, вниманието е ограничен ресурс и не можем да го разделим толкова добре, когато става въпрос за сложни стимули. Ако опитваш да правиш две неща едновременно, всъщност се оказва, че преминаваш от едната на другата задача, вместо да ги правиш едновременно, дори ако преминаването е толкова бързо, че не можеш да го забележиш. Спомни си преброяването на жълтите звезди и червените хиксове. Не можеше да го направиш едновременно. Трябваше да ги сменяш. Когато ги смениш или ако просто възнамеряваш да се фокусираш само върху едно нещо, упражняваш избирателно внимание. Представи си избирателното внимание като осветяване с лъч на някакъв елемент от окръжаващата те среда. Можеш да местиш лъча в зависимост от това върху какво искаш да се фокусираш, но във всеки даден момент той осветява една определена област, обект на твоя интерес, а всичко друго е по-затъмнено. Въпросът е какво кара лъча да се мести и да се фокусира върху едно или друго нещо. Има два вида насоки, които могат да привлекат вниманието ни – екзогенни и ендогенни. Екзогенните насоки се явяват външни за всички цели, които може да сме си поставили, което означава, че не е необходимо да си налагаме да ги търсим, за да уловят вниманието ни. Те включват неща като ярки цветове или шумни звуци, понеже може да се намираш в средата на интригуващ разговор и да искаш да се фокусираш върху него, но един силен шум все още би могъл да пренасочи вниманието ти. Също е с визуалните стимули – тези, които изпъкват на преден план – това се нарича ефект на изпъкването. Нещо просто изпъква като жълт кръг по средата на куп зелени кръгове. Ендогенните насоки, от друга страна, са по-интернализирани и от по-висок ред, което означава, че включват собствено вътрешно познание, за да разберем насоката и да я следваме. Вземи например една стрелка. Ако не знаеш какво означава стрелката, няма да знаеш как да я следваш. Тя ще е просто линия на парче хартия. Но понеже имаш вътрешно знание за това какво е стрелка, можеш да осъществиш намерение да погледнеш накъде сочи. Един много добър пример за избирателно внимание е ефектът на коктейлното парти, който вероятно си изпитвал/а много пъти. Това е способността ти да се фокусираш върху един глас измежду много други. Това най-често се случва, когато чуеш името си измежду тези гласове. Например представи си последния път, когато имаше голяма семейна вечеря и си в единия край на масата, и говориш с някого, а после баба ти от другия край на масата казва името ти. И въпреки че не слушаше разговора на баба си, веднага насочваш лъча на вниманието си натам, за да чуеш какво казва за теб. Ако трябва да предположиш какъв вид насока е името ти в тази ситуация, ендогенна или екзогенна, какво ще кажеш? Ако кажеш ендогенна, това е правилно. Понеже значението на името ти беше това, което насочи вниманието ти към баба ти, която го каза. Добре. Сега знаем, че различни насоки обръщат вниманието ни към определени стимули, без значение дали искаме или не. Но какво се случва с всички неща, на които не обръщаме внимание? Това е нещо доста страшно – т.нар. невнимателна слепота, което означава, че не сме съзнателно наясно с нещата, които се случват във визуалното ни поле, когато вниманието ни е насочено другаде в това поле. Помисли пак за усмихнатото лице от демонстрацията в началото. Понеже се фокусираше върху жълтите звезди и червените хиксове, вероятно пропусна усмихнатото лице, особено понеже то се сля със жълтите звезди. И това е малък пример, но невнимателната слепота се случва и в по-важни ситуации. Например можеш ли да кажеш точно къде е най-близкият пожарогасител? Ако си като повечето хора, вероятно преминаваш покрай него докато се прибираш у дома или отиваш на работа, но много малко хора обръщат внимание къде се намират например пожарогасителите, въпреки че те са яркочервени и могат да са необходими за оцеляването ни. Обикновено вниманието ти е насочено другаде, така че не успяваш да забележиш пожарогасителя. Близко свързана с невнимателната слепота е слепотата за промяна, което представлява ситуация, в която не успяваме да забележим промени в околната среда. Внимавай, понеже разликата между слепотата за промяна и невнимателната слепота е тънка, но важна. Невнимателната слепота означава, че пропускаш нещо точно пред себе си, докато слепотата за промяна означава, че не успяваш да забележиш разлика между предишно състояние и настоящо състояние, както когато не забележиш, че майка ти се е подстригала, или се върнеш в стаята си и не забележиш, че мебелите или книгите са на различно място. И това също е доста често срещано, така че не се чувствай зле, ако ти се случи. Има един много добър пример – когато изследовател спирал хора на оживена улица и ги питал за посоката. По средата на обясняването за посоките голяма полица за книги била пренасяна между тях и изследователя, и той разменял мястото си с различен човек. И почти никой не забелязал. Много малко хора забелязали, дори когато новият човек бил от различна раса или пол. Това е чудесен пример за ограниченото ни внимание и способността ни да се фокусираме върху едно нещо и да изключим всичко останало.