If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:4:47

Реконструкция на паметта, наблюдаване на източника и емоционални спомени

Видео транскрипция

Едно интересно нещо, което знаем за как мозъкът ни възпроизвежда информация е, че, за нещастие, не работи като компютър, който намира файл. Когато съхраниш документ на компютъра си, той ще изглежда по същия начин следващия път, когато го отвориш. Дали ще го отвориш днес, утре или следващата година, този документ ще е точно същият, както в момента, в който го запази. Но мозъкът ни не работи по този начин. Всеки път, когато възпроизведем спомен, го модифицираме леко. Затова понякога паметта се описва като реконструктивна. Когато мислим, че помним нещо перфектно, всъщност променяме този спомен по малки начини според настроението си, целите си или околната си среда. Може да се сетиш за някого, който разказва история за уловена риба. Първият път, когато разкаже историята, рибата е малка. Но всеки път, когато преразкаже историята, рибата става по-голяма. Понякога тези промени са поради собствените ни желания или настроения. Ако има пропуск в паметта ни, мозъкът ни може да я запълни с нещо логично или желано. Друг фактор, който може да повлияе на способността ни да възпроизвеждаме точна информация е получаването на фалшива или подвеждаща информация след като кодираме нещо, но преди да опитаме да го възпроизведем. Например в едно проучване накарали хората да гледат видео, в което кола спряла на знак за липса на предимство. След видеото участниците получили писмено описание на него. И някои от описанията имали фалшива информация. Те казрвали, че колата спряла на знак стоп, вместо на знак за липса на предимство. Хората, които получили това описание, били по-вероятно да кажат, че видели знак стоп във видеото, отколкото хората, които не получили това описание. Подобно, друго проучване показало пример за подвеждаща информация, не задължително фалшива информация, но просто подвеждаща. Хора гледали видео за пътна безопасност, в което наблюдавали катастрофа. Веднага след видеото хората били попитани няколко въпроса за какво се е случило. Ключовият въпрос бил колко бързо се движели колите, когато се ударили. Освен, че някой хора получили въпроса с глагола "ударили", както току-що казах. А някои хора получили въпроса с глагола "сблъскали", вместо "ударили". Малка разлика, нали? Но няколко седмици по-късно същите тези участници били попитани дали имало стъкло на земята след катастрофата във видеото, което гледали. Нямало стъкла по земята във видеото. Но ако хората били получили въпроса с по-яростният глагол, сблъскали, тогава било по-вероятно да кажат, че имало стъкло на земята, отколкото ако получили въпроса с по-неутралния глагол "ударили". Тази малка подвеждаща дума повлияла на целия им спомен за събитието. И това е една от причината следователите да трябва да са толкова внимателни, когато разпитват свидетели. Дори наглед незначителна фраза може да повлияе на спомените на хората. Една причина фалшивата или подвеждаща информация да имат толкова силно влияние върху паметта е че на хората често им е трудно с нещо, наречено наблюдаване на източника, тоест следене на това откъде идва различна информация, източника на информация. Дори ако имали объркване за това дали видели знак за липса на предимство, или знак стоп, на тях може да им е трудно да си спомнят дали знакът за липса на предимство бил в оригиналното видео, или в писменото описание. Подобно, хората, които получили въпроса със "сблъскали", вместо с "ударили", може да имат трудности да разделят спомените за видео катастрофата от други катастрофи по филмите или някъде другаде, където след това имало стъкло по земята. Може да се чудиш дали някои видове спомени могат да са имунизирани към този подъл ефект на дезинформацията. Все пак, някои спомени вероятно ти изглеждат много ярки. И е трудно да мислим, че може да не са верни. И понякога хората мислят, че ако един спомен е особено емоционален, той е по-малко податлив на забравяне и по-вероятно да е точен. Емоционалните спомени могат да са положителни или отрицателни. Раждането на детето ти може да е много положително. Това е положителна емоция, има положителна окраска. Но спомен за самолетите, удрящи кулите близнаци на 11 септември 2001 може да е в много отрицателна окраска. Дали са положителни, или отрицателни, силно емоционалните спомени, които ни изглеждат изключително ярки, се наричат спомени "фенерчета". И въпреки че тези спомени могат да изглеждат толкова реални, колкото самия живот, те са също толкова податливи на реконструкция, колкото по-неемоционалните спомени. Не искам да си тръгнеш, мислейки, че всичко, което помниш, е лъжа. Често тези малки реконструкции не са много драстични. Но трябва да разбереш, че паметта не е камера. Тя е органичният резултат от невралните връзки в мозъка ти, които могат да бъдат променени и реформирани всеки път, когато бъдат използвани.