Преглед на В-клетки, CD4 + Т-клетки и CD8 + T-клетки

След като говорихме за всички главни участници в придобитата имунна система, в този видеоклип смятам да направя обобщение на всичко по темата. Първо говорихме за B-клетката, която винаги рисувам в синьо. Ето я B-клетката. Интересното при B-клетките е, че всяка от тях има мембранно-свързани антитела, които притежават индивидуални вариабилни участъци. Вариабилният участък на тази B-клетка изглежда така. Ако трябва да нарисувам още една B-клетка, нейният променящ се участък ще бъде по-различен. Затова различните B-клетки реагират на различни антигени или патогени, влезли в организма ни. Да видим какво се случва, когато B-клетката се активира, или какво трябва да се случи. Патогенът трябва да се прикрепи към едно от тези мембранно-свързани антитела. Свързване на патогена... мога да го нарека и имуноген или антиген... трябва да се прикрепи. Но това не е всичко. Понякога само това е нужно, но обикновено клетката трябва да бъде стимулирана от T-клетка. Стимулация от T-хелпер. Къде хелперът ще стимулира B-клетката? B-клетките също са антиген-представящи клетки. Те поглъщат патогена, раздробяват го и го представят върху MHC клас II – дълги пептиди от 13-17 аминокиселини. Ще го нарисувам, където има място за T-клетка. Това е MHC клас II. Патогенът е раздробен и част от него е представена тук, след което активиран T-хелпер с рецептор, чийто вариабилен участък е конкретен за патогена, идва и активира B-клетката Не нарисувах много добре рецептора, но това е T-хелпер, а това е B-клетка. След като е активирана, започва да се диференцира и да се клонира. Може да се превърне на ефекторна клетка. Това важи за B-клетки и за T-клетки. След като се активират, започват да се клонират и се превръщат в ефекторни клетки или клетки на имунната памет. Клетките на имунната памет се задържат за по-дълго време, за да може в бъдеще да имаш много повече от този вид B-клетки. Така че, ако в бъдеще имаш същия антиген или патоген, вероятността той да се сблъска с този вид B-клетка е по-висока и реакцията ще бъде по-бърза. Ефекторните B-клетки се превръщат във фабрики за антитела. Те си казват: „Това антитяло се свързва с този антиген, който сега присъства в системата. Ще произведа много такива антитела.“ Ефекторните клетки започват да изграждат клетъчната машина за масово производство на антитела. Искам да отбележа нещо, на което моята жена ми обърна внимание. Тя ме чу, докато говорих в предния видеоклип. Занимава се с хематология и голяма част от хематологията е имунология. Определено се съобразявам с мнението ѝ. Тя е експерт в областта. В последния видеоклип много лекомислено казах, че след като ефекторните B-клетки са активирани, те произвеждат антитела. Искам да сме наясно. Само ефекторните клетки произвеждат антитела. Приетият термин е... Ако някой те попита – „Кои клетки в човешкото тяло произвеждат антитела?“, няма да сбъркаш, ако отговориш: „ефекторните клетки“, но общоприетият термин, който очакват да чуят, е „плазматичните клетки“. Плазматичните и ефекторните B-клетки са едно и също нещо, но обикновено, когато B-клетките започнат да произвеждат антитела, казваме, че те са плазматични клетки. Те вече не се наричат B-клетки и искам това да е пределно ясно. Жена ми каза, че ако някой лекар я попита кои клетки в човешкото тяло произвеждат антитела, и тя отговори „B-клетките“, ще ѝ кажат, че греши. Отговорът е: плазматичните клетки. Ако отговориш „ефекторните клетки“, пак няма да са доволни. Искат да чуят „плазматичните клетки“. Това е приетият термин в имунологията и в ревматологията. Да не казах, че жена ми е хематолог? Не, тя учи ревматология. Понякога обърквам науките. Това е функцията на B-клетките. След това антителата могат да се прикрепят към антигените, вирусите и бактериите, да ги блокират и и да ги маркират, за да