Телца (окончания) на Руфини и космен фоликулен рецептор

И сега продължаваме към следващия рецептор. Става дума за други телца. Вече познаваш няколко вида, а тези са кръстени на друг учен. Наричат се телца на Руфини. Понякога се срещат и с друго наименование. Окончания на Руфини е друго название за този механорецептор. Идеята е, че отново имаме някакъв външен стимул, този приятел отново ни боцка и упражнява натиск, който достига дълбоко в кожата. Телцата на Руфини, които изглеждат ей така, ще прихванат тази сила. Много е интересно, защото няма дискове, нито пръстени, както при другите телца. Тук можеш да видиш нещо различно, и то е толкова красиво, това е реално влакно – ще го подчертая. Ето това нещо тук, което е насочено насам – това е нервно влакно. Това е нашето аферентно нервно влакно. Помниш ли какъв тип е то? Стори ми се, че каза бета! Това е напълно вярно! Това е нашето аферентно нервно влакно и всъщност този приятел по някакъв начин се разпростира в телцето. И телцето на Руфини тук има множество аферентни нервни влакна, които проникват в него. Но аз не заградих цялото това нещо. Какво друго има тук? Другото, което в някакъв степен се наслоява тук, е колаген. Колагенът, както може би си спомняш, е структурен протеин. Затова ще го отбележа ето тук и ще го надпиша тук. Ето тук има колаген, като може би си спомняш от дермата. Ако обтегнем тази кожа тук с този външен стимул, ако я обтегнем наистина силно и създадем тази сила, която отива навътре в кожата и достига окончанията на Руфини, това ще накара колагенът тук да се размърда развълнувано. И както се вижда, колагенът е много тясно свързан с разклоненията на нервните влакна, и докато колагенът се мести, той отваря йонни канали в тези нервни разклонения и това позвалява на натрия, който се мотае из извън-клетъчната матрица, да се промъкне вътре. Той ще се вмъкне и ще продължи по това аферентно нервно влакно, за да създаде потенциал на действие и да продължи към централната нервна система. Това е наистина интересно, защото докато това разпъване, този стимул, продължава, то и колагенът ще продължава да бъде избутван от пътя, за да позволи на натрия или други йони да влязат в аферентното нервно влакно. Може би се досещаш, че това ще е от тези рецептори, които реагират на продължителен допир, но номерът тук е да не забравим, че това е силно зависимо от колагена, затова трябва да помислим в коя част от тялото има най-много колаген. Ще трябва да влезем много надълбоко, защото частта от тялото, която има най-много колаген, е дермата. Ще бъде дермата, но тя има два слоя. Слоят от дермата, който има най-много колаген, е мрежестият слой. Ето така можеш да го разкриеш. Продължителният допир кара колагена да се движи и това позволява проникването на натрий. И къде имаме най-много колаген? В мрежестия слой на дермата, който е доста навътре. Чудесно. Нека да преминем към последния механорецептор. Последният механорецептор, който ще обсъдим, се нарича космен фоликулен рецептор. Надявам се в момента из мозъка ти да свистят неврони, тъй като по-рано говорихме за един рецептор при неокосмена кожа, а сега говорим специално за окосмената. Това ще е като припомняне за началото, с което ще затворим историята, която започнахме още тогава. Отново ще нарисувам стимула по малко по-различен начин. Това смущение тук ще бъде нещо като това и ще нарисувам нокът, защото това ще е пръст, който упражнява сила в тази посока. Ако това пространство е върху кожа, която е относително окосмена, космите ще бъдат наклонени. Това е наклонен косъм, много красив косъм, който отива дълбоко в кожата, защото, както си спомняш, космите израстват от фоликули. Ето това е косъмът, който стига до дъното. Ще нарисувам малък фоликул, който има гнездо тук. Той стига ето дотук, после минава отзад и после пак излиза тук. Интересното нещо при този космен фоликул е, че тук има нервно влакно и то е обвито около тази на част на косъма, която се намира във фоликула и, разбира се, има аферентно нервно влакно и бета нервно влакно. Ще забележиш, че когато косъмът е поместен, това позволява на йоните да навлязат в този аферентен нерв, там където косъмът и нервът се допират, и когато йоните навлязат, те минават по дължината на този нерв и продължават надолу, ето тук. Това генерира потенциал на действие, който предава сигнал на централната нервна система. Всичко това започна с накланяне на косъма. Накланянето на косъма беше това, което предизвика сигнала. Тоест това ще се използва за възприемане на лек допир, защото тук дори не докосваме кожата. Докосваме единствено косъма, затова го определяме като лек допир на окосмена кожа, тъй като космите ни са наклонени, ние го възприемаме като стимул. Макар косъмът да преминава през множество пластове кожа, не забравяй, че самият фоликул, този приятел, се намира в мрежестия слой на дермата. Той се намира в мрежестия слой и затова ще посочим точно това като местоположение на фоликулния рецептор. И накрая, докато още не сме приключили, ще добавим, че натрият ще тече оттук, докато има активно място, но тъй като мрежестият слой на дермата е място с дебела, плътна съединителна тъкан, ако опънем косъма и направим отвор ето тук – не забравяй, че има голямо количество колаген, който просто седи тук и може да дойде и да изпълни празнината и да я блокира, така че натрият да не може да навлезе. Какво се случва тогава? Това предполага, че ще ни трябва непрекъснато променящ се стимул, за да бъде генериран сигнал. Така че това е третият от трите механорецептора, които изискват променящ се стимул. Така че косъмът непрекъснато да отваря пространство, през което да мине натрият. Трябва да го прави покрай много колаген, който ще запуши отвора, ако просто косъмът остане наклонен. Ето затова не усещаш, че носиш ластик за коса, например, за дълъг период от време. Той определено огъва косъма ти, но след време не се усеща, подобно на памучна тениска. Ластикът е там, но косата не се огъва постоянно. Важно е да подчертаем, че това е много ключова разлика от другия вид лек допир, който споменахме по-рано при дисковете на Меркел.