If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Реконструкция на паметта, наблюдаване на източника на информация и емоционални спомени

Научи за реконструирането на паметта, наблюдаването на източника на информация и спомените "фенерчета"
.
Създадено от Карол Юъ.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Нещо интересно, което знаем за това как мозъкът възпроизвежда информация, е това, че, за нещастие, той не работи като компютър, който намира файл. Когато съхраниш документ на компютъра си, той ще изглежда по същия начин следващия път, когато го отвориш. Дали ще го отвориш днес, утре или следващата година, този документ ще е точно същият, както в момента, в който го запази. Но мозъкът ни не работи по този начин. Всеки път, когато възпроизведем спомен, го модифицираме леко. Затова понякога паметта се описва като реконструктивна. Когато смятаме, че помним нещо перфектно, всъщност променяме този спомен по незначителни начини според настроението си, целите си или околната си среда. Може да се сетиш за някого, който разказва история за уловена риба. Първият път, когато разкаже историята, рибата е малка. Но всеки път, когато преразказва историята, рибата става по-голяма. Понякога тези промени са поради собствените ни желания или настроения. Ако има пропуск в паметта ни, мозъкът ни може да я запълни с нещо логично или желано. Друг фактор, който може да повлияе на способността ни да възпроизвеждаме точна информация, е получаването на фалшива или подвеждаща информация след като кодираме нещо, но преди да опитаме да го възпроизведем. Например в едно проучване накарали хората да гледат видео, в което кола спряла на знак за липса на предимство. След видеото участниците получили неговото писмено описание. Някои от описанията съдържали фалшива информация. Те казвали, че колата спряла на знак стоп, вместо на знак за липса на предимство. Хората, които получили това описание, било по-вероятно да кажат, че са видели знак стоп във видеото, отколкото хората, които не получили това описание. Подобно, друго проучване показало пример за подвеждаща информация, не задължително фалшива информация, но просто подвеждаща. Хора гледали видео за пътна безопасност, в което наблюдавали катастрофа. Веднага след видеото им били зададени няколко въпроса за това, което се е случило. Ключовият въпрос бил колко бързо се движели колите, когато се ударили. Само че въпросите към някои от участниците съдържали глагола "ударили", както току-що казах, а въпросите към други участници съдържали "сблъскали", вместо "ударили". Малка разлика, нали? Но няколко седмици по-късно същите тези участници били попитани дали имало стъкло на земята след катастрофата във видеото, което гледали. Във видеото нямало стъкла по земята. Но хората, които получили въпроса с по-драстичния глагол "сблъскали", било по-вероятно да кажат, че е имало стъкла на земята, отколкото тези, които получили въпроса с по-неутралния глагол "ударили". Тази малка подвеждаща дума повлияла на целия им спомен за събитието. Това е една от причините следователите да са толкова внимателни, когато разпитват свидетели. Дори наглед незначителна фраза може да повлияе на спомените на хората. Една причина фалшивата или подвеждаща информация да има толкова силно влияние върху паметта е, че хората често се затрудняват с т.нар. проследяване на източника, тоест проследяване на това откъде идва различна информация, кой е източникът на информация. Дори ако са объркани за това дали са видели знак за липса на предимство, или знак стоп, на тях може да им е трудно да си спомнят дали знакът за липса на предимство е бил в оригиналното видео, или в писменото описание. По същия начин хората, които получили въпроса със "сблъскали", вместо с "ударили", може да се затруднят да разделят спомените за видео катастрофата от други катастрофи по филмите или някъде другаде, където след това имало стъкло по земята. Може би се чудиш дали някои видове спомени могат да са имунизирани към този подъл ефект на дезинформацията. Все пак, някои спомени вероятно ти изглеждат много ярки. Трудно е да си представим, че може да не са верни. Понякога хората мислят, че ако един спомен е особено емоционален, е по-малко вероятно да бъде забравен и е по-вероятно да е точен. Емоционалните спомени могат да са положителни или отрицателни. Раждането на дете може да е много положително. Това е положителна емоция, има положителна окраска. Но споменът за самолетите, удрящи кулите близнаци на 11 септември 2001 г. може да е с много отрицателна окраска. Дали са положителни, или отрицателни, силно емоционалните спомени, които ни изглеждат изключително ярки, се наричат спомени "фенерчета". Въпреки че тези спомени може да изглеждат толкова реални, колкото самия живот, те са също толкова податливи на реконструкция, колкото по-неемоционалните спомени. Не искам да останеш с впечатлението, че всичко, което помниш, е лъжа. Често тези малки реконструкции не са много драстични. Но трябва да разбираш, че паметта не е видеокамера. Тя е органичният резултат от невронните връзки в мозъка ти, които могат да бъдат променяни и реформирани всеки път, когато бъдат използвани.