Три компонента на емоцията и универсални емоции

Да поговорим на тема, важна за авторите на текстове на песни – емоциите. Всички изпитват емоции. Но начинът, по който те се изразяват и преживяват е много различен в зависимост от човека, което ги прави сложни за разбиране. Но просто казано, в психологията разглеждаме емоциите като субективни преживявания, които са придружени от физиологични, поведенчески и когнитивни промени и реакции. Ще обясня всяко от тези с малко повече подробности. Първо да разгледаме физиологичния компонент на емоционалното преживяване. Всяка емоция произвежда различни физиологични отговори в тялото, които включват отличителни промени в моделите на мозъчна активация, производство на невротрансмитери и дейност на нервната система. Например нека те използвам като пример. Да кажем, че стоиш тук и се намираш в някаква стая. Изведнъж се появяват много хора и те изненадват, понеже е рожденият ти ден. Ти, човекът тук, може да проявиш отличителна физиологична реакция. Сърдечната ти честота може да се увеличи в резултат от стряскането. Мускулите ти могат за кратко да се стегнат, а после да се отпуснат. Температурата на кожата ти също може да се увеличи. В същото време има когнитивни процеси, които са много различни при различните хора и различните култури. Когнитивните реакции са умствени преценки, които могат да включват оценки на случващото се, очаквания за ситуацията и общи мисли за преживяването. В този пример с партито-изненада, някой, който е бил на парти изненада, може да има очакването, че ще е забавно или може да си мисли за хората, които са там, или просто може да си казва "О, Боже!", понеже е много изненадан. Това е пример за когнитивно преживяване като резултат от емоции. Тези когнитивни преживявания също могат да предизвикат емоции. Например, ако мислиш колко не харесваш партитата – и не знам каква може да е причината за това, но ако наистина не харесваш партитата поради някаква причина, може да изпитваш недоволство при мисълта за парти-изненада, вместо радост. Тази емоция е предизвикана от когнитивното ти преживяване. И, последно, всяка емоция води до различни поведенчески отговори, които могат да са явни в езика на тялото или лицевото изражение. В примера с партито човекът може да се усмихне, да плесне с ръце от възхищение или да протегне ръце да прегърне приятелите и роднините си. Отново, тези изрази са различни за различните хората и могат да бъдат тълкувани различно в различните култури. Нека се върнем към диаграмата си тук и да прегледаме основите. Емоциите включват когнитивни, поведенчески и физиологични промени, които са взаимосвързани. Какво друго знаем за емоциите? Първо, емоциите са временни. Те имат сравнително ясно начало и сравнително кратка продължителност, за разлика от настроенията, които могат да траят много по-дълго и не е задължително да са дискретни. Второ, емоциите могат да са отрицателни или положителни. Например, някой може да е щастлив, тъжен, гневен или въодушевен. Емоциите също могат да варират по интензитет. Човек може да изпита малка тъга или дълбоко чувство на потиснатост. Може да е изпита върховен екстаз или просто да е малко поласкан. И, последно, емоциите по принцип са неволни, което означава, че не можеш да решиш какво ще изпиташ, поради което използваме сравнения като танцува от радост, експлодира от гняв или прелива от въодушевление. Тези изрази показват, че емоциите са неволни. Като не забравяш това, ще ти задам един въпрос. Колко емоции има? Отговорът е, че вероятно има безброй емоции. Но изследовател на име Пол Екман открил, че има специална група от шест емоции, които могат да бъдат идентифицирани лесно от хората по целия свят. Те са познати като универсалните емоции. Тези универсални емоции включват щастие, тъга, страх, отвращение, гняв и изненада. Може би се чудиш защо се наричат универсални емоции. Наричат се универсални емоции, тъй като всички ги изпитват по един и същ начин. Наричат се универсални емоции, тъй като са свързани със сходни изражения на лицето в различните култури. Следователно са лесно разпознаваеми, без значение от каква култура идваш. Ето един пример за шестте универсални емоции. Ще ти дам няколко секунди да погледнеш това, може би да спреш видеото и да видиш дали можеш да предположиш какво представлява всяко от тези шест. Сега ще разгледаме всяко от тези изражения и ще покажа как са свързани с емоцията, която представляват. Това ми харесва, понеже ще обясня емоции, които всички изпитваме всеки ден. Ще ги обясня по много клиничен начин. Но мисля, че е интересно да ги разделим така. Това изражение показва щастие. Това представлява щастие, тъй като има повдигнати бузи. Можеш да видиш повдигнатите ъгълчета на устата. Понякога се виждат зъбите, понякога има бръчки по външните ръбове на очите. Това е щастие. Тук виждаме тъга. Тъгата е представена с повдигане на вътрешния ръб на веждите и обърнати надолу устни. Това е страх. Страхът е представен от повдигнати и събрани вежди, бръчки по средата на челото. Очите са широко отворени и втренчени. Устата е отворена. Устните са прибрани. Това е страх. После имаме гняв. Гневът е представен с този пронизващ поглед, който имаме тук. Клепачите са напрегнати. Устните са притиснати една в друга. Това е гняв. А това е отвращение. Отвращението е представено с повдигнати вежди, набръчкан нос, снижени вежди. За изненадата, както видяхме на онази картинка в началото, при изненадата имаме повдигнати вежди, очите са широко отворени. Челюстта е спусната, така че устата е отворена. Това е изненада. Ето друг въпрос. Защо тези емоции са универсално разпознаваеми? Отговорът идва от Чарлз Дарвин. Вероятно знаеш кой е Дарвин и неговата теория за еволюцията. Дарвин изказал хипотеза, че способността да изразим и разберем емоциите е вродена способност, която помага на хората да действат по начини, които им дават по-добър шанс да оцелеят. Емоциите всъщност имат важно значение за адаптацията. Това е много логично. Помисли за новородено бебе. Ако е учудено или уплашено, то често реагира по начини, които са много подобни на реакциите на възрастните. Но новородените бебета нямат голям предишен опит. Не са били научени как да правят тези неща. Телата им просто реагират по този начин. Интересно е, че хората, които са били слепи през целия си живот и никога не са могли да видят друго човешко лице, също имат подобни лицеви изражения като хората, които могат да виждат, въпреки че никога не са виждали усмивка или намръщване. И това също подкрепя идеята, че изразът на някои емоции е вроден. Така че във връзка с емоциите отчитай трите компонента – когнитивния, физиологичния и поведенческия. И помни, че съществуват универсални емоции.