Интелект

Вероятно знаеш какво е IQ, което означава коефициент на интелигентност, а може би дори си правил/а тест за интелигентност, който трябва да измери нивото ти на интелигентност, но какво означава интелигентност? За термин, който се използва толкова широко, ни е доста трудно да го определим. Дали означава практическа интелигентност, книжовна интелигентност, креативност? Психолозите, въпреки че все още има някои несъгласия, дефинират интелигентността като умствено качество, което ти позволява да се учиш от опита, да решаваш проблеми и да използваш знанието си, за да се адаптираш към нови ситуации. Тестовете за интелигентност използват числени резултати, за да измерят склонността ти към тези видове задачи и да ги сравнят с това колко добре се справят другите хора. Щом интелигентността включва различни способности, тогава дали тя е множество умения, или само едно? Според една теория съществува само една обща интелигентност. Доказателство в подкрепа на тази теория идва от факта, че хората, които имат висок резултат на един вид тест за вербална интелигентност, по принцип се справят много добре и на други видове тестове като математическите, например. Може да се справяш по-добре в една от тези категории, що се отнася до твоите лични постижения, но спрямо други хора вероятно имаш същото ниво умения в двете области. Факторът, определящ тези постоянни способности, се нарича g фактор. Може да мислиш за това като g за обща интелигентност. Въпреки че има добри доказателства за g, има също подкрепа за теории за множество интелигентности. Психолог на име Робърт Щернберг предложил теория за три главни вида интелигентност, аналитична интелигентност, която можем да опишем като академични способности или способността за решаване на добре дефинирани проблеми, креативна интелигентност, способността да реагираш адаптивно в нови ситуации и да генерираш нови идеи, и практическата интелигентност – способността да решаваш зле дефинирани проблеми като това как да качиш лавицата за книги по кривите стълби, водещи до апартамента ти. Когато някой ти покаже своя IQ резултат, той ти събощава своята аналитична интелигентност. Според скалата за оценяване средностатистическият човек има 100, така че в зависимост къде си спрямо 100 можеш да кажеш как се сравняваш с населението като цяло. Може да се чудиш как интелигентността влияе на живота на хората. Очевидно е, че хора с висока аналитична интелигентност се справят добре в училище, но хора, които имат висок резултат на някоя от скалите за интелигентност, които споменахме дотук, по принцип нямат по-добри бракове, не отглеждат децата си по-добре и не постигат по-голямо психическо и физическо добруване от хора, които имат по-нисък резултат. Поради тази причина друг психолог предположил, че има друг вид интелигентност, наречена емоционална интелигентност. Тази способност ти помага да възприемаш, разбераш, овладяваш и използваш емоции във взаимодействията си с другите. Друг начин да разглеждаме интелигентността е по отношение на две главни категории – флуидна интелигентност и кристализирана интелигентност. Флуидната интелигентност е способността ни да разсъждаваме бързо и абстрактно, както когато решаваме нови логически проблеми. Кристализираната интелигентност, от друга страна, се отнася за натрупаното знание и вербални умения. Главната разлика тук е, че флуидната интелигентност по принцип намалява, когато стигаме до по-зряла възраст, докато кристализираната интелигентност се увеличава или остава същата. С целия този разговор за различните дефиниции на интелигентността вероятно се чудиш как се измерва тя. Интересно е, че първият човек, който разработил тест за интелигентност, не е искал това да е тест за интелигентност. Алфред Бине просто опитвал да установи психологичната възраст на децата, за да може да измери интелектуалното развитие на децата и да прогнозира колко добре ще се справят в училище. По-късно психолог в университета Станфорд модифицирал оригиналния тест на Бине и го разширил до тийнейджъри и възрастни. Едно нещо, което психологът от Станфорд забелязал, било че оригиналният тест на Бине, който бил създаден за френски деца, не давал много добри прогнози за способностите на децата в Калифорния. След като модифицирал теста, за нещастие, хората забравили за тази разлика и започнали да използват новата версия, за да преценяват колко интелигентни са емигрантите, които идвали в САЩ. Вероятно можеш да видиш проблема в това, дори само от гледна точка на езика. Ако тестът опитва да измери вербалната способност, може да се справиш добре на родния си език, но е много по-трудно на език, който не знаеш. Оттогава са направени много опити да се направят тестовете за интелигентност по-приложими за хората от всички различни култури, но този проблем си остава. Последен аргумент, който е присъщ на всеки въпрос за способности или таланти, но особено популярен относно интелигентността, е въпросът за природата и възпитанието, тоест доколко интелигентността ти се дължи на гените ти и доколко се дължи на окръжаващата те среда и другия ти опит. Този въпрос се проучва, като се анализира унаследяването, което е делът на изменчивостта на една черта, дължаща се на гените. По-точно, проучваме унаследяемостта при близнаци, разделени при осиновяването, което означава, че наблюдаваме корелацията на резултатите за интелигентност на еднояйчни близнаци – двама души с еднакви гени – които са израснали в различна среда. Също така изследваме корелацията и резултатите на еднояйчни близнаци, отгледани заедно, както и корелацията и резултатите на двуяйчни близнаци, отгледани заедно. Тъй като имаме смесица от еднакви и различни гени и среда, сравняваме тези корелации и опитваме да разберем каква част от изменчивостта на тези резултати можем да отдадем на гените и каква част – на околната среда. От тези проучвания знаем, че в тези три групи има най-силна корелация на IQ резултатите при еднояйчни близнаци, отгледани заедно. Това, само по себе си, не ни показва много за значението на природата и възпитанието, така че да продължим. При еднояйчни близнаци, отгледани поотделно, отново има висока корелация, но не толкова висока, което предполага някакво влияние на средата върху интелигентността. При двуяйчни близнаци, отгледани заедно, има още по-ниска корелация, което предполага, че също има генетичен компонент. Така че краткият отговор е, че и природата, и отглеждането допринасят за интелигентността. Тъй като имаме повече контрол върху аспекта с отглеждането, отколкото върху аспекта с природата, има много проучвания за това какви среди подпомагат интелигентността, особено при деца. Интересно е, че въпреки че знаем за различни фактори на средата, които увреждат нормалното когнитивно функциониране, няма рецепта за структуриране на среда за създаване на гений. Когато деца са лишени от езикова комуникация или взаимоотношение с хора, интелектуалното им развитие се нарушава. Но няма директна връзка между огромно количество езикова комуникация в сравнение с никакво езикова комуникация – това не прави детето задължително гений. Вероятно още по-важно от резултата за интелигентност е отношението ти към интелигентността. Някои хора имат фиксиран начин на мислене, те мислят, че интелигентността е биологично определена и не може да се променя, други имат нагласа за растеж, което означава, че мислят, че интелигентността може да се промени, ако научиш повече. Хората с нагласа към растеж са по-мотивирани и могат да постигнат повече в кариерите си от хора с фиксирана мисловна нагласа. Така че какъвто и да е IQ резултатът ти, запомни, че винаги можеш да израстваш и винаги можеш да се учиш.