Контрол над стомашно-чревния тракт

Като оставим мозъка настрана, бих казал, че храносмилателната ти система е един от най-умните органи в тялото. Защо? Ами, храносмилателната система има своя собствена нервна система, свой собствен мозък. Всъщност я наричаме чревна (ентерална) нервна система, понеже храносмилателният тракт може да действа самостоятелно, без да трябва да изпраща невронна информация или сигнали към главния мозък или към гръбначния мозък, за да регулира действието си. Например, ако разполагаме с наистина чудесно ястие, което е добро дори за някой супергерой, ако консумираме това ястие и то премине през устата ни, през хранопровода и стигне до стомаха ни, и храната се озове тук, благодарение на чревната (ентералната) нервна система ще се инициира гастроколичен рефлекс. Това включва стомаха, "гастро"-частта на този рефлекс, както и дебелото черво, понеже наличието на храна в стомаха ти, като сигнал едно, казва на дебелото черво, че е време да направи място за храната, която слиза надолу. Дебелото ти черво, като отговор, ще вземе храната, която е тук, и ще я избута още по-надолу. Така освобождава място за храната, която ядем. Това е причината защо след хранене ти се иска да отидеш до тоалетна. Не е понеже храната, която току-що изяде, е на път да излезе, а понеже храната, изядена известно време преди това, трябва да излезе благодарение на гастроколичния рефлекс. Невралният контрол е един механизъм, който храносмилателната система използва, за да контролира какво правим при наличието на храна. Другият механизъм, върху който ще се фокусираме, е хормоналният контрол. Хормоните, както сигурно си спомняш, са вещества, които се секретират от жлези в тялото ни, които после преминават през кръвоносните съдове, като този тук, за да стигнат до някакъв целеви орган, или целева тъкан, за да предизвикат някакъв ефект. Тук ще говоря за два хормона, които регулират храносмилателната система при наличието на храна. Първият хормон, за който ще говорим, се нарича гастрин. Гастринът е хормон, който се отделя, когато забележим, че има храна в стомаха ни. Гастринът се отделя от стомаха в кръвообращението и после се връща в стомаха, за да стимулира секрецията на храносмилателни сокове. Припомни си, че когато имаме храна в стомаха, това ще доведе до отделяне на гастрин от мукозните клетки. Гастринът ще доведе до секреция на две химични съединения. Първо, това е стомашна киселина, или солна киселина, отделяна от париеталните клетки в стомаха, и се отделя пепсиноген от главните клетки в стомаха. Спомни си, че това е неактивната форма на пепсина, която трябва да бъде активирана, за да разгради протеините. Другото нещо, което гастринът прави, е че увеличава подвижността на стомаха. Помни, че една от функциите на стомаха е да раздроби наличната храна, не само да секретира киселина и пепсиноген, които ще смелят храната, а също физически да раздроби храната, така че като резултат да получим химус, което ще запиша тук – химус е това, което стомахът изпраща в дванадесетопръстника. Отделянето на гастрин в кръвообращението не е без обратна връзка, то се регулира, когато стомашната киселина стигне рН от 3. Когато това се случи, ще имаме намаляване на отделянето на гастрин, тоест ниското рН намалява отделянето на гастрин. Ще кажа, че червеното е инхибиране, а зеленото е... зелена светлина. Помни, следващата част от процеса на храносмилане включва преминаване на химус в тънкото черво. Уточняваме, че става въпрос за първата част на тънкото черво, която, спомни си, се нарича дванадесетопръстник – химусът преминава в нашия дванадесетопръстник. Сега това ще доведе до освобождаването на два други хормона. Първият хормон, за който ще говоря, се нарича секретин. Ще използвам кодиране с различни цветове. След като химусът бъде доставен в дванадесетопръстника, в кръвообращението се отделя секретин, който отива на две места. Първо отива до задстомашната жлеза (панкреаса), която нарисувах тук в храносмилателния тракт, намира се ето тук, и дванадесетопръстникът... но