If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:39

Видео транскрипция

Отдели момент и опитай да си спомниш какво прави последната седмица. Вероятно можеш да си спомниш генералната идея за нещата, които направи, хората, които видя. Но освен ако не положи усилия да кодираш тази информация в дългосрочната си памет, може да не помниш спецификите. Но понякога е много важно да запомним специфична информация. Днес ще говорим за стратегии на кодиране и защо те могат да ти помогнат да учиш. Кодирането е просто действието на преместване на информация от временния "склад" в работната ти памет в постоянния "склад" в дългосрочната ти памет. Работната памет е където обработваш всичко, за което мислиш точно в този момент. Но има ограничен капацитет. Може да задържи само седем плюс или минус две части информация едновременно. Ако искаш да запомниш повече от седем неща, трябва да обработиш тази информация по начин, който я вкарва и запазва в дългосрочната памет, за да можеш да я възпроизведеш по-късно. Първата техника, за която искам да ти разкажа, е буквално повтаряне. Това е което всеки прави, но, за нещастие, е най-неефикасната техника за кодиране. Буквалното повтаряне просто означава, че казваш едно и също нещо отново и отново. Запознават те с някой на парти и ти казват, че името му е Боб, и ти си казваш, че ще запомниш името на този човек, като просто мислиш за него и го повтаряш отново и отново, Боб, Боб, Боб. И ако опита това, знаеш, че вероятно не е ефикасно, понеже след като говори с този човек и не мислеше за името му известно време, опитваш да си го спомниш по-късно и не можеш. Причината за това е, че буквалното повтаряне не е техника с усилие. Тя не изисква обработка на информацията. Просто трябва да я повтаряш отново и отново, така че няма нищо, което мозъкът ти да прави, за да я вкара в дългосрочната памет. Успешните техники за кодиране обичайно включват свързването на новата информация с предишно известна информация. И един начин да направим това се нарича "групиране". И при групирането групираме информацията, която получаваме, в значими единици. Това я свързва със значими категории, които вече знаем. Например нека ти дам списък за пазаруване, просто неща, които ще трябва да вземеш от магазина, и трябва да го запомниш. Слушай тези покупки и после ще те попитам за тях. Имаме банани, портокали, боровинки, хляб, ориз, пилешко, фъстъци, сода за хляб, брашно, яйца, масло. Добре, това са нещата, които ще трябва да вземеш от магазина. Отдели секунда да помислиш за или да запишеш всички предмети от този списък, които можеш да си спомниш. Имаше 11 предмети в този списък. Как се справи? Ако осъзна, че тези предмети бяха в категории – имаме банани, портокали и боровинки, които са плодове; хляб и ориз, въглехидратни, хлебни изделия; пилешко и фъстъци, протеини; сода за хляб, брашно, яйца, масло, неща за печене – ако разпозна тези категории, тези 11 обекта стават много лесни, понеже са в четири групи познати категории. Ако опиташе да направиш буквално повторение и просто повтори тези думи подред отново и отново, това вероятно не беше много полезно и вероятно не позна толкова, колкото можеше. Това е групиране и е много полезно, когато предметите могат да бъдат групирани в категории или свързани заедно по определен начин. И хубавото е, че можеш да ги групираш по начин, по който имат смисъл за теб. И може дори да групира тези обекти по различен начин, да ги постави в различни категории и това не е проблем. Стига тези категории да имат смисъл за теб, тези групи ще могат да бъдат възпроизведени. Друга техника за кодиране включва мнемоники и това е помощ за паметта, която ти помага да свържеш това, което опитваш да научиш, с предишно съществуваща по-лесна за запомняне информация, която вероятно вече е в дългосрочната ти памет. Една мнемонична техника е въображението и може дори вече да използва това. Това е просто създаване на ярка умствена картина на това, което се опитваш да запомниш. Ако се върнем към списъка си за пазаруване от банани, портокали и боровинки и започнем с това, можеш да си представиш ярко, че вървиш през магазина. Но колкото по-шантаво е изображението, толкова по-вероятно е да го запомниш. Може би си представи голям банан, който носи портокал за шапка и жонглира с боровинки. Това свързва нещата с познати дейности или форми, но също създаваш тази уникална комбинация от тези предмети. Следващите две мнемонични техники са много добри, ако трябва да запомниш нещо подред, поредица предмети. И те се наричат системата