Ако виждаш това съобщение, значи уебсайтът ни има проблем със зареждането на външни ресурси.

If you're behind a web filter, please make sure that the domains *.kastatic.org and *.kasandbox.org are unblocked.

Основно съдържание

Курс: Здраве и медицина > Раздел 9

Урок 6: Злоупотреба с наркотици и наркомании

Толеранс и абстиненция

Създадено от Карол Юъ.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В предишното видео говорихме за пътя на възнаграждение в мозъка на по-широко ниво. Сега ще говорим за това как работи той на по-ниско ниво, на нивото на невроните, така че да можем да обсъдим теми като толеранс, зависимост и абстиненция. Поведенчески толеранс означава просто, че привикваш към определен наркотик, така че ти трябва повече от него, за да постигнеш същия ефект. Нека погледнем какви са механизмите за това във вътрешността на мозъка. Да погледнем какво се случва с невроните. Представи си, че това е аксонът на един неврон и дендритът на друг неврон, а това тук е синапсът. Добре. После...имаме тези неврони. Те излизат от VTA и изпращат допамин. Представи си, че току-що взе някакво количество кокаин, така че всичкият този допамин си тече, сигналите за удоволствие полудяват, чувстваш силно щастие. Тонове допамин. Обикновено постсинаптичният неврон има рецептори за определени невротрансмитери като допамин. Той има тези малки точки, където да дойде допаминът, и оттам той бива приет и изпраща сигнала напред, и така усещаш еуфорията. Това е тази стимулация на невроните по този път. При нормална ситуация, ако стимулът ти е бил, да кажем, прегръдка или нещо такова, тогава пак ще изпиташ това чувство на удоволствие, но химията на мозъка ще се върне към нормалното след секунди. Ще се балансира. При наркотиците дълготрайната стимулация може да промени химията на мозъка. Когато мозъкът ти постоянно е свръхстимулиран с допамин, това е твърде много за него и той опитва да балансира нещата. Без значение дали вярваш на това, или не, но не искаш винаги да изпитваш супер силно щастие. Поне мозъкът ти не иска. След известно време той си казва: "Трябва да се успокоя. Ще затворя някои от тези рецептори, така че същото количество наркотици да не ме кара да съм толкова свръхстимулиран. Няма да получа толкова силна еуфория от същото количество наркотици." Когато това се случи, то се нарича толеранс, понеже имаш изграден толеранс към същото количество наркотици и то вече няма същия ефект. С наркотици като кокаин това може да причини проблем, понеже започваш да развиваш зависимост. Обикновено говорим за комбинация от емоционална зависимост – чувството, че имаш нужда от наркотика – и физическа зависимост – при която реално изпитваш негативни физически симптоми без него. След като си изградиш този толеранс и все още искаш да изпитваш тази еуфория, започваш да взимаш повече кокаин, за да получиш същото усещане. После трябва да продължаваш да увеличаваш дозата си с времето. Това се случва, ако имаш свободен и непрекъснат достъп до наркотици: просто продължаваш да увеличаваш дозата си. От друга страна, не винаги можеш да имаш достъп до наркотика и, ако за известен период от време нямаш достъп до наркотик, тогава изпитваш симптоми на абстиненция. Помни, сега тялото ти е привикнало с това много високо ниво на допамин и е привикнало да не го произвежда самостоятелно, а вместо това разчита на наркотика. След като започнеш да взимаш кокаин, неща като шоколад и прегръдки няма да те накарат да чувстваш такова щастие, както ще направи кокаина. В крайна сметка ще търсиш този кокаин и приятните усещания, които той може да създаде, вместо други видове стимулация. После, без него, няма да имаш същото ниво допамин, тялото ти не го произвежда самостоятелно, така че ще чувстваш депресия, силна тревога и специфичните симптоми ще варират според вида наркотик. Понякога ще се потиш, ще имаш главоболие. Като цяло, тревожност и депресия са доста често срещани и, когато те са достатъчно силни, ще направиш всичко възможно, за да почувстваш отново щастие. Но вече дори няма да търсиш еуфория, просто ще искаш да се чувстваш нормално. След като си изградиш този толеранс, имаш нужда от наркотика, за да се чувстваш отново нормално, дори не еуфорично. Това обикновено е знак, че имаш пристрастяване към наркотика, което означава, че чувстваш нужда да продължаваш да го взимаш. Добрите новини са, че дори абстиненцията да е ужасна, точно както мозъкът ти може да свикне с наличието на наркотици, отново може да свикне с липсата на наркотици. С време и усилия, дори наркотиците да са причинили необратими увреждания на други части на мозъка ти, системата ти за възнаграждение може отново да започне да функционира на по-нормално ниво.