Ако виждаш това съобщение, значи уебсайтът ни има проблем със зареждането на външни ресурси.

If you're behind a web filter, please make sure that the domains *.kastatic.org and *.kasandbox.org are unblocked.

Основно съдържание

Сънуване

Създадено от Карол Юъ.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Помниш ли последния си сън? Може би беше много хубав, може би страшен, може би малко странен. Може би дори не помниш да си сънувал(а). Всеки сънува, освен при мозъчно увреждане, и сънуваш всяка нощ по време на REM съня. Понякога сънуваш по време на не-REM съня, но тези сънища не са толкова ярки или запомнящи се. Обикновено можеш да кажеш, че някой сънува, понеже очите му се движат бързо под затворените му клепачи. Ако погледнеш ЕЕГ на мозъка им, ще изглежда почти сякаш са будни. Въпреки че тялото им изобщо не отговаря и е почти парализирано. Повечето сънища траят около 5 до 20 минути и не изглежда да са локализирани в определена част на мозъка. Ако помниш сънищата си, когато се събудиш, може да помниш, че са се случили някои доста странни неща, въпреки че вероятно не са изглеждали толкова странни, докато спиш. Една причина да не осъзнаваме колко странни са сънищата, докато не се събудим, е че по време на REM съня активността в префронталния кортекс е намалена. Това е частта на мозъка, която е отговорна за логично мислене и планиране, така че ако не е много активна, няма да сме наясно за нещата в сънищата ни, които отричат логиката, като например говорещи животни. Никой не знае защо сънуваме, но има много различни теории. Най-популярната е идеята на Зигмунд Фройд, че сънищата са несъзнателни мисли и желания, които трябва да бъдат интерпретирани. Има много малко научни данни, които да подкрепят тази идея. Дори в еволюционната психология има много други теории защо хората сънуват. Някои еволюционни психолози смятат, че това ни помага да симулираме заплахи, за да сме по-добре подготвени за тях в реалния живот. Някои смятат, че това ни помага да решаваме проблеми, като мислим за тях в променено биохимично състояние. А други еволюционни психолози смятат, че сънуването е просто страничен продукт от развитието на нервната система и не служи за реална цел. Дори в една школа съществуват множество теории защо сънуваме. Можеш да си представиш колко много има в цялата психология и философия. Просто за да ти дам представа за обема на теориите за сънищата, ще ти кажа още няколко. Някои психолози смятат, че комбинацията от съзнателни и несъзнателни елементи, която възниква по време на сън, помага на мозъка ни да поддържа гъвкавост, позволявайки ни да учим и да сме креативни, когато сме будни. Други смятат, че сънуването помага на мозъка ни да поразчисти, като премахне някои мисли и включи други в дългосрочната ни памет, и този процес е наречен консолидация. Определено изглежда, че има връзка между паметта и съня. Хората, които учат нещо, а после спят, по принцип се представят по-добре от хората, които учат и/или после биват лишени от сън. Ролята на REM съня и сънуването в частност е неясна. Друга теория е, че сънуването помага на мозъците ни да се възстановят и обновят, като запазват и развиват неврални пътища. Една причина хората да мислят, че това може да е вярно, е, че бебета, които постоянно развиват нови невронни мрежи и растат, прекарват повечето от времето си в етапа REM. Това може да е особено полезно за тях. Като имаме предвид колко много теории съществуват, можем свободно да изкажем собствените си идеи. Без значение защо се случват сънищата, знаем, че те ни спохождат и може да е забавно, даже малко странно, да видим какво измислят мозъците ни, когато не са изцяло под нашия волеви контрол.