Патофизиология на анемията

Както предполага името им, червените кръвни клетки са червени и се срещат в кръвта. Ето един кръвоносен съд и това вътре в него е кръвта. Кръвните клетки се срещат в кръвта, но това не е всичко. Понеже червените кръвни клетки, въпреки че се срещат в кръвта, не са изграждат там. Те са образуват в костите. Ето картинка на кост. Не много добра. Но това е картинка на кост и вътре в костта има кухина в центъра на костта. Ако вземеш разрез на костта и го разгледаш, ще видиш, че от външната част на костта има твърда част, бялата част, за която всички знаем. Но в центъра има червена гъбеста тъкан. Тази червена гъбеста тъкан се нарича костен мозък. Костен мозък. Костният мозък е мястото, където се произвеждат всички кръвни клетки, включително червените кръвни клетки. Тук се произвеждат. Това не е началото на историята, понеже костният мозък бива инструктиран от бъбрека да произведе червените кръвни клетки. Ето го бъбрека и бъбрекът освобождава едно вещество, хормон, наречен еритропоетин. Често се съкращава на ЕРО. "Еритро" означава "червен" и еритропоеза, много подобна дума, означава "изграждане на червени кръвни клетки". Еритропоетинът е хормон, който бива освободен от бъбрека и казва на костния мозък да направи червени кръвни клетки. Но как прави това той? Вътре в костния мозък има специална клетка, главната клетка на костния мозък, наречена хематопоетична. Хематопоетична стволова клетка. Стволова клетка. Тази стволова клетка дава началото на всички различни кръвни клетки, дали ще са червени кръвни клетки, бели кръвни клетки или тромбоцити, всички започват като хематопоетични стволови клетки. Еритропоетинът, освободен от бъбрека, инструктира хематопоетичната стволова клетка да образува червено кръвно телце. И хематопоетичната стволова клетка се развива в незряла червена кръвна клетка. Това рисувам тук. Това е доста голяма клетка. Вътре в клетката има ядро, това тук е ядро. Ядрото съдържа ДНК, така че това е клетъчната ДНК. Незрялата кръвна клетка, тази прекурсорна червена кръвна клетка се нарича еритробласт. Еритробласт. Еритробластът е незряла клетка, която евентуално се превръща в зряла червена кръвна клетка. Зрялата кръвна клетка се нарича еритроцит. "Еритро" означава червен, а "цит" означава клетка. Това са червени кръвни клетки. Както можеш да видиш, еритроцитът изглежда доста различен от еритробласта. Едно от нещата е, че в еритроцитите няма ядро и, следователно, няма ДНК. Няма ДНК. Също, можеш да видиш, че еритроцитът няма органели, няма митохондрии, няма рибозоми, отказал се е от всички тези неща. Какво има в еритроцита? Еритроцитът има много хемоглобин. Хемоглобин. И какво е хемоглобинът? Хемоглобинът е протеин, който се прикрепя към кислорода. Знаем, че червената кръвна клетка изпълнява функцията да носи и доставя кислород. Именно хемоглобинът позволява на червената кръвна клетка да изпълнява тази функция, понеже именно хемоглобинът всъщност се свързва с кислорода. Както виждаш, червените кръвни телца са доста посветени на работата си да пренасят кислород, понеже изпразват клетката си от всичко друго, напълват се с хемоглобин и единственото нещо, което правят, е да пренасят кислород. Това е житейският цикъл на червената кръвна клетка и тази кръвна клетка ще живее 120 дни, преди да бъде отстранена. И преди говорихме за анемия. Анемия. За това, че анемия означава намаляване, недостиг на червените кръвни клетки. Има твърде малко червени кръвни клетки в тялото. Има много различни причини за анемия. Толкова много, че вероятно можем да прекараме цялата седмица да говорим за различните причини на анемията, но хората, които първи описали анемиите, си задали много важен въпрос. Те се запитали дали намаляването на броя на червените кръвни клетки се определя от създаването на червени кръвни клетки, или се дължи на унищожаване на нормалните, здрави червени кръвни клетки. Те поставили разделителна линия по средата на тази