Теории за Емоцията

Нека продължим разглеждането на емоциите. Ако помниш от предишното видео, емоцията включва поредица когнитивни, физиологични и поведенчески отговори на някакъв стимул. Но кой отговор идва пръв? Това е едно от онези неща, които смятам, че повечето хора приемат за даденост. Това е нещо, което се случва в ежедневието, но обикновено не го анализираме и не си го представяме като съставено от компоненти, нито се чудим кое идва първо. Но за щастие имаме психолози, които правят това вместо нас. И, както се досещаш, това е доста сложна тема. Така че няма една единствена теория за емоцията. Има много теории за емоцията. За нашите цели ще обсъдим четири различни теории за емоцията. Първата се нарича теория за емоцията на Джеймс-Ланге. Наречена е на двамата изследователи, които независимо един от друг създали тази теория през 19-и век. Те не работели заедно. Те просто я създали по едно и също време, и в интерес на справедливостта, теорията носи името и на двамата. Затова е известна като теория на емоцията на Джеймс-Ланге. Тя включва хипотезата, че преживяването на емоцията се дължи на възприятието на физиологичните отговори. Какво означава това? Да вземем един пример – например, може би държиш домашния си любимец. Да кажем, че имаш котка. Държането на котката води до емоцията на щастие. Как се случва това? Според теорията за емоцията на Джеймс-Ланге държането на котката ти води до физиологичен отговор, може би увеличена сърдечна честота, определена невротрансмитерна промяна в мозъка ти, може би започваш да се усмихваш, докато държиш котката си. Това, което прави теорията за емоцията на Джеймс-Ланге уникална, е, че те казват, че интерпретацията на този физиологичен отговор причинява емоцията щастие. Не самото държане на котката ти води до щастието. Това, което котката ти причинява на тялото ти, те кара да се чувстваш по този начин. Осъзнаването на тези процеси те кара да изпиташ щастие. Друг пример – да кажем, че когато тъгуваш, не плачеш, защото тъгуваш, а тъгуваш, защото плачеш – това е интерпретацията на ума ти на физиологичния отговор. Може да ти е трудно да повярваш на това. В такъв случай ще ти е интересно да знаеш, че има и други теории за емоцията, които са се появили, понеже не са били съгласни с подхода на Джеймс-Ланге. Една такава теория е известна като теорията за емоцията на Кенън-Бард. Това са двама теоретици, които не били съгласни с теорията на Джеймс-Ланге. Те смятали, че има големи пропуски в идеята, че физиологичните отговори задействат емоцията. Първо сметнали, че човек може да изпита физиологична възбуда, без да изпитва определена емоция. Помисли за това. Сърцето ти ще препуска, когато се боиш. Но сърцето ти също препуска, ако просто бягаш. Какво се случва? Ако физиологичният отговор беше всичко, което е необходимо за възникване на емоция, означава ли това, че всеки човек с ускорен пулс трябва да се бои? В същия ред на мисли тези изследователи забелязали също, че много различни емоции предизвикват еднакъв физиологичен отговор. Например ускорен пулс и ускорено дишане – те придружават чувства на гняв, както и на въодушевление, но това са две напълно различни емоции. Според тях системата за физиологичен отговор е твърде бавна, че да произведе емоции, които често изглежда сякаш се случвали почти веднага. Например ако чуеш силен звук, може да почувстваш страх или изненада почти веднага. Последстващите физиологични отговори като ускорен пулс, повишен мускулен тонус и т.н. идват по-късно. Така възникнала теорията Кенън-Бард. Те смятали, че физиологичните отговори и преживяването на емоцията се случват едновременно. Имаш едно събитие, което едновременно причинява и физиологичен отговор, и емоция. Като се върнем към примера с котката, ако държиш котката, това е събитието. Докато държиш котката, може би пулсът ти започва леко да се ускорява. Може би настъпват някои промени в мозъка ти що се отнася до невротрансмитерите. Докато това се случва, в същото време изпитваш чувство на радост. Това е емоцията, която преживяваш. Но главната идея тук е, че според тази теория тези две действия се случват едновременно. Друга ключова теория за емоцията е теорията за емоцията на Шахтер-Сингър. Според нея физиологичните и когнитивните отговори може да образуват едновременно преживяването на емоцията. По-точно в състояние на физиологична възбуда не усещаме специфична емоция, докато не идентифицираме причината за ситуацията. В предишния пример говорихме за държането на котката. Събитието е държането на котката, което произвежда физиологичен отговор на, може би, ускорен пулс или промени в нивата на невротрансмитерите. Но не е задължително да се чувстваме щастливи, докато не успеем съзнателно да идентифицираме ситуацията. Идентифицираш причината за физиологичния отговор. Идентифицираш причината за събитието. Ще си кажеш, че това е хубаво, че обичаш да държиш котката си, че това те кара да изпитваш щастие. Това произвежда емоцията щастие – идентификацията и тази когнитивна способност да разберем какво става. Друга теория е теорията на Лазарус. Според нея преживяването на емоцията зависи от това как се определя когнитивно преживяването. Може би ти се струва, че това звучи много подобно на теорията на Шахтер-Сингър, но е различно и ще ти покажа защо. Имаш събитие, да кажем, отново държиш котката си. Според теорията на Лазарус това е последвано от идентифицирането на ситуацията. Теорията на Лазарус гласи, че ако идентифицираме ситуацията като лоша, емоцията ще е отрицателна. Ако идентифицираме ситуацията като добра, емоцията ще е положителна. Една от разликите е, че начинът по който идентифицираме събитието зависи изцяло от личния опит или културните разлики и съответните обстоятелства. След като се осъществи това идентифициране, тогава емоцията се появява едновременно с физиологичния отговор. Както можеш да видиш, редът е различен в сравнение с теорията на Шахтер-Сингър. Като използваме примера си за държане на котка, ако човекът е държал котка преди и е бил ухапан от котка или е имал лошо преживяване с котка, този човек може да идентифицира ситуацията като страшна. Емоцията, която ще възникне, е страх. Но, от друга страна, ако някой обича котки и е израснал с котки, може да идентифицира ситуацията на държане на котка като чудесна и да изпита радост. Всичко се определя от идентификацията. Начинът, по който аз разглеждам това, е свързан с хобитата. Помисли например за скайдайвинга. Някои хора ще идентифицират преживяването да скочиш от самолет като нещо ужасяващо. Те ще изпитат емоция на страх. Докато някой, който обича екстремните преживявания, ще идентифицира ситуацията като вълнуваща и ще изпита щастие. Както можеш да видиш, събитието е едно и също, но възникват две различни емоции при различни хора, които имат различна нагласа към случващото се събитие. Това са четирите теории за емоцията, които разгледахме днес.