просто ще го запиша ето тук. Секретин в панкреаса ще доведе до отделяне на бикарбонат. Този бикарбонатен разтвор включва и панкреатичните ензими, но най-важната част, върху която искам да се фокусираме тук, е бикарбонатът. И защо? Стимулът за отделянето на секретин е киселинният химус, който е бил доставен до дванадесетопръстника. Тоест, разбира се, искаме да освободим основа като бикарбоната, за да неутрализираме тази киселина. Другото място, на което ще отиде секретинът от кръвообращението ни, всъщност е обратно в стомаха, където ще доведе до намаляване на подвижността на стомаха и отделяне на киселина и пепсиноген, нещата, които се отделят под влияние на гастрина. Другият хормон, който ще бъде отделен, понеже имаме химус в дванадесетопръстника си, киселинен химус в дванадесетопръстника, се нарича холецистокинин и, както помниш, това е хормон, който е свързан с жлъчката. Точно както секретинът, холецистокининът се отделя от чревната мукоза – мога да начертая това да идва от тук и да навлиза в кръвообращението, и също ще отиде на две места. Първо, ще отиде в панкреаса, за да стимулира освобождаването на панкреатичните ензими. Това ще помогне на храносмилателния процес. Един от ензимите, който се отделя от панкреаса – това ще обясня след минута, за да станат ясни нещата – е липаза, която сигурно помниш, че разгражда липидите. Затова е това LIP. Разгражда липиди. Другото нещо, което холецистокининът ще направи, е да премине през кръвообращението и да достигне до жлъчката. Ще достигне до жлъчката и ще накара жлъчката да се съкрати. Какво мислиш, че ще се случи, когато жлъчката се съкрати? Каква е основната функция на жлъчката? Ако помниш, жлъчката съхранява жлъчен сок, който е бил произведен в черния дроб, така че когато се свие жлъчката, ще изпомпи жлъчен сок навън от жлъчката в жлъчния канал и надолу и навън през общия жлъчен канал в дванадесетопръстника. Това ще помогне за емулгиране на мазнините. Последно, другото нещо, което холецистокининът прави, е, че се връща тук обратно и намалява подвижността на стомаха, което забавя освобождаването на химус от стомаха, понеже ни трябва време да обработим това, което вече имаме тук. А дали именно добрият стар химус води до освобождаване на холецистокинин и секретин в кръвообращението, или е нещо по-специфично в химуса? Нека те попитам: Защо според теб се отделя холецистокининът? Ако трябва да посочим специфично хранително вещество, което е било в химуса, което изисква жлъчката ни да се съкрати и да освободи жлъчен сок и панкреасът ни да освободи ензим като липазата, за какъв вид хранително вещество смяташ, че намеквам тук, каква макромолекула? Ако каза "мазнини", напълно вярно. Мазнините в химуса са това, което води до отделяне на холецистокинин. Ами секретинът? Отново, твой ред е. Помисли какво се случва поради секретина. Основното нещо тук е, че имаме отделяне на бикарбонат, а той е основа, и говорихме как това е важно за неутрализиране на киселинния химус. Така че всъщност не макромолекула води до отделяне на секретин, а солната киселина, киселинността на стомашната киселина, която сега бива доставяна в дванадесетопръстника, създава нуждата от богат на бикарбонат разтвор от панкреаса. Мисля, че имаме добра представа как хормоните на храносмилателната система ни помагат дотук, поне в чревния тракт. Сега, когато похвалих панкреаса, и отделно говорихме как се отделя инсулин, когато имаме повишаване на нивата на глюкоза в кръвообращението, за да ни помогне да съхраним тази глюкоза за по-късна употреба... и се случва противоположното, когато имаме намаление или ниски нива на глюкоза, и това води до отделяне на глюкагон за увеличаване на количеството глюкоза в кръвта, заедно тези хормони работят по много красив начин, за да гарантират, че имаме точния хормон в отговор на правилния стимул, за да можем да обработим храната, която е пристигнала в стомаха ни, чак до самия край, благодарение на хормоните ни, и, както споменахме по-рано, благодарение на ентералната нервна система.