If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:36

Вегетативна нервна система (АНС) и физиологични маркери на емоцията

Видео транскрипция

Ако си се возил на влакче на ужасите, вероятно се изпитвал емоцията страх или въодушевление. И заедно с това чувство на страх и въодушевление вероятно си усетил, че пулсът ти се ускорява. Може би си дишал малко по-бързо. И тези физиологически промени, които са се случили, докато си се возил на влакче на ужасите, не са били под твой съзнателен контрол и не си си казвал да започнеш да дишаш по-бързо. Това просто се е случило автоматично. И тези физиологични промени се случват автоматично чрез връзки в нервната ти система. И клонът на нервната система, който е отговорен за тези автоматични реакции, се нарича автономна (вегетативна) нервна система. Понякога автономната нервна система се съкращава на АНС. И автономната нервна система има два клона. Има симпатикусов клон, наречен симпатикусова нервна система. И всеки от тези клонове на автономната нервна система причинява различни промени, често противоположни промени, в различни органи на тялото ти. Понякога хората казват, че симпатикусовата нервна система извършва действия, които включват "бий се или бягай", докато парасимпатикусовата нервна система извършва действия, свъзрани с "почивай и храносмилай". Нека проучим какво имаме предвид под това. Симпатикусовата нервна система причинява промени в тялото ти, съответстващи на чувствата и промените, които получаваш, когато се страхуваш от нещо. Както когато се возиш на влакче на ужасите, има отговор на страх. И всички тези промени в тялото ти често биват автоматично променени от симпатикусовата нервна система. Нека преминем през някои части на тялото, които биват повлияни от автономната нервна система, особено когато става въпрос за емоции. Тук виждаме този човек, който стои нарисуван и органите му са показани. Има око. Това е слюнчена жлеза, откъдето идва слюнката ти. Имаш няколко такива. Но поставих само една, за да ги представя. Имаш белите дробове, сърцето, което, разбира се, не е начертано анатомично, черен дроб. Ето и два бъбрека. И причината да ги включа е, че върху бъбреците стои жлеза, наречена надбъбречна жлеза, която начертах като жълти триъгълници. И надбъбречната жлеза е отговорна за освобождаване на хормони, като адреналин. Адреналин. И тук е стомашночревният ти тракт. Не го начертах целия, той се простира отгоре до долу. Но го начертах тук, за да представя, че говоря за храносмилателния тракт. Нека преминем през тези едно по едно и да видим как реагират и отговарят на различните клонове на автономната нервна система. Тук виждаме око. И когато симпатикусовата нервна система бъде активирана, зениците се разширяват. И причината да искаш зениците да се разширят, когато бъдат активирани от симпатикусовата нервна система, е, ако помислиш за това в контекста на "бий се или бягай", ако диво животно те преследва, искаш очите ти да са широки, за да можеш да го видиш по-добре и да можеш да поемеш повече светлина, за да имаш по-добро зрение. Това е идеята за разширяването на зениците. И, както казах тук, това е слюнчената жлеза. И симпатикусовата нервна система причинява намаляване на слюноотделянето. Лесен начин да запомниш това е да се сетиш за момент, в който трябваше да представиш презентация пред хора. Ако ти беше нервно да говориш пред хора, може би забеляза, че устата ти пресъхна и трябваше често да пиеш вода. Затова хората, които представят лекции, понякога трябва да пият много вода. И тук имаме белите дробове. И симпатикусовата нервна система кара дихателната честота да се увеличи. С други думи, дишаш по-бързо. Симпатикусовата нервна система също кара сърцето ти да бие по-бързо, така че имаш увеличена сърдечна честота. И причината да имаш увеличена сърдечна честота и увеличена дихателна честота е тялото ти да се насища по-добре с кислород. Повече кръв може да протече по-лесно през тялото ти. Ето го черния ти дроб. Черният ти дроб е главен склад за глюкоза. И глюкозата е захар. Това е захар, която тялото ти може да използва, за да произведе енергия. И идеята зад увеличението на освобождаването на глюкоза съответства на другите области, за които говорихме. Наличието на увеличена глюкоза ти дава повече енергия, за да се биеш или да бягаш. Тук, както казах по-рано, са надбъбречните жлези. И надбъбречните жлези стоят върху бъбреците. Бъбреците ти всъщност са по-близо до гърба ти, отколкото до корема ти. Нарисувах