If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако използваш уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Общ преглед на усещане и телца на Майснер

Покривната система (кожата) може да възприема промените в средата с помощта на механорецептори. Те включват телце на Мейснер, което възприема лек допир върху кожа без косми. Структурата на телцето на Мейснер му позволява да реагира на приложена сила, като генерира акционен потенциал, който се предава на централната нервна система. Създадено от Ража Нараян.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

След като вече познаваме структурата на кожата, нека поговорим за това как кожата ни възприема околната среда. Как ни позволява да усетим какво става около нас? Главната идея е следната: да кажем, че това е схема на кожа и тук са представени всички слоеве. Ако възникне някакво смущение, например някой ни сръчка ето тук. И, разбира се, това сръчкване не пробива кожата ни. Но има сила, която се предава навътре към другите слоеве. Съществува механорецептор, който се намира тук и който ще долови тази сила. От него ще се породи потенциал на действие, или сигнал, който той ще изпрати до неврон или до това нервно влакно, което стои тук, и така съобщението ще бъде предадено на централната нервна система. И това е основният принцип на тези механорецептори. Ще го запиша тук. Това е начинът, по който механорецепторите ни помагат да възприемем външната среда. Другото, което трябва да спомена тук, докато говорим за тези нервни влакна, е, че те се наричат аферентни нервни влакна. Аферентни нервни влакна. Забележи буквата А в началото. Това, което правят аферентните нервни влакна, е да вземат някакъв стимул от външната среда и да създадат сигнал, който после ще бъде предаден на централната нервна система. Това представлява аферентното нервно влакно – взема този стимул и казва на централната нервна система, че нещо се случва. Това е пълна противоположност на случващото се от другата страна. Там ще говорим за еферентни нервни влакна. Забележи буква Е в началото. Те правят точно обратното. Чрез тях централната нервна система отговоря на стимули. Това ще е нерв, който отива в мускулна тъкан и казва: "О, нещо тук ни притеснява, я да си махнем ръката оттук." Това ще направи еферентното нервно влакно. Но тъй като в този клип обсъждаме усещанията, ще се вгледаме само в аферентните влакна. Има два основни типа аферентни влакна. Има А-бета влакна и А-делта влакна. А-делта влакна се използват за възприемане на болка и температура. Болка и температура – ще го отбележа тук. А А-бета влакната възприемат всичко друго. Затова това ще са аферентните влакна, за които ще говорим, когато обсъждаме механорецепторите в този клип. Има отделен клип, в който говорим за нервни влакна А-делта. Главното нещо, което трябва да запомниш, докато говорим за механизма, по който работи всеки от тези механорецептори, или по който е организирана структурата им, е, че структурата им е много важна. Тъй като структурата на механорецептора всъщност определя функцията му. Структурата определя функцията. Ако разберем структурата, ще можем да определим каква е функцията. И освен това, след като разберем каква е функцията на механорецептора, от нея ще можем да определим местоположението на механорецептора. Така че функцията ще ни помогне да разберем местоположението. Нека да се пробваме. Първият механорецептор, за който ще говорим, се нарича телце на Майснер. Телце на Майснер. Да продължим със сценария, при който нещо дразни кожата или прилага сила на кожата, може да е пръст или пък нещо подобно. И то предава натиск дълбоко в кожата. Тук ще имаме телце на Майснер, ето така изглеждат те под микроскоп. То ще усети тази сила и какво ще стане след това? Едно от нещата, които можеш да видиш, е, че има различни пластове от дискове в телцето на Майснер и дори има ядра, които можеш да видиш тук. Ето тук има едно ядро, тук има друго ядро и тук има друго ядро. Има доста ядра и те всичките са в тези клетки. Сега ще нарисувам един ето тук, и нека кажем, че има друг диск ето тук, и дори още един тук. Ще поставя още един ето тук, някак поставен върху този тук. И нека кажем, че дадена сила е предадена надолу, чак до тук, и тя побутва дисковете. Известни са също с наименованието епителиални или ламинарни дискове. Това са просто специализирани епителиални клетки. Това първоначално побутване, което имаме от външната среда, нашият стимул, ще предизвика побутване на епителиалния диск в тази посока. Той всъщност се измества към мястото, на което беше другият диск. А ето този диск, ето тук, ще остане на място. Рисувам тези точки тук, които показват центъра. Ето тези няма да се поклатят, но ето този приятел тук ще се заклати в тази посока. И когато този диск се измести, това ще позволи на натрия и други йони да потекат към диска отдолу. И тези дискове всъщност са свързани и когато се изместят, ще дойдат йони и ще се разпространят из всички клетки, докато не стигнат до дъното на телцето на Майснер, което всъщност завършва с аферентно нервно влакно. И, както знаеш, ако в даден нерв се появи натрий, този нерв ще изстреля потенциал на действие. Точно това става – създава се потенциал на действие и изпращаме сигнал на централната нервна система. И, забележи, всичко започна с леко сръчкване. И целият механизъм се активира. И тъй като това е само леко сръчкване, значи телцето на Майснер не би могло да се намира прекалено навътре в кожата, щом долавя леко сръчкване. Тоест функцията на това телце явно е да усеща лек допир. Лек допир, при това специално на кожа без окосмяване. Кожа без окосмяване. И ще поговорим за това какво става при кожа с окосмяване. Понякога наричат такава кожа гладка. Гладка, неокосмена кожа. Значи телцето възприема леко докосване при неокосмена кожа. А пример за леко докосване ще бъде нещо като да облечеш мека памучна тениска. Обличането на мека памучна тениска. И искам да подчертая, че телцата на Майснер работят само когато обличаш тази мека памучна тениска. Те не се задействат от тениската, която вече си облякъл. Не усещаш, че носиш дрехи във всяка секунда от всеки ден – това би било прекалено. Много важно нещо, което не трябва да забравяме, е, че за да се задействат телцата на Майснър, е нужен постоянно променящ се стимул. Не постоянен, а постоянно променящ се. Постоянно променящ се стимул. И това е логично, ако се вгледаме в механизма, който играе роля тук: защото само когато дисковете се мърдат, натрият може да стигне до долните дискове. Когато дискът е вече преместен и само си седи така, натрият няма да може да влезе. Движението е това, което позволява на натрия да се премята по или между тези два диска и да влезе в процепа, който накрая ще доведе до това аферентно нервно влакно. Запомни това. Ще споменем още два механорецептора, които имат същият критерий. И после ще продължим с това, за което говорихме. Че едно подбутване започна всичко, което се случва тук, че възприемаме леко докосване, така че мястото не може да е прекалено навътре в кожата. И, разбира се, телцата на Майснер се намират в папиларния слой на дермата. Папиларният слой на дермата е най-горният слой на дермата, точно под епидермиса. Чудесно! Ще забележиш, че този трик работи, когато обсъждаме и другите механорецептори.