диаграма – ще го направя отново. Те поставили разделителна линия по средата на тази диаграма, като над линията са анемиите, дължащи се на твърде малко производство. Твърде малко производство. Под тази линия са случаите, при който здравите, нормални червени кръвни клетки биват унищожени. Има проблем с унищожаването. Унищожаване. Ще разгледаме различните видове анемии с твърде малко производство и различните видове анемии с унищожаване с повече подробности, но засега искам просто набързо да погледна различните видове. Искам да използвам ярки цветове, като това зелено. Да започнем с бъбрека. Ако, да кажем, човек страда от бъбречна недостатъчност и не може да произведе достатъчно еритропоетин, това ще причини недостатътчна стимулация на този целия процес. Това определено ще доведе до анемия с недостатъчно производство. Ами ако костният мозък е с нарушена функция, понеже е инфектиран от вирус? Ако е в твърде влошено състояние, че да произведе червени кръвни клетки? Или ако има тумор? Или фиброза, съединителна тъкан, когато няма достатъчно място да произведе червени кръвни клетки, това ще доведе до анемия с недостатъчно производство. Ако този еритробласт, който – виждаш, че има голямо ядро и в центъра има много ДНК... Ако нямаме достатъчно прекурсори да изградим цялата тази ДНК? Това няма да ни позволи да направим толкова много еритробласти и толкова много еритроцити. Това ще е случай на недоимъчна анемия. Накрая, като стигнем до този еритроцит, казахме, че той е препълнен с хемоглобин. Хемоглобинът има много различни компоненти. Ами ако имаше недостиг на един от тези компоненти или проблем с изграждането на хемоглобина? Това би било една от най-честите причини на недоимъчна анемия. Това са различните причини на недоимъчна анемия. Ами ако имахме здрави червени кръвни клетки, в добри количества, освобождавани в кръвта, но имунната ни система започне да атакува червените кръвни телца, започне да унищожава червените кръвни телца? Това ще е случай на анемия с унищожаване. Ами ако не имунната ни система атакува червените кръвни клетки, а патогени като вируси и бактерии, започнат да атакуват червените кръвни клетки? Това ще е друга причина за анемия с унищожаване. Накрая... ще продължа този кръвоносен съд – ако имаме ситуация, при която имаш този кръвоносен съд и в него имаш разкъсване и кръвта започне да изтича навън... Тази загуба на червени кръвни клетки... загубата на кръв ще е друга причина за анемия с унищожаване. Това е много кратък преглед на различните видове анемии, за които ще говорим в повече подробности по-късно, но едно нещо, което искам да кажа е, че това разделение е доста интуитивно и лабораторните стойности могат да ни дадат насока, която ни помага да определим дали става въпрос за недоимъчна анемия, или за анемия с разрушаване. Ако имаме анемия с разрушаване, можеш да си представиш, че костният мозък и бъбрекът ще работят още по-усърдно. Те ще ускорят процесите си, за да компенсират загубите. Те ще опитат да изпомпват все повече и повече червени кръвни клетки. Ще се наблюдава освобождаване на незрели червени кръвни клетки в кръвта, понеже костният мозък работи толкова усилено и толкова бързо да освободи нови червени кръвни клетки. Това са млади червени кръвни клетки, междинната стъпка между еритробластите и еритроцитите, наричат се ретикулоцити. Ретикулоцити. Ще видиш много ретикулоцити, по-точно, повече от 3%, понеже 3% е количеството, което обикновено виждаш в кръвта. Ако има повече от 3%, можеш да приемеш, че имаме анемия с разрушаване. При недоимъчна анемия костният мозък или бъбрекът ще е проблемът, така че те не могат да компенсират чрез увеличаване на производството на млади червени кръвни клетки, така че ще видиш намаление на броя на ретикулоцитите. Вместо да имаш 3%, което казахме, че е нормално, ще имаш по-малко от 3%. Това е бърз и лесен начин да различиш дали става въпрос за недоимъчна анемия, или за анемия с разрушаване.