If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:5:07

Видео транскрипция

Ако учиш чужд език, тогава знаеш, че някои думи не се превеждат точно. Например, има език в Нова Гвинея, в който има само две думи за цвят – мола, което означава "ярък", и мили означава – "тъмен". Сравни това с българския. Имаме много думи за цвят – синьо, зелено, кафяво, лилаво, всички тези неща. Но фактът, че имаме различни думи за цветовете означава ли, че мислим по различен начин за цветовете? И отговорът ти на този въпрос те поставя в една позиция на големия дебат за езика – кое идва първо? И имаме различни теории, които можем да поставим в спектър. От единия край имаме нещо, наречено универсализъм. Тази теория казва, че мисълта идва преди езика. Тоест мислите диктуват езика, който се развива. Като се върнем към новогвинейския пример, един универсалист би казал, че тази група хора мисли само по отношение на ярко и тъмно и ако имаше концепции или идеи за други цветове, щеше да развие думи за тях, за да изрази тези мисли. В универсализма имаме идеята, че мисълта напълно определя езика. Тук, в тази точка, имаме идеята, че мисълта влияе на езика. Малко по-меко твърдение. Това е идеята, към която се е придържал Пиаже. Пиаже измислил теорията за когнитивното развитие при децата и поради наблюденията му на деца вярвал, че след като децата можели да мислят по определен начин, те развивали езика, който им трябва, за да опишат тези мисли. Например, когато детето научи, че обектите продължават да съществуват, дори когато не можеш да ги видиш, започват да развиват думи като "няма го", "липсва", "намери". Развитието на езика им е повлияно от когнитивното им развитие и новооткритата им способност да разберат, че обектите съществуват, дори когато вече не могат да ги видят. Това смятал Пиаже. Малко по-насам, по към средата, имаме Виготски. Виготски смятал, че езикът и мисълта са независими, но се сливат по време на развитието. Той не казал дали езикът повлиявал мисълта, или мисълта повлиявала езика. Той просто казал, че и двете са там, и двете са независими, но се учиш да ги използваш едновременно. Виготски смятал, че децата развиват езика си чрез социални взаимодействия с възрастни, които вече знаят езика, и чрез това взаимодействие се учат да свързват мислите си и езика, който в крайна сметка научават. Сега преминаваме през средната земя към света, който вярва, че езикът има влияние върху мисълта. И тук имаме две позиции, като и двете попадат в категорията на лингвистичния детерминизъм. Те се наричат слабата и силната хипотези. Това не е оценка на това колко добри са или колко добре установени са. Просто се отнася до това колко влияние смятат, че езикът има върху мисълта. Слабият лингвистичен детерминизъм казва, че езикът влияе върху мисълта. Улеснява ни да мислим по определени начини, в зависимост как е структуриран езикът. Например ще ти прочета изречение и искам да го нарисуваш или поне ярко да си го представиш. "Момичето блъска момчето". Добре, както и да го нарисува или да си го представи, ако го нарисува по този начин, момичето вляво бута момчето надясно, тогава майчиният ти език вероятно се чете отляво надясно, както английския. Ако нарисува момичето бутащо момчето насам, момичето вдясно, бутащо момчето наляво, тогава майчиният ти език трябва да се чете отдясно наляво, като иврит. Това не означава, че не можеш или че не си го нарисувал по другия начин. А просто, че в зависимост как е структуриран езикът ти това улеснява мисленето за това действие в определена посока. Силният лингвистичен детерминизъм приема по-екстремна гледна точка и казва, че езикът напълно определя мисълта. Това също се нарича хипотеза на Уорф, понеже човекът, който я измислил, се казвал Уорф. Той наблюдавал, че имало местно американско племе, наречено Хопи, което нямало граматични времена в езика си и той сметнал, че това означавало, че не можели да мислят за времето по същия начин. По-късно хората, проучващи езика, открили, че Хопи имат различен начин да изразяват минало, настояще и бъдеще. Нямаме все още отговор коя от тези гледни точки е правилна и хората все още правят проучвания, за да опитат да открият коя е най-точна. Но сега си наясно с основните гледни точки за връзката между мисълта и езика. И сега, когато учиш чужд език, може да помислиш как езикът, който учиш, влияе на мислите ти или обратно, как мислите ти влияят на интерпретацията ти на езика.