пегуърд и методът на Йоци. И двете просто включват създаване на "котви" и свързване на новата информация към тези "котви" по специфичен път. Например системата пегуърд е повече вербални "котви", започваш с думи, които се римуват с числото. Първо е оръжие, две е обувка, три е дърво и така нататък. И имаш този списък. в определен ред, тогава можем да използваме системата пегуърд, за да запомним това. Имаме едно е оръжие и първото нещо в списъка са банани, така че можем да кажем, че има оръжие, което прилича на банан. Имаме оръжието си банан и то стреля към портокал, който се крие зад обувка. А после портокалът се изтъркулва и се изтъркулва зад дърво, където намира боровинки. И като правиш това комбинираш въображението със системата пегуърд и колкото повече мнемонични техники можеш да използваш, колкото повече кодиращи техники като цяло, толкова по-голяма е вероятността да запомниш тази информация по-късно. Методът на Йоци е много подобен на системата пегуърд, освен че включва използване на местоположения, вместо на вербални "котви". Може би ако имаш познат маршрут на вървене или шофиране, можеш да свържеш информацията, която трябва да запомниш, с определени спирки по пътя. Например, може би валят банани по автобусната спирка, качвам се, а после, на следващата спирка портокал се изтъркулва в автобуса, а на следващата спирка виждам котка с шапка от боровинки или нещо такова. Отново, комбинираме две мнемонични техники, което е чудесно, и свързваме информация, която вече знаем, като познат маршрут, с новата информация, която искаме да научим. Последната мнемонична техника, за която искам да ти разкажа, са акронимите, а това е когато една буква от позната дума е свързана с първата буква от новата информация. Много популярен акроним е HOMES за Големите езера в САЩ. Имаме Н за Нuron, О, Ontatio, M, Michigan, E, Erie и S, Superior. Имаме тази лесна за запомняне позната дума и после можем да използваме буквите като насоки да запомнишм това, което искаме. Това е забавно, понеже можеш да измислиш собствени акроними и те могат да са много запомнящи се. Като преминем към нарастващо полезните техники за кодиране, самосъотнасянето е много чудесно. Това е когато помислиш за новата информация и как тя се свързва с теб лично. Ако опитваш да научиш нещо за историята, може да си представиш, че говориш с генерала или маршируваш в битка с войниците, или каквото и да е, с което информацията може да е свързана с теб и как можеш да я използваш. Това включва много дълбока обработка и увеличава вероятността да можеш да задържиш тази информация. И свързана техника е идеята да се подготвяш да обучаваш. Това означава да си представиш, че учиш този материал, за да го преподадеш на някой друг. Когато това се случи всъщност можеш да го запомниш много по-добре, понеже полагаш повече усилия в организирането и разбирането на информацията, която възприемаш. Последната техника, за която искам да ти разкажа, са интервалите. Това е малко различно от другите. Другите техники включваха какво правиш, докато вече учиш, но интервалите са как структурираш това учене. Интервалите означават, че трябва да разпределиш учебните сесии през времето, вместо да ги "натъпчеш" в една огромна учебна сесия. Това е неинтуитивно, понеже много хора мислят, че ако имам пет часа да уча, тогава трябва да го направя наведнъж преди изпита, така че да е свежо в ума ти, когато правиш изпита. Нали? Всички сме правили това. Но изследователите открили, че ако разделиш учебните сесии, например ако имаш пет едночасови учебни сесии през пет дни, ще запомниш повече информация в дългосрочен план много по-добре. И това е неинтуитивно, понеже ако учиш нещо за час и после започнеш втория час, цялат тази информация изглежда много ясна и смяташ, че знаеш това. Но ако учиш един час, изчакаш един ден, а после започнеш втория час, изглежда много по-трудно и осъзнаваш, че не знаеш информацията толкова добре, колкото смяташе. Една от причините да се смята, че интервалите са полезни е, понеже ти позволяват да разбереш какво не знаеш, докато учиш, и също въвежда форма на самоизпитване, така че можеш да се подготвиш по-добре за по-късния тест. Това не е изчерпателен списък на всички кодиращи техники в света, но това са най-честите и най-полезни. И това, което може би забеляза, за ефективните кодиращи техники, е, че те включват малко допълнително усилие, но се надявам, че, сега, докато учиш, можеш по-добре да обработиш информацията по продуктивен начин, за да можеш да учиш ефикасно и ефективно. Късмет.