Стареене и познавателни способности

Остаряването е естествен процес и води до някои промени в паметта. Повечето хора свързват остаряването с намаляване на когнитивното представяне. Майка ми ще каже, че остарява, когато забрави нещо, например, но не се страхувай – не всички когнитивни промени в зряла възраст са отрицателни. Някои способности остават сравнително стабилни, а някои дори се подобряват, така че да започнем с положителното. Способности, които остават стабилни. Първо, абсолютната памет остава приблизително еднаква през целия живот. С други думи, след като веднъж се научиш да караш колело, тази механична памет вероятно ще остане с теб докато остаряваш, стига да нямаш мозъчно увреждане или заболяване. Разпознавателната памет също остава сравнително стабилна с времето. Което означава, че след като научиш нещо, способността ти да го избереш от списък по-късно остава приблизително същата, без значение дали си на 27 години или на 67. Способности, които се подобряват. Семантичната памет се подобрява до около 60-годишна възраст и чак след това започва да спада. Това означава, че на по-голяма възраст се запазват добри вербални умения и затова възрастните са чудесни приятели за решаване на кръстословици. Свързана област, в която хората на по-голяма възраст се справят по-добре от по-младите, е кристализираната интелигентност, която включва способността да се използват знания и опит. Тъй като по-старите възрастни са имали повече време да получат знания и опит, този модел е логичен. Кристализираната интелигентност често се проверява с разбиране на прочетеното и тестове за аналогии, така че по-старите възрастни са по-добри на тези неща от по-младите възрастни. Накрая, по-старите възрастни са по-добри при разсъждаване в случай на междуличностни или емоционално заредени проблеми. Отново, теорията е, че с по-големия опит и знание за тези видове ситуации е по-вероятно да са били в някакъв вид подобна ситуация и да могат да използват този опит. Разбира се, има някои когнитивни способности, които се влошават с остаряването. Припомнянето става по-трудно. Въпреки че разпознаването е стабилно, на по-възрастните им е по-трудно да генерират отговори без насоки, както в свободното припомняне, или понякога се нарича тест с насочено припомняне. Подобно, епизодичната памет е влошена. Често спомените, формирани преди дълго време, са сравнително стабилни, но образуването на нови епизодични спомени става по-трудно, докато остаряваме. Скоростта на обработване намалява с остаряването, така че ако гледаш викторина с баба си, тя може да знае толкова отговори, колкото и ти, ако не и повече, но ще ѝ е по-трудно да генерира отговор в толкова кратък период от време. Свързано със скоростта на обработване, разделеното внимание става по-трудно. Докато остаряваме става по-трудно ефективно да прехвърляме вниманието си между задачи, така че се разсейваме по-лесно. Идеята е, че когнитивните промени в старческа възраст не са само отрицателни. Въпреки че някои когнитивни способности намаляват, е важно да помним, че при здрави хора на по-голяма възраст някои когнитивни способности ще останат стабилни или дори ще се подобрят.