бъдат изядени от макрофагите или други видове фагоцити. Това бяха B-клетките. Сега е ред на T-клетките. Сега за тях ще кажа по-различни неща, отколкото в последните няколко видеоклипа. Ще разкрия някои подробности за тях. Има два вида T-клетки. Ти знаеш, че това са Т-хелпери и Т-килъри (цитотоксични). Сега ще направя различна диференциация, за да се запознаеш с тези термини. Има два вида T-клетки. Всички T-клетки имат рецептори. Ще ги нарисувам. Ето така. Те също така имат и други протеини. Някои от тях се наричат CD4, а за другите ще използвам различен цвят – другите протеини се наричат CD8. Тази клетка тук е CD8+ T-клетка или Т-килър. Има протеини CD8. А това е CD4+ T-клетка или Т-хелпер. Преди не съм използвал тези термини. Сигурно се питаш откъде идват. Рецепторът CD4 помага при прикрепянето – той помага на клетката да стига до MHC клас II. Повечето клетки CD4 са Т-хелпери. Искам да изясня нещо – имунологията е област, в която хората постоянно правят открития. Те тепърва разбират тези клетки и има много изключения, но обикновено, когато хората говорят за CD4+ Т-клетки, имат предвид Т-хелпери. Това обикновено е Т-помощник или Т-хелпер за по-кратко. На същия принцип CD8 протеините са привлечени към MHC клас I комплексите (пептиди между 8 и 11 аминокиселини). Това ги привлича към раковите клетки с представени антигени върху MHC клас I. CD8+ Т-килърите най-често са цитотоксични. Често преди активирането ѝ дадена клетка се описва като CD4+ или CD8+ Т-клетка и след като се активира и започне да унищожава патогени, може да се нарече цитотоксична. Наименованията са формалност. Мисля, че схващаш общата идея. Да преговорим функциите им. Тази клетка иска да се свърже с MHC. Тук имаме MHC с представен антиген. Това тук е MHC клас I. В последния видеоклип научихме, че всяка еукариотна клетка в човешкото тяло експресира MHC клас I протеини на повърхността си. В този случай нещо странно се случва в тази клетка. Може би е инфектирана с вирус или е злокачествена. Тя трябва да умре или ще продължи да произвежда вируси, ако е инфектирана, или ще продължи да се дели, ако е ракова, и ще инфектира тялото ни. Значи CD8+ клетката убива инфектираните клетки. Ще казвам „лошите клетки“, защото ракът не е инфекция. CD8 убива лошите клетки, които, ако не са убити, ще произвеждат вируси, ще се делят и ще разпространяват рак. Т-клетките са привлечени към професионалните антиген-представящи клетки. Винаги рисувам дендритна клетка, защото те са най-добрите антиген-представящи клетки. Те имат MHC клас II и при смилането на антиген го представят тук и това активира T-хелпера. След активацията си тези клетки се превръщат в ефекторни. Започват да се диференцират в ефекторни и клетки на имунната памет. Ефекторните T-хелпери правят няколко неща. Т-хелперите могат да активират В-клетките и отделят цитокини. Ако тази клетка се активира, ще започне да отделя химикали, които задействат алармата за останалите да се приготвят. В-клетките и цитотоксичните клетки започват да се размножават по-усилено. Всъщност донякъде активирането на Т-килъра може да бъде спомогнато или подсилено от тези цитокини, действащи като аларми. Тази клетка бие алармата, а Т-килърите или цитотоксичните клетки, в ролята си на ефекторни клетки, убиват антигени. В клетките на имунната памет има множество техни копия, които са в готовност и са повече от преди, така че, ако в бъдеще нещо подобно се случи, ще се активират по-бързо, защото ще се сблъскат по-бързо с антигените. Дано съм изяснил някои въпроси. Запознах те с трудна терминология. Отново искам да наблегна на думите на жена ми, защото тя каза: „Нали не искаш хората да казват, че В-клетките произвеждат антитела?“ Ефекторните клетки са активирани В-клетки, диференцирани в ефекторни. Те произвеждат антитела, но хората, учили медицина, ги наричат плазматичните клетки.