Ако виждаш това съобщение, значи уебсайтът ни има проблем със зареждането на външни ресурси.

If you're behind a web filter, please make sure that the domains *.kastatic.org and *.kasandbox.org are unblocked.

Основно съдържание

Курс: Здраве и медицина > Раздел 9

Урок 6: Злоупотреба с наркотици и наркомании

Пътища за прием на психотропни вещества

Създадено от Карол Юъ.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Въпреки че има изненадващо много начини за навлизане на наркотиците в тялото, наричани начини за приемане, ще говорим само за най-честите. Един от тях, за който може би веднага се сещаш, когато чуеш силни наркотици, е инжектирането, така че ще говорим за това. Другите главни пътища са орален прием и инхалиране. Орален прием означава, че гълташ нещо, така че това може да е хапче или алкохол. Ядеш го или го пиеш. Поглъщаш го по някакъв начин и това е един от най-бавните пътища за навлизане, понеже веществото трябва да мине през храносмилателната система, за да бъде абсорбирано в кръвния поток, което може да отнеме около половин час, плюс-минус пет минути. Инхалацията, от друга страна, е смъркане или пушене, или вдишване на наркотиците. То всъщност е много по-бързо, понеже щом веднъж го инхалираш, веществото отива директно в мозъка. Може да стигне до него за 10 секунди и тогава започваш да усещаш ефектите. Тютюнът и кокаинът често се смъркат. И, последно, най-директният начин е инжекцията. При инжектиране обикновено говорим за интравенозно инжектиране, което означава, че веществото навлиза директно във вена. Започва да действа за секунди. Интравенозното инжектиране може да бъде много опасно, защото има много голяма вероятност да си инжектираш бактерия или други неочаквани токсини, заедно с наркотиците, особено ако използваш нестерилни принадлежности. Така че ако някой друг е използвал иглата преди теб, тогава това увеличава вероятността да се заразиш с нещо вредно, например ХИВ. Това са трите най-чести пътища за навлизане и ще спомена още два, които са средно срещани – трансдермално и интрамускулно. Трансдермално навлизане означава, че наркотикът се абсорбира през кожата. Така работят например никотиновите лепенки. Веществото върху лепенката трябва да бъде доста силно и може да се освобождава в кръвния поток в продължение на няколко часа. Интрамускулно навлизане означава, че игла се забива директно в мускула. Преди говорихме за интравенозно инжектиране, а това сега е интрамускулно. В зависимост от химическите качества на веществото, този метод може да достави наркотиците в организма ти много бързо или по-плавно. Един пример за наистина бързо навлизане при интрамускулна инжекция е, когато EpiPen се прилага на човек с тежка алергична реакция. Когато хората имат такава реакция, техните въздушни пътища започват да се затварят, така че те трябва да получат доза от адреналин в тялото си, за да отвори въздушните пътища колкото се може по-бързо. Ако ти се е случвало да видиш или правиш това, иглата обикновено се забива в голям мускул в бедрото, защото проучвания са показали, че там има най-много точки за достъп до кръвоносни съдове, трябва да забиеш иглата точно в този мускул, така че адреналинът да започне да действа наистина бързо. Много ваксини също се прилагат интрамускулно и затова рамото може да те заболи след някои инжекции, като тази срещу грип и други такива. Говорих за това колко бързо тези различни наркотици започват да действат според начина им на навлизане, който може очевидно да е от значение, като в случая с EpiPen, когато се опитваш да спасиш нечий живот. Но друг важен елемент, свързан със степента на абсорбиране е потенциалът за развиване на зависимост. По-вероятно е човек да стане зависим от наркотици, които започват да действат по-бързо. Например инжектираните наркотици имат по-голям потенциал за създаване на зависимост, отколкото хапчетата.