Как се образуват кръвни съсиреци?

Да разгледаме един кръвоносен съд. Кръвоносният съд е като тръба. Мисля, че ще се съгласиш. Той е тръба, през която се движи кръвта. Тук рисувам една тръба и ще ти задам един въпрос. От какво са изградени стените на тръбата? Кръвоносните съдове са изградени от ендотелни клетки. Стените са изградени от множество лепкави ендотелни клетки, залепени здраво една за друга и образуващи тръба, през която да пътува кръвта. Тук рисувам няколко залепени една за друга клетки. Те са здраво свързани, за да не позволят кръвта да изтече. Изглежда горе-долу така. Всяка от тези е една клетка и, разбира се, всяка от тях има ядро, което ще нарисувам ето така. Ще изтрия сега това и ще погледнем от друга гледна точка, за да е по-лесно. Ето същия кръвоносен съд в разрез. Това са ендотелните клетки, които виждаме в този отрязък, и тук ще нарисувам ядрото на едната. Да се вижда ето тук. Имаме кръв, която минава през този кръвоносен съд. Ето няколко червени кръвни клетки, които преминават, осигурявайки кислород на тялото. Важният въпрос, който трябва да се запитаме, е какво се случва, когато кръвоносният съд се повреди? Да кажем, че тези две клетки се раздалечат и се образува отвор. Ако не оправим бързо това, цялата ни кръв ще изтече оттук и ще я загубим. Какво прави тялото ти по въпроса? Ще използва специален участник, за който не сме говорили още, и това е тромбоцитът. Рисувам един тромбоцит ето тук. Тромбоцитът представлява малка част от клетка. Няма ядро и подобни неща. Той е малко парче от клетка, което тялото ти използва, за да запушва такива дупки. Имаме ги плуващи в кръвта през цялото време. Ще нарисувам една група. Това, което се случва, когато имаш отвор в кръвоносния съд, е, че тромбоцитите ще се съберат заедно. Ще се натрупат и залепят заедно. И ще запушат тази дупка. Просто казано, те образуват малка преграда, за да спрат загубата на кръв. Достатъчна ли ти е тази информация? Не би трябвало, защото оставя висящ един въпрос. Защо тромбоцитите се събират точно тук, а не на друго място, примерно ето тук горе? Защо не се събират ето там или направо в кръвта? Защо не се скупчват другаде по този начин? Ако функцията им е да се скупчват заедно, как знаят, че трябва да се съберат на отвора, а не ето там? Какво им го казва? Това са неща, които не искаме да се случват, затова ще ги задраскам за по-нагледно. Решението на този проблем е доста елементарно и красиво. Номерът е, че средата в кръвоносния съд е различна от средата извън него. Навън имаме неща, които липсват вътре. Ще нарисувам тук едно от тези неща. Това, което рисувам, си има име. Нарича се колаген. Ще го запиша ето тук. Колаген. Няма да навлизам в големи подробности за него. Колагенът е вид структурен белтък, който тялото ти използва да дава здравина на нещата из тялото. Важното в нашият случай е, че имаш колаген тук навън, но го няма вътре. Нямаш го вътре. Нямаш го и тук. Оказва се, че колагенът взаимодейства химично с тромбоцитите. Ще нарисувам една искра ето тук, символизираща химичното им взаимодействие. В следствие на това химично взаимодействие те се залепят заедно и образуват тапата, за която става дума. Можем да наречем това тромбоцитна тапа, защото запушва отвора. Да добавя за по-голяма яснота, че имаме колаген също и тук. Тоест навсякъде извън кръвоносните съдове. Това е само първата стъпка от механизма на кръвосъсирване в тялото ни. Ще я отбележа с 1. Тромбоцитна тапа. Имаме две стъпки, защото тапата от тромбоцити не е толкова здрава, колкото ни се иска. Има втора стъпка, която прави тапата по-здрава. Тази втора стъпка включва нещо, наречено фибрин. Записвам го тук – фибрин. Фибринът не е малка клетка като тромбоцитите или изобщо фрагмент от клетка. Фибринът е белтък, и функцията му е да дойде на място и да заздрави тапата, като образува мрежа от белтъци, която да държи тромбоцитите, и да създаде по-здрава запушалка. Това са нишки от фибрин, които нарисувах с тези малки завъртулки. Нишки от фибрин. Тези нишки са изградени от малки субединици на фибрина, които ще нарисувам тук. Оказва се, че тези частички фибрин имат склонност да се залепят една за друга. Терминът за това е, че полимеризират. Те образуват полимери. Залепят се една след друга, и много от тях, залепени по този начин, образуват верига и образуват тази нишка от фибрин тук. Откъде се появява фибринът? Дали идва отвън? Не. Той също циркулира в кръвта. Ще нарисувам малки молекули фибрин тук. Те обикалят в кръвта. Така ли е? Не е точно така, защото казах, че тези молекули фибрин спонтанно се залепят една за друга. Ако имаме от тези молекули фибрин, свободно циркулиращи в кръвта, какво ще се случи? Те ще се свържат една с друга в кръвта, ще образуват тези