Хиперплазия на тъканта на дебелото черво

Здравейте, аз съм Сал. Аз съм в Медицинския колеж Станфорд при доктор Анди Конъли, който е патолог тук. Това е второто видео от поредицата ни, в което разглеждаме някои от тези слайдове. – Да. Предишният път, Сал, приключихме, като гледахме тази част тук, която е нормално дебело черво. Казахме, че това е пример какво се вижда при ръбовете на проба от тъкан, в която няма рак на дебелото черво. Сега ще избера следващото, което е област, която предизвиква повече тревога за патолога, който изследва дебелото черво. Ще увелича малко, за да разгледаме тези. – Предизвиква повече тревога в сравнение с предишната проба. – Не ни харесва, защото преди видяхме, че нормалната жлеза изглежда ето така. Тя е с форма на епруветка и има тези клетки, които са нормални. Сега обаче това тук изглежда много по-дебело и това, което прави впечатление, е, че това вече не са просто прави епруветки. Те се разклоняват. Те излизат навътре и навън. – Но пак са епруветки. Ако си спомним това, което казах в последното видео, че те просто изглеждат като кръгове, вместо като епруветки, понеже просто взимаме напречно сечение, понеже те все едно изскачат в две измерения. – Точно така. Но въпреки това, когато дойдеш до повърхността тук и слезеш надолу, нормално не би трябвало да се разклоняват. – Разбирам. – Тези се разклоняват, а това винаги е лошо. Така можеш да видиш – когато направиш напречно сечение, през средата нормално има само малка дупка. Там дори можеш да видиш как муцинът се излива навън. – Еха, наистина се вижда. – Можеш да видиш, че излиза от тук. Това изглежда различно. Тук има струпване Малко по-голямо е. За да могат тези клетки, повече клетки – всички те ще са струпани ето така, и дори ще се разклоняват. И тогава разглеждаме по-отблизо тази част. Питаме се дали това е рак. Може да е предраково състояние, или просто област на раздразнение. Често тялото в отговор на раздразнение прибягва до някакъв вид промяна. И, както казахме преди, епителът е най-горният слой. – Да, да. Нещото, което е насочено към въшната среда. – Насочено към външната среда. Ако бъде раздразнен, често епителът ще се промени. В този случай се променя, като расте по-изразено. – Винаги ли, дори ако не е рак, ще има по-голяма вероятност това да прерасне в рак в бъдеще? – Изглежда, че много видове рак в тялото произлизат от части на тялото, където или има раздразнение, или причината е някакъв вид промени в средата, на които тъканите са изложени постоянно. Част от причината е активното клетъчно делене. – Разбирам. – Колкото повече клетъчно деление има, е по-вероятно да се получат грешки при копиране на ДНК. – Затова кожните клетки, клетките на червата... – Точно така. Могат да се развият различни процеси и дори рак на черния дроб. Ако непрестанно вредиш на черния си дроб, може да се развият процеси и чернодробен рак. Когато гледа тук, патологът ще разгледа тази област и ще каже, че това е деляща се жлеза, която е преминала в тези области. Но все още предимно произвежда мукус. Може да имаме от този вид тук, които изглеждат изпъкнали и вероятно абсорбират вода. – Разбирам. Дори в тези "епруветки" – те не са наистина епруветки. Но вътре в тези съдове също ще има абсорбиращи клетки. – Точно така. Това тук ще запишем като хиперплазия. – Хиперплазия. Хипер, като твърде много от нещо. – Да. – И плазия? – Растеж. – Разбирам. – Плазия просто означава растеж. Тоест хиперплазия означава твърде много растеж. Но важното нещо е, че ако премахнеш дразнителя, това ще се прекрати. – Разбирам. – Ако премахнеш дразнителя, причиняващ хиперплазията, това ще се върне към нормалното. – Разбирам. Разбирам. И това е просто нещо, което знаем. – Точно така. – Има накакъв стимул, който е накарал клетките да правят това. Може да е била диетата, може да е бил някакъв химикал. Може да е било просто... – Никога не сме съвсем сигурни какво е, понеже от тук преминават най-различни неща. Трудно е да разберем. Но, да, това вероятно е твърде много растеж в отговор на дразнител. – Възможно е това просто да се е случило, когато е било взето това сечение на дебелото черво. Ако това е било направено може би ден по-късно, тогава може би това нямаше да е там? – Да, вероятно ще е нужно малко повече време. Около две седмици. – Две седмици, но е... – Понеже това, което се случва, е, че клетките идват от дъното и се насочват към върха. И евентуално горната част ще се държи... – И начинът, по който тялото работи тук, това е като кожата, и това е постоянно. Тези клетки се износват, понеже нещата ги "изтриват", един вид. А те се използват много. – Така е. Всъщност, сега се знае много за стволовите клетки. Стволовите клетки за червата са тези тук. – О, виж ти. Как различаваш стволовата клетка от... – В самото дъно, в долната полусфера, там има клетки, които нямат отворен хроматин и е удължен. – Разбирам. – Може да има такива, които са ендокринни клетки, което означава, че освобождават хормони. Те обикновено са съставени от хормон-продуциращи клетки. Но в тази долна полусфера, там ги държат червата. Това тук вероятно са стволовите клетки. – Стволовите клетки са клетки, които все още не са се специализирали. – Не са специализирани и съществуват всякакви видове стволови клетки. Има стволова клетка, от която може да се сътвори цяло тяло, организъм. Но също има и стволова клетка, от която може да се сътвори само останалата част на дебелото черво. – Разбирам. – Това вероятно е стволова клета. От тях може да се създаде останалата част от епитела, но има два различни вида. – Двата различни вида. – Те са тук долу на дъното. Трябва да са там. – Точно. Да. – Това е логично. Тук долу са стволовите клетки и нарастват по този начин. Това е хиперплазия. Искам да покажа следващата стъпка, която е слайд, посветен на предраковото състояние. Да оставим това за друго видео? – Добре. Нека направим това в друго видео.