Преглед на хормоните на ендокринните жлези

Случвало ли ти се е е да се замислиш за начина, по който общуват различните части на телата ни? Мисля, че често възприемаме телата си като нещо цялостно, завършено. Но всъщност тялото се състои от множество части. Има много системи от органи. И всяка от тях се състои от различни органи. И всички органи са изградени от тъкани. И всички тъкани са изградени от клетки. Не е за вярване, но в телата ни има поне 100 трилиона клетки. Любопитно е как тези 100 трилиона части комуникират една с друга. Един от начините е чрез нервната система и чрез предварително създадени нервни пътища. Но не всяка част от тялото е свързана с нервите. Например – как част от мозъка ще комуникира с част от бъбрека? За да разберем това, ще трябва да разгледаме ендокринната система. Ендокринна система. Това е система от органи, наречени жлези. Тези жлези отделят малки химични съобщения, наречени хормони. И жлезите секретират тези малки химични съобщения в кръвта, за да ги придвижат от една част на тялото до друга част на тялото и да предизвикат някакъв ефект. Много части от тялото използват тези хормони, за да комуникират. Но някои конкретни органи се дефинират точно чрез този метод на комуникация. Наричаме ги ендокринни жлези. Една от главните ендокринни жлези е хипоталамусът. Хипоталамус. Той се намира точно тук. Той е част от предния мозък. И като част от мозъка, той получава много от тези сигнали от нервната система, за които споменахме. Тези нервни сигнали се изпращат в мозъка. И после хипоталамусът, като двоен член на еднокринната система, изпраща тези сигнали към хипофизната жлеза. И тъй като играе двойна роля между ендокринната система и нервната система, често е определян като контролния център на ендокринната система. Контролен център. В допълнение към стимулирането на хипофизната жлеза, хипоталамусът също отделя и свои хормони. Създава АДХ и окситоцин. АДХ означава антидиуретичен хормон. Това е главният регулатор на обема на течностите в тялото ни. А окситоцинът е хормон, който стимулира свиване на матката при бременните жени. Това е хипоталамусът – част от мозъка и част от ендокринната система. Той е началото, контролният център. А точно под хипоталамуса е хипофизната жлеза. Хипофизна жлеза. Хипофизната жлеза се намира ето тук, виси точно отдолу. Хипоталамусът е голям колкото гроздово зърно. А хипофизната жлеза е голяма колкото грахово зърно. Но това грахово зърно е толкова важно, че се нарича главна жлеза. Хипофизната жлеза се нарича главна жлеза, защото тя приема стимулацията от хипоталамуса и я изпраща на всички други ендокринни жлези или поне на почти всички ендокринна жлези, така че тяхната работа е силно зависима от хипофизната жлеза. И така това грахово зърно е наистина важна част от ендокринната система. Една от ендокринните жлези, които хипофизата ръководи, е щитовидната жлеза. Щитовидната жлеза е разположена ето тук, в шията ти. Обвита е около трахеята ти. Трахеята е дихателната тръба. Затова можеш да усетиш щитовидната жлеза на врата си, когато преглъщаш. Или ако задържиш ръце точно около адамовата си ябълка и преглътнеш, това месесто нещо, което се движи нагоре и надолу е щитовидната жлеза. Една от основните ѝ задачи е да регулира метаболизма ти. Прави го чрез щитовидните хормони Т3 и Т4. Другото название на Т3 е трийодотиронин. А на Т4 - тетрайодотиронин (наричан още тироксин). Щитовидната жлеза използва щитовидните хормони, за да стимулира метаболизма на тялото, което е много важно, защото така тялото ни получава енергия. И точно зад щитовидната жлеза се намират четири точки, известни с общото наименование паращитовидни жлези. Основната роля на паращитовидните жлези е да регулират нивото на калция в кръвта. А нивото на калция в кръвта е изключително важно, защото калцият прави доста неща в тялото. Той е свързан със свиването на мускулите. Свързан е с растежа на костите. И всички тези функции се повлияват от калция, който се съдържа в кръвта. Затова паращитовидните жлези, тези четири точки от задната страна на щитовидната жлеза, регулират калция чрез паратироидния хормон, или ПТХ. Когато продължим надолу, стигаме до надбъбречната жлеза. Надбъбречната жлеза е разположена точно над бъбреците тук. Нарича се надбъбрчена жлеза, защото е разположена в непосредствена близост до бъбречната система. Бъбречната жлеза се разделя на две части, външна и вътрешна част. Външната част се нарича кора, а вътрешната – сърцевина. Причината за това разделение е това, че