Телце на Пачини и диск на Меркел (механорецептори)

Следващият механорецептор се нарича телце на Пачини. Телце на Пачини, просто друго телце. Друго телце, което ще обсъдим тук. И тук отново ще имаме външен стимул. Може би някой те сръчква или някакъв друг вид стимул, който се предава дълбоко в кожата ти. Телцата на Пачини ще отговорят. Изглежда така. Самото телце наподобява обвивката на лук. Личи си, нали? Тук има множество слоеве. Друго наименование на телцето на Пачини е ламеларно телце. Ламела означава просто пласт. Тук има много ламели. Всъщност това е важен термин, ще го запиша. Това е ламеларно телце. Забележи всички слоеве тук. Да видим какво случва, когато тази сила се предаде по-надълбоко в кожата. Да вземем този пласт тук. Той ще остане неподвижен, но пластът точно до него, който заграждам тук... Значи тази външна сила ето тук ще накара този по-външен пръстен да отговори, като се завърти. Ще се обърне насам и движението ще е насочено към вътрешния диск. Да го сравним с телцето на Майснер горе. За да може този диск да се придвижи в тази посока, към вътрешния диск ето тук, ще ни е необходим малко по-значим стимул. Нещо като тласък или удар, за да накара този диск да се придвижи към другия диск. И ще стане същото като това, което видяхме при телцата на Майснер. Когато единият диск мине край другия, ще се отвори възможност натрият да влезе в този пръстен. А този пръстен също е епителиална клетка, която се е специализирала. Всичко това са концентрични кръгове, които водят към средата. Какво според теб има тук, точно в самия център? Ако смяташ, че е аферентно нервно влакно, значи се справяш перфектно! Тези натриеви йони ще преминат през тези пръстени или тези епителиални клетки и ще стигнат до центъра. И така ще се натрупа доста натрий в основаната на това аферентно нервно влакно. Това ще породи потенциал на действие, който ще бъде изпратен към централната нервна система. И така, ако всичко това започне със значим стимул, като бутване, това означава, че телцата на Пачини най-вероятно възприемат дълбок допир. При това както по окосмена, така и по неокосмена кожа. Като пример мога да посоча това, което нарисувах. Да кажем, че това е сръчкване. Много силно сръчкване. Не като сръчкванията във фейсбук, а като истинските сръчквания в живота, това ще предизвика такъв вид стимул. И това, което обяснихме по-рано за телцата на Майснер, ще се повтори тук. Ще се наложи стимулът постоянно да се променя, само така може да продължава да изстрелва съобщения към централната нервна система. Това е логично, нали? Защото когато хванем автобуса за работа или училище и там е толкова препълнено, че хората трябва да се блъскат и натъпкват, за да се качат, след известно време няма да усещаш, че някой те е притиснал. И накрая, след като говорим за възприемане на значителен стимул в по-дълбоката част на кожата, можем да заключим, че телцата на Пачини се намират по-навътре от телцата на Майснер. В крайна сметка, телцата на Майснер са разположени навътре в хиподермата. Или в подкожната тъкан. Така че са доста надълбоко. Продължаваме нататък и стигаме до следващият механорецептор, който се нарича диск на Меркел. Диск на Меркел. Досега все говорихме за телца. Но тук става дума за самостоятелни дискове. И нашите стимули ще са същите. Ако имаме някакъв вид външна сила ето тук и тази сила се предаде по-надълбоко в кожата, тогава ще отговори дискът на Меркел. Нямам готина картинка за него. И това е така, защото дискът на Меркел всъщност е просто специализиран кератиноцит или епителиална клетка, която не се различава от обикновените клетки в епидермиса. Просто стои в епидермиса. И изглежда донякъде така. Също има аферентно нервно влакно ето тук. Причината да имаме всички тези връхчета тук е защото дисковете на Меркел съдържат множество везикули. Може да запомниш този термин – везикули. Това са джобчета, около които има мембрана, които са разположени в клетката. Тези джобчета съдържат невропептид. Ще нарисувам невропептид във всяко от тях. Сигурно думата неропептид ти звучи познато, това е пептид, който е низ от аминокиселини, който говори с нервната система. Това е невропептид, намиращ се в нашата везикула, в нашата специална епителиална клетка, диск на Меркел. И това, което ще нарисувам тук, е малък рецептор. Ще го изпиша като "н", от невропептид, "нп" рецептор, просто като абревиатура. И какво ще се случи? Когато тази сила се предаде тук, тя всъщност кара везикулата да се отвори. И това в известен смисъл се разтваря ето тук. Това освобождава невропептида. Той ще се намира в клетката, ще се носи свободно. И след време ще дойде и ще седне тук. И когато се озове върху невропептидния рецептор, ще се отворят йонни канали. И йонните канали ще сигнализират натрия. Йонните канали ще се отворят и ще позволят на натрия да влезе в диска на Меркел. И в крайна сметка ще стигне до това аферентно нервно влакно. И това създава потенциал на действие, който ще се свърже с нервната система. Дискът на Меркел е просто специализиран кератиноцит или епителиална клетка. Той е точно като другите клетки в епидермиса. И точно като тях се намира в епидермиса. Намира се в базалния слой. Може да е и по-надълбоко, чак в папиларния слой на дермата. Ще напиша "до" за да подчертая, че е между тези слоеве. Номерът е да запомниш, че това е специален кератиноцит като клетките от епидермиса. Запомни, че може да стои доста нагоре от базалния слой на епидермиса до пипаларния слой на дермата. И е отговорен за възприемането на лек допир. Лек допир, който ще се усети и при окосмена, и при неокосмена кожа. Но е различен от телцата на Майснер, защото това е продължителен лек допир. Това е нещо, което ще продължи да изстрелва сигнали докато стимулът е наличен. И това е логично. Защото стимулът е там и предизвиква това усещане. И докато невропептидът е свързан с рецептора, тези йонни канали ще са отворени. И ще идва натрий, който ще генерира потенциал на действие. И запомни, говорим за продължителен лек допир. Докато стимулът е тук, ще продължаваш да го усещаш.