това прозрачно, за да получиш представа, че са по-отзад. И по време на симпатикусов отговор надбъбречните жлези биват стимулирани чрез хормони да освободят епинефрин и норепинефрин. И друго име за епинефрина е адреналин. И адреналинът ти дава куп енергия. И, разбира се, тази енергия е необходима в ситуация, която включва да се биеш или да бягаш. Ето го и храносмилателния тракт. Една от главните му функции е да храносмели храната. Но храносмилането на храната отнема много енергия. В ситуация, в която диво животно те преследва, искаш да отклониш цялата енергия към жизненоважните ресурси в области на тялото ти, които ти помагат да избягаш. Когато става въпрос за симпатикусовата нервна система всъщност има намаляване на храносмилането. И, отново, това е понеже дейността на храносмилането на храна отнема твърде много енергия в този вид ситуация. Това са някои от главните ефекти на симпатикусовата нервна система. Нека разгледаме парасимпатикусовата нервна система. Това е клонът на автономната нервна система, който е отговорен за "почивай и храносмилай". Това е отпуснато състояние. И парасимпатикусовата нервна система влияе на много от същите органи и части от тялото, на които влияе симпатикусовата нервна система. И често ги повлиява по противоположния начин. Когато става въпрос за зениците, парасимпатикусовата нерван система причинява свиване на зениците. Зениците ти стават по-малки. И точно както зениците се разшириха при симпатикусовия отговор, за да получиш повече светлина, за да виждаш по-добре, парасимпатикусовата нервна система води до съкращаване на зениците, понеже не ти трябва толкова много светлина, понеже не си в ситуация, в която трябва да бягаш или да действаш бързо. Понеже, отново, почиваш и храносмилаш. Когато стане въпрос за слюноотделянето, имаш увеличаване на слюноотделянето, когато става въпрос за парасимпатикусовата нервна система. Защо имаш увеличение на слюноотделянето? Отново, парасимпатикусовата нервна система участва в почиването и храносмилането. Част от храносмилането включва слюнката. Слюнката помага за разграждане на определени въглехидрати. Тя също помага за овлажняване на хапката храна, която изяждаш и после бива храносмляна. Затова имаш увеличаване на слюноотделянето. Що се отнася до дихателната честота, тя се забавя или се връща към основната честота. За да представя това ще сложа стрелка надолу. И под това имам предвид, че ако седиш на дивана, гледаш телевизия и просто си почиваш, вероятно не хипервентилираш, а вместо това дишаш с нормална, умерена честота. При парасимпатикусовата нервна система дишаш с умерена или намалена честота, понеже не ти трябва допълнителното снабдяване с кислород. Същото се отнася и за сърдечната честота. Сърдечната ти честота се връща обратно към нормалното или поне намалява в сравнение със симпатикусовото състояние. Когато парасимпатикусовата нервна система бъде активирана, сърдечната ти честота намалява или се забавя. От парасимпатикусовата нервна система, тъй като почиваш и храносмилаш, опитваш да извлечеш хранителни вещества от храната си. И една важна съставка от хранителните вещества е глюкоза, която, както казахме по-рано, може да се използва за енергия. В парасимпатикусовото състояние нямаш това освобождаване на глюкоза от черния дроб. Тялото ти се опитва да увеличи запаса от глюкоза. Просто ще кажа, че има увеличено съхраняване на глюкоза, понеже храносмилаш храната, за да получиш глюкоза. Идеята е, че нямаш голямо освобождаване на глюкоза в парасимпатикусовото състояние. И същото се отнася за адреналина, когато разгледаме надбъбречните жлези. Тъй като не сме в опасна и изискваща енергия ситуация, няма нужда да имаш адреналин, пулсиращ през вените ти. Отново, има намаление на освобождаването на адреналин. И когато става въпрос за храносмилането, вероятно предположи. При парасимпатикусовото състояние храносмилането ти се увеличава, понеже това е времето, когато не си в непосредствена опасност и можеш да прекараш времето си в храносмилане на храната, която пое, така че да можеш да извлечеш хранителните вещества и да получиш енергия от тях, така че тялото ти да може да функционира правилно и също ще имаш много съхранена енергия, така че когато дойде време ще можеш да избягаш, ако те нападне хищник. Това са някои от основните функции на парасимпатикусовата нервна система. Разбира се, има повече функции от тези, които описахме. Но мисля, че тези са най-важните, когато става въпрос за емоционален отговор.