двете части на надбъбречната жлеза изпълняват различни функции. Ще започнем с външната част, кората. Там се синтезират стероидите, надбъбречните кортикостероиди. Два главни примера за стероиди, създадени в надбъбречната кора, са кортизолът и алдостеронът. Кортизолът е един от хормоните на стреса. Чрез него се повишава нивото на кръвната захар по време на стрес, затова имаме енергия. И освен това има противовъзпалителни функции. А алдостеронът е един от главните хормони, регулиращи количеството на кръвта и количеството течности във вените и артериите. Това е кората. А сърцевината произвежда клас хормони, наречени катехоламини. Два популярни примера за катехоламини са епинефринът и норепинефринът. Понякога епинефринът се нарича адреналин. Това може да ти звучи по-познато. Защото тези катехоламини всъщност имат значение за реакцията борба или бягство, която тялото извършва в отговор на стресираща или плашеща ситуация. И така, сърцевината и кората изграждат надбъбречната жлеза. Продължаваме надолу по списъка и надолу по тялото. И стигаме до половите жлези. При жените това са яйчниците, а при мъжете – тестисите. Половите жлези произвеждат полови хормони. При мъжете, тестисите произвеждат тестостерон. При жените, яйчниците произвеждат естроген и прогестерон. Но тези полови хормони имат връзка най-вече с развитието на вторичните полови белези като окосмяването, по-широките рамене при мъжете и по-големите гърди при жените. Те определят преминаването през различните етапи от живота, важни за развитието и промените на половите белези, като пубертета и менопаузата. И на последно място, но не по важност, е панкреасът. Той се намира тук, в горната част на корема. Оставих го за накрая, защото не е толкова директно свързан с хипофизната жлеза, колкото другите ендокринни хормони. Но все пак използва тези хормони, за да стимулира ефект в други части на тялото. А ефектът, който панкреасът стимулира, е контролирането на кръвната захар. Прави го чрез хормоните инсулин и глюкагон. Панкреасът е от съществено значение, защото без неговите хормони инсулин и глюкагон, не бихме могли да контролираме колко захар има в кръвта в сравнение с клетките. И това може да доведе до сериозни заболявания като захарен диабет. С панкреаса завършва нашият списък на главните ендокринни жлези. Когато разглеждаме тези жлези и тези хормони, и се замислим за всички различни процеси, които те стимулират в телата ни, веднага ни става ясно, че в кръвта ни няма само няколко хормона. Множество хормони циркулират в кръвоносната система във всеки един момент. А това потенциално може да доведе до проблеми. Ако, да речем, ти си в мозъка и се опитваш да кажеш нещо на бъбрека, ще опиташ да изпратиш съобщение като го сложиш в кръвта и го изпратиш надолу по течението. Но как ще си сигурен, че ще стигне дотам? Нали всяка друга ендокринна жлеза се опитва да направи същото? Оказва се, че хормоните са като радиовълни. В твоя град има много различни радиостанции и затова множество различни песни звучат едновременно във всеки един момент. Може да се улавят и станции от съседния град. Но освен ако не настроиш приемника на точно определена станция, няма как да чуеш песента, която звучи по нея. По доста сходен начин хормонът няма да бъде приет, освен ако не открие много специфичен рецептор върху целевата клетка. Затова рецепторът и неговото място са много важни при определянето на функцията на хормона. Разделяме хормоните на класове, за да ни е по-лесно да определим какви функции изпълняват. Първият клас са автокринните хормони. Автокринните хормони въздействат върху клетката, която ги създава. Пример за това е Т-клетката в имунната система. Тя отделя хормон, наречен интерлевкин, който дава на самата клетка сигнал да повиши ефективността си и имунната си функция. Друг клас хормони са паракринните хормони. Паракринните хормони действат в околността. Пример за това са хормоните, отделяни от хипоталамуса и насочени към хипофизната жлеза. И на последно място, но не по важност, от класическите видове хормони са ендокринните хормони. Това са хормоните, които действат на разстояние. Пример за това е начинът, по който хипофизната жлеза, стимулира половите жлези, намиращи се далеч от нея. Имаме автокринни, паракринни и еднокринни класове, които ни помагат да определим как действа даден хормон. И така ти разказах много за хормоните. Но това е твоето въведение в един от най-важните начини, по които общуват всичките 100 трилиона различни части от тялото ти.