If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Клетъчен механизъм на хормоналното действие

Научи повече за взаимодействието между химическите съобщения и техните прицелни клетки в този клип за хормоналното действие. От Райън Патън. . Създадено от Райън Скот Патън.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

След като премине през кръвоносните съдове, намиращи се в телата ни, хормонът в крайна сметка се среща с рецептор, който е бил създаден специално за него от прицелните клетки, които е бил изпратен да възбуди. Този хормон взаимодейства с рецептора по два много различни начина. Днес искам да ти покажа как става това. Първият основен механизъм на хормоналното въздействие върху клетката, с който ще започна, е чрез вторични посредници. Ще започна с вторичните посредници, защото, исторически, те са малко по-объркващи. Но в общи линии се случва това, че хормонът се свързва с рецептор на клетка. Нека нарисувам една клетка и нейния рецептор. И ще нарисувам хормона, който се свързва с него. Но процесът на свързване, вместо просто да стимулира някакъв ефект, задейства верижна реакция, която води до освобождаване на вторични посредници вътре в клетката. Нека ги нарисувам. Тези вторични посредници биват освободени и всъщност те са това, което стимулира желания ефект, независимо дали става дума за секретиране на инсулин, или приемане на глюкоза в клетката, или някое друго от безбройните неща, случващи се в телата ни, които са контролирани от хормони. И за да ти покажа как това се случва в клетката, съм подготвил няколко изображения. Нека ги видим. Искам да подчертая, че тези изображения изобщо не съответстват на реалния мащаб. Но това е най-доброто, което мога да направя за да обясня процеса, защото всичко това се случва на атомно ниво а атомите са наистина малки. Но както и да е, тук имаме изображение на рецептор. Нарисувал съм го в розово, намира се вътре в клетъчната мембрана. Това е фосфолипидният бислой на клетъчната мембрана, виждаме външната и вътрешната част на клетката. В клетъчната мембрана имаме също G-протеин, нарисувал съм го в зелено. Нарича се G-протеин, защото свързва молекули, които включват нуклеотида гуанин. И това е същото G от ДНК базите, което може би ти е по-познато. Но в момента е свързан с веществото, наречено гуанин дифосфат. И ще видим как се променя това. Освен това имаме този ензим аденилат циклаза, който е в клетъчната мембрана. Не забравяй, че ензимите ускоряват реакциите. Ще видим как тази аденилат циклаза ускорява реакция. Но това, което стартира процеса, е свързването на хормона и рецептора. Ще изглежда така. И така хормонът се свързва към рецептора. И след като хормонът се свърже с рецептора, той ще промени формата си и това ще му позволи да взаимодейства с G-протеина тук. Изглежда така. Когато G-протеинът взаимодейства с рецептора в хормоналния комплекс, той ще замени този гуанин дифосфат, с който е започнал, с гуанин трифосфат. В крайна сметка разменя гуанина, свързан с два фосфата, с гуанин, свързан с три. Това позволява на G-протеина да премине клетъчната мембрана и да си взаимодейства с аденилат циклаза. И това активира аденилат циклазата. Като ензим, тази активирана аденилат циклаза способства за преобразуването на аденозин трифосфат, което е енергийната валута на клетката, в цикличен аденозин монофосфат (ЦАМ). Така че взехме този АТФ, аденозин трифосфат, и създадохме цикличен аденозин монофосфат. И също така имаме още два фосфата. Но тази ЦАМ молекула е това, което активира протеина в клетката, чийто ефект е бил цел на хормона от самото начало. В крайна сметка системата се възстановява, но не и преди да се активират няколко ензима аденилат циклаза, което довежда да създаването на много молекули ЦАМ. Това се нарича усилване на сигнала. Какво се има предвид? На теория един хормон може да се свърже с рецептор и този процес може да задвижи верижна реакция, която да доведе до създаването на много ЦАМ. И това може да значи, че е необходимо по-малко количество хормон, за да се активира желаният ефект. Така че вторичните посредници са начин, по който хормоните въздействат на клетката. Но всъщност, ако трябва да съм честен, този ефект се проявява различно в много клетки. Много от механизмите на хормоналните действия на вторичните посредници не са известни напълно. Има множество вторични посредници, различни от ЦАМ. Но важното е, че при повечето от хормоните в тялото ти свързването с клетъчната повърхност активира серия от реакции, които задействат отговор в клетката. Това е много подобно на използването на услугите на телефонен оператор. И тъй като ние като хора... нека го нарисувам... тъй като не можем да комуникираме директно с някои хора заради разстоянието или липсата на ефективност, използваме телефонни услуги за да им изпратим гласа си чрез телефонно обаждане. И чрез телефонно обаждане ние изпращаме гласа си на хората, с които искаме да комуникираме. Или използваме изпращането на текстово съобщение. И този текст предава на другия човек съобщение, което поради някаква причина ние не можем да предадем лично. Това е много подобно на начина, по който вторичните посредници помагат на хормоните, които не могат да общуват директно с рецептора вътре в клетката. И така пептидните хормони и катехоламините не могат да пресекат клетъчната мембрана и използват вторични посредници, за да комуникират. Другият главен метод на хормонално действие върху дадена клетка е чрез първичен пратеник. Определени хормони като стероидите и тиреоидните хормони могат да пресекат клетъчната мембрана. Това напълно елиминира системата на посредничество, която разгледахме. Нека ти покажа друга клетъчна мембрана. Хормонът преминава през клетъчната мембрана и се свързва с рецептора, който е разположен или в цитозола, или в ядрото. Можем да си представим ядро, в което има ДНК. Но когато хормонът се свърже с рецептора, който е или в цитоплазмата, или в ядрото, това свързване директно повлиява транскрипцията в ядрото или транслацията в цитоплазмата, на протеина, който е бил активиран от хормона. И в този процес има доста по-малко елементи, отколкото системата с вторичните посредници. Но отново се връщаме на факта, че това са стероиди и тиреоидни хормони, които обикновено имат липидна основа и са способни сами да пресекат клетъчната мембрана. Затова не се нуждаят от други допълнителни приспособления. Но общо взето това са първичните посредници и вторичните посредници. И това са двата главни процеса, чрез които хормоните влияят на клетката, към която са насочени.