If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Усещане за болка и усещане за температура

Запознай се с усещанията за болка и температура.  От Роналд Сахуни. Създадено от Роналд Сахюни.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Две усещания, които са изключително важни за оцеляването, са усещането за болка и усещането за температура. И, разбира се, имаме по-научни термини за болка и температура. Усещането на болка е известно като ноцицепция, а усещането за температура се нарича термоцепция. Как успяваме да усещаме болка и температура? Както при другите усещания, разчитаме на специален вид рецептори, които се намират на различни места в тялото. В този случай, за да усещаме температура, разчитаме на рецептор, наречен TrpV1 рецептор. Интересното е, че този TrpV1 рецептор е чувствителен и към болка. Сега ще обясним как този рецептор може да различи кога има болков стимул от външната среда. Ето тук съм опитал да изобразя как изглежда TrpV1 рецепторът. И това не е... няма нужда да го знаеш, няма нужда да го помниш. Просто искам да ти дам представя как изглежда, това е много сложна структура, която всъщност се намира в клетъчната мембрана. Имаме клетки, които са чувствителни на температура и болка, разположени из цялото тяло. И в мембраната на всяка от тези клетки има хиляди такива малки рецептори. Рецепторът работи така: когато има промяна в температурата, нека си представим, че ръката ти е поставена над печката, така че ще има малко огън. Знам, че не можеш да го видиш. Да си представим, че тук има малко огън. Топлината всъщност предизвиква структурна промяна в този протеин. Структурната промяна по същество е просто промяна във физическата структура на протеина. Можем да си представим, че протеинът е бил малка кутийка. И после се излага на топлина. Ще го накараме да изглежда като правоъгълник. Това е основната идея зад структурната промяна. Когато се появи топлина или болка, чрез определена молекула се получава структурна промяна в протеина TrpV1. Нека разгледаме диаграма на ръката и навлезем в повече детайли. Добре, тук имаме ръка. И, както споменах по-рано, имаме клетки, разположени из цялата ръка. И тези клетки са чувствителни на температура и на болка. В тези клетки има TrpV1 рецептори. Да се представим, че една от тези клетки изпраща съобщение на нерв, който пък в крайна сметка достига до мозъка. Тези клетки, когато са стимулирани или от промяна на температурата, или от наличието на някакъв болезнен стимул... Какво имам предвид, когато казвам "болезнен стимул?" Да си представим, че нещо докосва ръката ти. Да си представим, че е остър предмет, който се допира до ръката ти. Клетката, когато е притисната – хиляди клетки се разкъсват. Клетките се разкъсват. И когато се разкъсат, те отделят всякакви различни молекули. И тези молекули обикалят наоколо. Да си представим, че отделя малка зелена молекула. Тя ще обикаля и накрая ще се закрепи за един от малките TrpV1 рецептори. И когато се закрепи за TrpV1 рецептор, ще предизвика същата структурна промяна, която предизвикват и промените на температурата. И тази структурна промяна активира клетката, която ще изпрати сигнал на мозъка. И този нерв тук всъщност съдържа три различни вида влакна. Има бързи, средни и бавни влакна. Нека разгледаме защо има три различни влакна. Бързите влакна са наистина доста дебели откъм диаметър. Имаме тези много големи, дебели влакна и те съдържат много миелин. Покрити са с миелин. А миелинът е изолатор, което позволява на клетката да задвижи потенциала на действие доста бързо. Потенциалът на действие като сигнал пътува през клетката и ако имаме много миелин около тази клетка, тогава сигналът може да пътува доста бързо. Друг начин сигналът да може да пътува бързо е ако клетката има наистина голям диаметър. Големият диаметър понижава съпротивлението. Имаш по-малко съпротива и по-висока проводимост благодарение на миелина. И тези двете произвеждат много бърз... клетка, която изпраща много бърз сигнал. Тези влакна са известни като А-бета влакна. Тези влакна могат да изпратят сигнал наистина бързо към мозъка и да кажат "Хей, има промяна на температурата! Много е горещо или има нещо болезено!" Това ти позволява да си дръпнеш ръката от болезнения или много горещ стимул. Имаме и средни влакна. Тези средни влакна имат по-малък диаметър. Те са ето толкова големи. И имат по-малко миелин. И тъй като имат по-малък диаметър и малко по-малко миелин, те не провеждат сигнала толкова бързо, колкото бързите влакна. Така че тези средни по диаметър влакна са известни като А-делта влакна. Тези А-делта влакна също се срещат в този голям нерв, който отива в мозъка. И има още един вид влакна. Бавните влакна. И тези бавни влакна – ще го нарисувам тук – имат много по-малък диаметър и са немиелинирани. Те изпращат сигнал много, много бавно. Сигналът пак стига до мозъка ти, но това му отнема много повече време. Един начин да добием представа за трите вида влакна е да си представим докосване до гореща печка. Ръката ти бързо се маха от печката. Това е наистина голямо А-бета влакно, което се активира, за да се махне ръката ти от горещата печка. После имаш бързо усещане за болка веднага след докосването на горещата фурна. Това е А-делта влакно, което изпраща болезнения стимул до мозъка ти. И в продължение на минути, или дори часове след като ръката ти е отместена от печката, усещаш продължителна болка. Имаш усещане за изгаряне. Това са С-влакната, които имат малък диаметър и са немиелинирани. Така обяснихме как температурата може да предизвика структурна промяна в този TrpV1 рецептор и как структурната промяна може да накара клетката да изпрати сигнал до мозъка. Нека проверим как болката прави същото нещо. Когато ядеш люта чушка, може да ти е правило впечатление, че се потиш. Чувстваш се така, сякаш всичко гори. Имаш същия физиологичен отговор, който би се появил ако просто излезеш в горещ ден. Това отново е защото този температурен рецептор е същият рецептор като рецептора за болка. Когато ядеш люти чушки – ще нарисувам една мъничка... Когато отхапеш от чушката, отново разкъсваш клетките. А клетките съдържат молекула, известна като капсаицин. Ще го запиша тук – капсаицин. И тази молекула капсаицин напуска клетката на чушката и пътува наоколо, докато не се свърже с TrpV1 рецептор в езика ти. Това е TrpV1 рецептор в ръката ти. но нека си представим, че е в езика ти. И това задейства същия отговор като промяната на температурата. Тялото ти реагира на тази молекула капсаицин по същия начин, по който би реагирало на промяна на температурата. Ако навън е наистина горещо, ще започнеш да се потиш. Ще имаш усещането, че изгаряш. Това се случва и когато ядеш люти чушлета, реакцията на тялото е същата. В равносметка – имаме способността да чувстваме болка, известна като ноцицепция и способността да усещаме температура, известна като термоцепция. И тези две усещания зависят от този TrpV1 рецептор, който се намира в различни сензорни клетки, разположени из тялото. Този TrpV1 рецептор се активира от промени в температурата и от молекули като капсаицин, или от молекули, намиращи се в умиращи клетки. Те могат да да активират този TrpV1 рецептор и това изпраща сигнал до мозъка, казва на мозъка, че има болезнен стимул или има промяна на температурата, и това ти позволява да реагираш на стимула.