If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:54

Видео транскрипция

Добре, в това видео ще говорим какво представлява плазмоклетъчната дискразия. Искам да започна, като разбия термина на части. Първата дума, която се набива на очи на повечето хора, е дискразия. Това е дума, която не се използва често и не е добре разбрана, така че просто ще я зачертна и ще напиша дисфункция. Понеже плазмоклетъчната дискразия е група болести, която се характеризира с дисфункция на плазмените клетки. Какво точно са плазмените клетки? Просто казано, плазмените клетки са вид кръвни клетки, които помагат на тялото да се пребори с инфекция. Нека преминем през някои от тези кръвни клетки, за да открием какво точно са плазмените клетки и как работят. Има три главни вида кръвни клетки. И първият вид, който ще спомена тук, са червените кръвни клетки, които също са познати като еритроцити. Те изглеждат ето така. И червените кръвни клетки, или еритроцитите, са отговорни за транспорта на кислород и въглероден диоксид в кръвта. Следващият вид кръвни клетки, които ще спомена, са тромбоцитите. И тромбоцитите са фрагменти от прекурсорните си клетки, така че просто ще ги начертая ето така. Те са много малки. И те помагат на кръвта да се съсири. Ако се порежеш и започнеш да кървиш, тромбоцитите помагат на тялото да спре това кървене, така че просто ще запиша кървене тук. И другият главен вид кръвни клетки са белите кръвни клетки. И белите кръвни клетки се борят с инфекции в тялото, но за разлика от еритроцитите и тромбоцитите, които са самостоятелен специфичен клетъчен вид, белите кръвни клетки са по-скоро група от различни видове клетки. И могат да бъдат допълнително разделени на две категории и това са миелофити, които включват клетки като базофили, неутрофили и еозинофили, както и лимфоцити, които включват неща като Т-клетките, В-клетките, както и плазмените клетки. Но може да се питаш каква е разликата между тези две групи бели кръвни клетки и защо ги разделям. Главното нещо е как подхождат към борбата с инфекцията. Каква е стратегията им? Миелоцитите са част от стратегия, която е позната като вродена, което означава, че е неспецифична. Всеки път, когато тялото е наранено или има потенциална инфекция, действието на тези миелоцити е едно и също, без значение какъв е видът нараняване или инфекция. Имат същия отговор. Докато лимфоцитите са адаптивни или специфични. И лимфоцитите имат много насочена стратегия за унищожаване и премахване на инфекции от тялото. И друга важна характеристика на лимфоцитите е, че те имат памет. След като открихме какво са плазмените клетки и знаем, че плазмоклетъчната дискразия е тяхната дисфункция, какво точно означава всичко това? И нека използваме – ще изтрия това тук и после ще използваме пример, за да открием това. Представи си, че си в кухнята, режеш зеленчуци за вечеря и може би слушаш музика по радиото, и идва любимата ти песен, и не внимаваш много, и порязваш ръката си, и тя започва да кърви, но какви са някои от другите първи симптоми, които ще изпиташ, когато порежеш ръката си с този нож? Някои от нещата вероятно ще са болка, може би подуване, зачервяване около порязването, както и затопляне. И тези симптоми тук са от вродената имунна система. Тези миелофици освобождават определени фактори, които причиняват тези симптоми. И се нарича вродена или неспецифична, понеже няма значение къде ще се порежеш или дали имаш настинка, или има някаква вероятност да имаш инфекция, тялото има този отговор – болка, подуване, зачервяване и затопляне, което затруднява оцеляването на бактериите. Те не са специфични към никой определен вид бактерии. Но какво ако този нож не беше много чист? Ами ако имаше бактерии по него? Ако порязването бъде инфектирано с бактерии, да кажем, тук, тази вродена имунна система вероятно няма да е достатъчна да убие и премахне тези бактерии от тялото. И тук в играта влиза адаптивната имунна система. Бактериите и различните клетки имат маркери на повърхността си. И тези маркери се наричат антигени. И тези антигени идентифицират тези бактерии като нещо, което е чуждо, не е част от тялото. И тялото има клетки, известни като В-клетки, и тези В-клетки имат рецептори, както можеш да видиш тук. Те разпознават антигените. И когато В-клетка разпознае антиген, да кажем, на бактерия например от ножа, който поряза ръката ти, те започват да се трансформират в няколко различни видове клетки. Първият вид, в който се превръщат, са плазмените клетки. Плазмените клетки произвеждат антитела. И тези антитела се прикрепят към антигените на бактериалната клетъчна повърхност. Това се случва тук. И другият път, по който преминава В-клетката, е да създаде друг вид клетка, позната като клетка на имунната памет. След като тези антитела са се прикрепили към антигените на бактерията, имунната система може по-добре да убие и премахне тези бактерии от тялото и, следователно, да се пребори с инфекцията. Сега, когато говорихме какво са плазмените клетки и какво правят, можеш да си представиш, че ако тези клетки са нефункционални, както при плазмоклетъчната дискразия, или дисфункция, вероятно ще има проблем с антителата и ако има проблем с антителата, вероятно човек с плазмоклетъчна дискразия ще има трудности с преборване с инфекции и това наистина е така в случая на някои плазмоклетъчни дискразии, като мултипленен миелом. Но при някои други плазмоклетъчни дискразии тази функция не е толкова изявена и повече се забелязват промени в кръвната концентрация и вида антитела. И някои от тези състояния включват нещо, познато като моноклонална гамопатия с неопределено значение. Това е малко дълго, така че обикновено се съкращава на MGUS, състояние, познато като макроглобулинемия на Валденстром и друго, известно като хистоцитоза на Лангерхансовите клетки. Това са болестите, които са известни като плазмоклетъчни дискразии и те са причинени от дисфункция на тези произвеждащи антитела кръвни клетки, които са известни като плазмени клетки.