дълги нишки в нея, а не искаме това да се случва. Защото ни трябват само тук, на мястото на тромбоцитната тапа. Нека изтрия тези нишки. Оказва се, че нямаме фибрин, циркулиращ в кръвта. Има нещо малко по-различно. Имаме фибриноген. Фибриноген. Ще нарисувам и фибриноген тук долу. Да не забравяме, че моите рисунки са доста опростени и вероятно не изглежда точно така. Както казахме, това е фибрин. Фибрин. Но тази молекула е фибриноген. Тя е същата като тази на фибрина, но има допълнителна частичка към нея. Тази допълнителна частичка е нещото, което я спира да се залепва за себеподобните. Тези молекули фибриноген не могат да се свързват заедно. За разлика от тези на фибрина. Какво трябва да направим сега? Е, искаме да превърнем фибриногена във фибрин. Но къде да се случи? Само на мястото, където искаме да се образуват нишки фибрин. Само тук, където имаме повреден кръвоносен съд. Изниква същият въпрос, както и при тромбоцитите. Изниква същият въпрос, както и при тромбоцитите. Как тромбоцитите знаят да се съберат там? Същото важи и за фибриногена. Как знае, че точно тук трябва да стане на фибрин и да образува нишки? Отговорът за наш късмет е същият. Имаме различни химикали отвън. В случая вече това не е колаген. Говорим за нещо друго. Ако много държиш да знаеш точно какво е, ще запиша името тук, но в случая не е толкова важно името. Важен е принципът на действие. А той е, че имаш тези малки белтъци тук, наречени тъканен фактор (тъканен тромбопластин). Те обикновено не се срещат в кръвта. Те са извън ендотелните клетки, изграждащи стената на кръвоносния съд. Следователно тези малки белтъци, тези фактори, ще се озоват тук в тази малка рана и около нея и ще предизвикат фибриногена да се превърне в малки молекули фибрин. А тези нови молекули фибрин ще се залепят една за друга. Залепят се също и за тромбоцитите. Надявам се, че бях ясен по този въпрос. И образуват мрежата, която виждаме тук. Ако искаме да изясним нещата докрай, може да си зададем още един въпрос: Как този фактор превръща фибриногена във фибрин? Може да се запиташ, дали този фактор е като малък нож? Под нож имам предвид ензим. Ензим ли е причината това парче да се отстрани от фибриногена, за да останем с чист фибрин? За съжаление, нещата са много по-сложни от това. Има добра причина всичко да е толкова сложно. Нека си представим следната ситуация. Да кажем, че трябва да превърнем милион молекули фибриноген във фибрин. Защото всеки от тези фибриногени е малък белтък и имаме нужда от милиони от тях, за да създадем този съсирек. Да кажем, че ти си тъканният фактор. Ти си този фактор и трябва да превърнеш милион фибриногени във фибрин. Дали е най-добрият начин да седнеш и да махаш тези парченца от всяка молекула фибриноген едно по едно? Това ще отнеме много време. Това ли е начинът, или за теб като тъканен фактор е по-добре да повикаш петима приятели, и те от своя страна още по пет, и те от своя страна още по пет? И така, докато се получи цяла тълпа от хора, готови да ти помогнат? Имаш всичките тези помощници да ти помогнат с преобразуването на фибриноген във фибрин. Очевидно е, че този сценарий е по-ефективният механизъм. Това прави и тялото ти, това прави този тъканен фактор. Този тъканен фактор... знам, че става заплетен урокът, но следвай мисълта ми още малко. Този фактор ще превърне един друг белтък, за който още не сме говорили, в активната му форма. После тази активна форма на този втори протеин, за който още не сме говорили, ще активира трети белтък, за който също още не сме говорили, в активната му форма. И този последно активиран белтък ще прави същото. И този последно активиран белтък ще прави същото. Общо казано, всеки път, когато се появи нов белтък тук, ще се увеличи многократно броят на активирани белтъци от този вид. И в края на тази каскада ще получим този, който може да отстрани предпазната "капачка" на фибриногена и създава фибрин. Ще го нарисувам под фибрина. Има си специално име. Нарича се тромбин. Не мисля, че за момента тромбин е необходим термин, който да запомниш, но не пречи. В момента, в който в играта влиза тромбина, благодарение на каскадата от него имаш много повече, отколкото тъканният фактор активира сам. Но този фактор е искрата, и това е факторът, който започва всичко. Това е начинът на кръвосъсирване. По този начин тялото ти запушва отворите в кръвоносните съдове, и предпазва от загубата на много кръв. Ако ти е станало интересно и искаш да научиш повече за тази сложна материя с факторите, и тези стъпки на активиране на протеини, можеш да гледаш един друг урок – гледай урока за коагулационната каскада. Нарича се коагулационна каскада, защото преминаваш през етапи с всички тези белтъци, активиращи следващите белтъци.