Тънките черва 3: абсорбция

Добре, чудесно. Сега мономерите ни са готови да бъдат абсорбирани. Да видим как работи процесът на абсорбция. Сега сме толкова близо. Имаме всички мономери, но трябва да открием как ще ги вкараме в кръвообращението си. Започваме с аминокиселините. Аминокиселините се пренасят през клетъчната мембрана с помощта на вторично-активен транспорт или чрез улеснена дифузия, което е вид пасивен транспорт. (Заб. авторът допуска грешка и следващото обяснение на първичния транспорт е нерелевантно.) Какво означава "първичен транспорт"? Може би си спомняш, че когато използваме активен транспорт, това означава, че ни трябва някаква енергия. Формата на енергията, която използваме при първичния активен транспорт, идва от АТФ, енергийната единица на живота, аденозинтрифосфат. Ако разгледаме един ентероцит, или чревна клетка, върху неговата клетъчна мембрана има специфичен протеин. Този протеин ще разгради нашия АТФ, откъсвайки една от фосфатните групи, за да освободи аденозиндифосфат. И като направи това, ще позволи на аминокиселината да навлезе в ентероцита, или стомашната клетка. ( Оттам аминокиселината може да премине през две различни стъпки, но в крайна сметка ще напусне ентероцита, за да навлезе в кръвоносен капиляр, откъдето навлиза в кръвообращението, а после може да бъде изпратена навсякъде в тялото. Монозахаридите са захари и при тях се случва нещо подобно, но вместо първично-активен транспорт, имаме вторично-активен транспорт. Ако използваме АТФ за първично- активен транспорт, какво използваме за вторичен? Фактът, че казваме, че това е активен транспорт, означава, че в даден момент се използва енергия и енергията всъщност е била инвестирана в създаване на йонен градиент. Йонният градиент после може да бъде използван като се позволи на нещо, като натрий, да премине надолу по градиента си, да премине от място с висока концентрация към място с ниска концентрация. И когато това се случи, освободената при този процес енергия може да се използва за да премине монозахарида в ентероцита. За да съм сигурен, че ме разбираш, ще начертая транспортния протеин, както и един от другата страна, и ще покажа, че има натриев йон, който преминава в ентероцита надолу по концентрационния си градиент, за да се окаже в ентероцита заедно с монозахарида. Същото нещо се случва от другата страна, освен че докато захарта излиза, натрият от тази страна влиза. Натрият пак преминава надолу по концентрационния си градиент, (Заб. Раджа допуска грешка, натрият излиза от клетката, за да се поддържа градиентът) но се озовава в ентероцита, докато захарта го напуска и навлиза в капиляр и така навлиза в кръвообращението ни и може да отиде навсякъде в тялото за употреба. Нуклеозидът и базата използват същия механизъм като аминокиселините. Така че просто ще запиша първично-активен транспорт. (Отново грешка: трябва да е вторично-активен транспорт) Можеш да погледнеш по-горе, за да видиш как се случва това. Можеш да се досетиш къде ще се озоват. Точно така – отново в капилярната мрежа. И това ни води до последния вид макромолекули – мазнините. Различното при мазнините е, че те имат тази неполярна опашка. Ако тя се доближи до ентероцит като този, всичко, което трябва да направи, е да дифундира през мембраната и се оказва вътре. В ентероцита всички мастни киселини се реорганизират в т.нар. хиломикрони. Подобно на името си, самите хиломикрони са твърде големи, за да се поберат в капиляра. Не могат да се поберат даже в този ентероцит. Тоест те не навлизат директно в капилярната мрежа. Твърде големи са, за да успеят. Твърде големи са, че да навлязат в капиляра. Вместо това хиломикроните се абсорбират в така наречения лимфен капиляр. Тези капиляри са достатъчно големи, че да поберат хиломикроните. Тук те ще бъдат допълнително смлени и разградени на по-малки части, и когато това се случи, те ще се озоват във вените. Те ще изпратят смлените мазнини през сърцето и, в крайна сметка, към артериите, които после могат да ги разпределят където е нужно в тялото. Можеш да оцениш какво се случва тук. Говорихме как всички четири групи основни макромолекули се разграждат в дванадесетопръстника, мястото от храносмилателния тракт, в което се случва най-голямата част от храносмилането. И говорихме как те се абсорбират, най-вероятно в йеюнума (празното черво). Понеже йеюнумът е частта от храносмилателния тракт, в която се случва най-голямата част от абсорбцията. Ето така работи тънкото черво.