Стратегии за кодиране

Отдели момент и опитай да си спомниш какво прави последната седмица. Вероятно можеш да си спомниш най-общо нещата, които направи, и хората, които видя. Но освен ако не положиш усилия да кодираш тази информация в дългосрочната си памет, може да не помниш подробностите. Но понякога е много важно да запомним специфична информация. Днес ще говорим за стратегии на кодиране и защо те могат да ти помогнат да учиш. Кодирането е просто действието на преместване на информация от временния "склад" в работната ти памет в постоянния "склад" в дългосрочната ти памет. Работната памет е мястото, където обработваш всичко, за което мислиш точно в този момент. Но тя има ограничен капацитет. Може да задържи само седем плюс или минус две части информация едновременно. Ако искаш да запомниш повече от седем неща, трябва да обработиш тази информация по начин, който я вкарва и запазва в дългосрочната памет, за да можеш да я възпроизведеш по-късно. Първата техника, за която искам да ти разкажа, е буквално повтаряне. Това е което всеки прави, но, за нещастие, е най-неефикасната техника за кодиране. Буквалното повтаряне просто означава, че казваш едно и също нещо отново и отново. Запознават те с някой на парти и ти казват, че името му е Боб, и ти си казваш, че ще запомниш името на този човек, като просто мислиш за него и го повтаряш отново и отново, Боб, Боб, Боб. Ако си опитвал/а това, знаеш, че вероятно не е ефикасно, понеже след като говори с този човек и не мислеше за името му известно време, когато по-късно опита да си го спомниш, може и да не успя. Причината за това е, че буквалното повтаряне не е техника с усилие. Тя не изисква обработка на информацията. Просто трябва да я повтаряш отново и отново, така че няма нищо, което мозъкът ти да прави, за да я вкара в дългосрочната памет. Успешните техники за кодиране обичайно включват свързването на новата информация с известна отпреди това информация. Един начин за това се нарича "групиране". При групирането групираме информацията, която получаваме, в значими единици. Това я свързва със значими категории, които вече знаем. Например ще ти дам списък за пазаруване, просто неща, които ще трябва да вземеш от магазина, и трябва да го запомниш. Слушай тези покупки и после ще те попитам за тях. Имаме банани, портокали, боровинки, хляб, ориз, пилешко, фъстъци, сода за хляб, брашно, яйца, масло. Добре, това са нещата, които ще трябва да вземеш от магазина. Отдели секунда да помислиш или да запишеш всички предмети от този списък, които можеш да си спомниш. В списъка имаше 11 предмета. Как се справи? Ако осъзна, че тези предмети бяха в категории – имаме банани, портокали и боровинки, които са плодове; хляб и ориз, въглехидратни, хлебни изделия; пилешко и фъстъци, протеини; сода за хляб, брашно, яйца, масло, неща за печене – ако разпозна тези категории, тези 11 обекта стават много лесни, понеже са в четири групи познати категории. Ако опиташ да направиш буквално повторение и просто повтаряш тези думи подред отново и отново, това вероятно няма да е много полезно и вероятно няма да познаеш толкова, колкото можеш. Това е групиране, което е много полезно, когато предметите могат да бъдат обединени в категории или свързани заедно по определен начин. Хубавото е, че можеш да ги групираш по начин, по който имат смисъл за теб. Можеше дори да групираш тези обекти по различен начин, да ги поставиш в различни категории и това не е проблем. Стига тези категории да имат смисъл за теб, тези групи ще могат да бъдат възпроизведени. Друга техника за кодиране включва мнемоники и това е помощ за паметта, която ти помага да свържеш това, което опитваш да научиш, със съществуваща по-лесна за запомняне информация, която вероятно вече е в дългосрочната ти памет. Една мнемонична техника е въображението и може дори вече да си използвал/а това. Това е просто създаване на ярка умствена картина на това, което се опитваш да запомниш. Ако се върнем към списъка си за пазаруване с банани, портокали и боровинки, и ако започнем с това, можеш да си представиш ярко, че вървиш през магазина. Но колкото по-шантаво е изображението, толкова по-вероятно е да го запомниш. Може да си представиш голям банан, който носи портокал за шапка и жонглира с боровинки. Това свързва нещата с познати дейности или форми, но също създава уникална комбинация от тези предмети. Следващите две мнемонични техники са много добри, ако трябва да запомниш нещо подред, поредица предмети. Това са системата пегуърд и методът на Йоци. И двете просто включват създаване на "котви" и свързване на новата информация към тези "котви" по специфичен път. Например системата пегуърд включва по-скоро вербални "котви" – започваш с думи, които се римуват с числото. Едно е медно, две е сокове, три е шатри и така нататък. И имаш този списък. Да кажем, че трябва да вземем нещата от списъка за пазаруване в определен ред, тогава можем да използваме системата пегуърд, за да запомним това. Имаме едно е медно, а първото нещо в списъка са банани, казваме, че бананите сякаш са медни (направени от метала мед). Имаме медни банани, в които е налят сок от портокал под голяма шатра. А покрай тези странни медни чаши с форма на банан има купички с боровинки. И като правиш това комбинираш въображението със системата пегуърд и колкото повече мнемонични техники можеш да използваш, колкото повече кодиращи техники като цяло, толкова по-голяма е вероятността да запомниш тази информация по-късно. Методът на Йоци е много подобен на системата пегуърд – той включва използване на местоположения вместо вербални "котви". Може би ако имаш познат маршрут на вървене или шофиране, можеш да свържеш информацията, която трябва да запомниш, с определени спирки по пътя. Например, може би валят банани по автобусната спирка, качвам се, а после, на следващата спирка портокал се изтъркулва в автобуса, а на следващата спирка виждам котка с шапка от боровинки или нещо такова. Отново, комбинираме две мнемонични техники, което е чудесно, и свързваме информация, която вече знаем, като познат маршрут, с новата информация, която искаме да научим. Последната мнемонична техника, за която искам да ти разкажа, са акронимите, а това е когато една буква от позната дума е свързана с първата буква от новата информация. Много популярен акроним е HOMES за Големите езера в САЩ. Можеш да използваш акронима ЮСУН, за да запомниш големите планети – Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. Имаме тази лесна за запомняне дума и после можем да използваме буквите като насоки да запомним това, което искаме. Това е забавно, понеже можеш да измислиш собствени акроними и те могат да са много запомнящи се. Преминаваме към все по- полезните техники за кодиране и една от тях е да я свържеш със себе си. Трябва да си представиш, че новата информация е свързана лично с теб. Ако опитваш да научиш нещо за историята, може да си представиш, че говориш с генерала или маршируваш в битка с войниците, или каквото и да е, с което информацията може да е свързана с теб и как можеш да я използваш. Това включва много дълбока обработка и увеличава вероятността да можеш да задържиш тази информация. Подобна техника е идеята да се подготвиш да преподаваш. Това означава да си представиш, че учиш този материал, за да го преподадеш на някой друг. Когато това се случва, всъщност можеш да го запомниш много по-добре, понеже полагаш повече усилия в организирането и разбирането на информацията, която възприемаш. Последната техника, за която искам да ти разкажа, са интервалите. Това е малко различно от другите. Другите техники включваха какво правиш, докато учиш, а интервалите са свързани със структурирането на това учене. Това означава да разпределиш учебните сесии във времето, вместо да ги "натъпчеш" в една огромна учебна сесия. Това не изглежда логично, понеже много хора смятат, че ако им трябват пет часа да учат, това трябва да стане наведнъж преди изпита, така че да е свежо в ума ти, когато се явиш на изпита. Нали? Всички сме правили това. Но изследователите открили, че ако разделиш учебните сесии, например ако имаш пет едночасови учебни сесии през пет дни, ще запомниш повече информация в дългосрочен план, и то много по-добре. Това не изглежда логично, понеже ако учиш нещо за час и после започнеш втория час, цялат тази информация изглежда много ясна и смяташ, че знаеш това. Но ако учиш един час, изчакаш един ден, а после започнеш втория час, изглежда много по-трудно и осъзнаваш, че не знаеш информацията толкова добре, колкото смяташе. Една от причините да се смята, че интервалите са полезни, е, понеже ти позволяват да разбереш какво не знаеш, докато учиш, и също въвежда форма на самоизпитване, така че можеш да се подготвиш по-добре за по-късния тест. Това не е изчерпателен списък на всички кодиращи техники в света, но това са най-честите и най-полезни. И това, което може би забеляза, за ефективните кодиращи техники, е, че те включват малко допълнително усилие, но се надявам, че сега, когато учиш, ще можеш по-добре да обработиш информацията по продуктивен начин, за да можеш да учиш ефикасно и ефективно. Късмет!