If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Емоции: мозъчни полукълба и префронтална кора


.
Създадено от Джефри Уолш.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Виждаме изображение на мозък. Гледаме така, все едно сме над човека и гледаме надолу към мозъка му. За да те ориентирам, ще нарисувам двете очи тук. Това е предната част на мозъка, а това е задната част на мозъка. Гледаме към него, както казах, отгоре. Защо гледаме този мозък? Искам да поговоря за определена област в мозъка, позната като церебрален кортекс, и нейната роля за емоциите. Има много различни начини, по които можеш да се раздели церебралния кортекс и да се организира. Ще го разгледаме във връзка с емоциите. Един начин, по който можеш да гледаш на мозъка, е спрямо полукълба. В мозъка има две полукълба. Има ляво и дясно полукълбо. Начинът да си представиш полукълбата е все едно спускаш една линия надолу през мозъка. Можеш да го разделиш на две различни полукълба. Имаш ляво полукълбо и дясно полукълбо. Има някои разлики между лявото и дясното полукълбо. Изследователите са установили, че положителните емоции водят до по-голяма електрическа активност в лявата страна на мозъка, отколкото в дясната страна. Докато отрицателните емоции водят до повече активност в дясното полукълбо. Може да се чудиш как са открили това. Ами, накарали участниците в проучването да гледат телевизионен екран. Ще нарисувам един телевизор. Това се случило преди известно време. Вероятно телевизорите тогава са имали ръчно управлявани антени. Ще нарисувам една такава. Изследователите накарали участниците да гледат филми, които предизвиквали или удоволствие, или отвращение. Филмите за удоволствие били като тези видео клипчета, които хората споделят в Ютуб. Очевидно, тогава Ютуб още не съществувал. Те просто използвали филми за неща, които предизвикват положителни емоции, като кутрета, играещи си в цветя, и горила, която се къпе в зоопарка. Предполагам, че това предизвиква удоволствие. Но не са първото нещо, което ми хрумва. Накарали участниците да гледат и други тип филми, които предизвикват чувство за отвращение. Това били шокиращи филми, в които показвали изгаряния трета степен и ампутации на крайници, неща, които предизвикват отрицателни емоции. Докато участниците гледали тези филми, изследователите заснели техните изражения и също записали мозъчната им активност чрез ЕЕГ запис. ЕЕГ-записите измерват електрическата активност на мозъка. Установили, че филмите за удоволствие увеличили активността в лявото полукълбо, понеже филмите за удоволствие били свързани с положителни емоции. Това не означава, че няма никаква активност в дясното полукълбо. Просто имало по-голяма активност в лявото полукълбо, понеже положителните емоции увеличавали активността в лявото полукълбо. Същото може да бъде казано за отвратителните филми. На ЕЕГ запис открили, че участниците имали по-голяма активност в дясното полукълбо и отвратителните филми били свързани повече отрицателни емоции като страх и отвращение. Удивително е, че макар мозъкът да е толкова сложна структура, можеш да го разделиш по средата и да го разглеждаш спрямо ляво и дясно. Можеш да свържеш лявото полукълбо с положителни емоции и дясното полукълбо с отрицателни емоции. Но не всичко зависи от полукълбата. Концепцията за ляво и дясно полукълбо, които се активизират повече в определени ситуации, може също да се приложи към социалното взаимодействие и колко се социализираш. В различно проучване изследователите наблюдавали група четиригодишни деца, които си играели в група. Ще нарисувам няколко малки деца. Ето едно дете тук. Изследователите наблюдавали децата, които взаимодействали в групи, и гледали как те взаимодействат едно с друго. Ето две момчета. Можеш да видиш, че те играят заедно с хубава играчка. Виж израженията им. Те се усмихват и изглежда сякаш си прекарват страхотно. Някои деца се държат по този начин. Други деца се изолират повече. Някои деца предпочитали да се изолират малко повече и да са сами. Ето един пример. Ето едно дете тук. То просто си седи. То е само. То е намръщено. То се изолира тук. След като наблюдавали и отбелязали как се държали тези деца, те направили подобен експеримент на този, който описах по-горе. Направили ЕЕГ записи и забелязали нещо интересно. Децата, които били по-социални, си играели в група и имали увеличено ниво на активност в лявото полукълбо. Ще запиша "социални". От друга страна, забелязали, че децата, които се изолирали повече, като това дете тук, имали повече активност в дясното полукълбо. За да представя това, ще напиша "изолиращи се". Разбира се, имало е и други проучвания. Другите проучвания също показват, че хората с по-активни леви полукълба по принцип са по любопитни, по-радостни са и са по-ентусиазирани за неща. Докато тези с по-активни десни полукълба по-принцип са по-страхливи, избягващи и дори депресирани. Това е основен преглед на емоциите и връзката им с мозъчните полукълба. Друг начин, по който можеш да разглеждаш церебралния кортекс, е като го разделиш на функционални групи. Ще изтрия тези структури тук горе. Някои от тези функционални групи вече можеш да видиш в различни цветове. Тази, върху която искам да се фокусирам, е префронталният кортекс. Префронталният кортекс е тази област ето тук, цялата тази област в предната част на мозъка ти. Тя е точно зад челото ти. Тази част на мозъка е отговорна за много високоспециализирани функции като език, обработване на информация, всякакви неща, които правят хората хора – способността за решаване на математически задачи, за разсъждаване по философски проблеми. Понякога те се наричат церебрални дейности. Откъде мислиш, че идва този термин? Ами, от церебралния кортекс и префронталния кортекс, който е част от церебралния кортекс. И, както казах, префронталният кортекс е това, което отличава хората от другите биологични видове. Поради това е изключително добре развит при хората. Развива се най-активно след раждането. Помисли как съзряваш, докато растеш, или поне така казват. Що се отнася до префронталния кортекс, използваш тази част от мозъка, когато опитваш да решаваш проблеми, да взимаш решения и да управляваш поведението си в социални ситуации. Например, вероятно се държиш по-различно по време на интервю за работа, отколкото на щуро спортно събитие. Дори да не е така, знаеш, че има определени норми и очаквания при интервютата за работа, за разлика от спортните събития. Способността да знаеш това идва от префронталния кортекс. Споменавам това, понеже в друго видео говорихме за амигдалата. Амигдалата е отговорна за чувствата на страх, тревожност, гняв и агресия. Със сигурност някога през живота си си изпитвал/а силен гняв към някого. Когато имаш този тип чувства, вероятно първичната ти реакция е да атакуваш човека или физически да го удариш. Но, разбира се, повечето хора не правят това. Защо? Понеже имат много добре развит префронтален кортекс и способност да разбират, че насилието не е отговорът. Не трябва да атакуваш някого, без значение как се чувстваш. Начинът на мислене, при който мозъкът ти казва, че трябва да си по-сдържан/а, да се отдръпнеш, тези мисли, които имаш, идват от префронталния кортекс, понеже той ти помага да управляваш поведението си в социални ситуации. Един въпрос, който е интересен, е какво ще се случи, ако увредиш префронталния си кортекс. Как ще се държиш? Има един известен пример за това – това се случило наистина на някакъв човек в миналото. Името му било Финиъс Гейжд. Финиъс Гейдж бил на 25 години през 1848-а година. Той бил железопътен работник Ще нарисувам няколко влакови релси тук. При строежа на тези железопътни релси работниците извършвали контролирани експлозии, за да проправят влаковото трасе. Финиъс Гейдж бил отговорник на тези взривове. Ето го и него. Той просто наблюдавал тези експлозии. По време на една от тези експлозии железен прът излетял и пробил черепа му. Навлязъл от едната страна и излязъл от другата. По пътя си през черепа му унищожил голяма част от префронталния му кортекс. Мъжът, който Финиъс Гейдж бил след инцидента, не бил същият мъж като преди. Преди приятелите и колегите му го познавали като трудолюбив и харесван мъж. След травмата в главата му той станал груб. Псувал много и като цяло се държал неприлично. Причината е, че вече нямал функциониращ префронтален кортекс. Това е церебралният кортекс. Ако се чудиш какво прави човека човек, голяма част от това всъщност е точно зад челото ти, в областта, позната като префронтален кортекс.