Хипноза и медитация

Дотук в този урок говорихме за състоянията на съзнание, които се случват естествено, което означава, че не е необходимо специално да опитваш да си в будно състояние или да заспиш. Но има някои състояния на съзнанието, които изискват усилие. Ще говоря за две такива индуцирани състояния на съзнание: хипноза и медитация. Когато мислиш за хипнозата, може да си представиш типичното холивудско представяне на странен човек, който люлее джобен часовник пред лицата на хората, а после ги кара да кудкудякат като кокошка или нещо друго, което обикновено никога не биха направили. Но не се тревожи, никой не може да ти направи това без съгласието ти. Силата на хипнотизатора зависи напълно от човека, който бива хипнотизиран, колко склонен е към внушение. Повечето хора са поне малко отворени към внушение. Например, опитай това с някой, който не е гледал това видео. Накарай го да се изправи и да затвори очите си, и му кажи, че се люлее напред-назад. Не му казвай да се люлее напред-назад, а просто му кажи, че прави това. Повечето хора, когато чуят да им се казва, че се люлеят, наистина започват да се люлеят, дори да не са се люлеели преди. Но ако знаят какво става и не искат да се люлеят, това няма да проработи. Същото е с хипнотизирането – обикновено карат хората да се отпуснат и да се фокусират върху определена точка или вътрешна функция, като дишане, и хората стават по-податливи към внушения в това състояние, но само ако искат. Докато навлизаш в състояние на хипноза, ЕЕГ ще засече повече алфа вълни в мозъка ти, посочващи будно, но отпуснато състояние. Някои хора опитват да използват хипноза, за да върнат спомени, което е опасно и не е научно. Понеже паметта е много модифицируема и тъй като не записваме събития в главата си, както прави видеокамерата, понякога хората, които уж връщат спомени по време на хипноза, могат да създадат фалшиви спомени, които хипнотизаторите предизвикват с насочващи въпроси или очаквания, дори ако нямат такова намерение. Някои хора също мислят, че хипнозата им помага да рефокусират вниманието си, поради което може да се използва за лечение на болка. Например, има доказателство, че хората под хипноза имат намалена активност на мозъка в области, които обработват сетивна информация, въпреки че областите, които получават сетивната информация в сетивната кора, функционират нормално. Това може да означава, че въпреки че хипнозата не блокира напълно сетивните възприятия, тя може да помогне за инхибиране на вниманието ни към тази информация, което позволява на някои хора да се справят с по-болезнени стимули, отколкото биха могли иначе. Но, отново, важното е, че ако мислиш, че това ще проработи, има добра вероятност да проработи, но ако мислиш, че няма да проработи, тогава ти остават по-традиционните техники за обезболяване. Друго индуцирано състояние на съзнанието е медитацията. Има много дефиниции на "медитация", но ще се фокусираме върху вида, който включва тренирането на хората да саморегулират влиянието и осъзнатостта си. Медитацията може да бъде ръководена и фокусирана върху нещо конкретно, например дишането или отпускането на мускулите, или нещо такова. Но медитацията също може да е нефокусирана, когато оставиш ума си да се шляе свободно. По време на лека медитация хората изпитват повече алфа вълни, отколкото при нормална релаксация. По време на дълбока медитация, която е типът, който обикновено само експертите постигат, като тибетските монаси, се наблюдават повече тета вълни в мозъка, което също се случва по време на някои етапи на съня, но все още си в будно състояние. Няма много научни проучвания за дългосрочните ефекти на медитацията, но някои проучвания показват, че при хора, които редовно навлизат в дълбока медитация, когато не медитират, има увеличена активност в префронталния кортекс, десния хипокампус и предната част на дясната инсула, което предполага, че тези хора имат увеличена способност да контролират вниманието си, което е целта на медитацията, така че това е добре. Тази способност да контролираш вниманието си може да има важни ползи за хора с разстройства на вниманието като СХДВ (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) или дори хора, които искат да избегнат някои от дефицитите на вниманието, свързани с естественото остаряване.