If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Анатомия на скелетната мускулна клетка

Разбиране на структурата на скелетната мускулна клетка.. Създадено от Ража Нараян.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Сега нека се отдалечим и видим как мускулите работят на макро ниво. Ще започнем с рисунка на един мускул ето тук. Да кажем, че това е бицепс. От двете страни има малки сухожилия, които са прикрепени ето тук. Това е сухожилие. Ще го напиша тук. Това са сухожилия от двете страни на мускула, на бицепса ни. Сухожилието прикрепва нашия мускул за кост, затова имаме малка кост тук. Имаме малка кост ето тук. Ще надпиша тези. Това е единият край на костта, а това другият. Ето това е твоят бицепс, закотвен за раменната кост. Това е нашият бицепс. Ще го нарисувам в ръката. Този приятел тук си свива мускула. Тук надолу е лакътят. Ето. И за да ти дам по-добра представа какво се случва в този бицепс, защо да не разрежа този мускул? Нека го разрежа тук. Имаме напречен изглед на това какво се случва в мускула. Тук е разрезът, който направих. Мускулът ни просто си стои в средата, същата форма идва тук. И имаме нашето сухожилие, разбира се, което закотвя нашия мускул за костта. Не забравяй сухожилието, което все още си е тук. Сухожилието е просто вид съединителна тъкан и това е продължение на съединителната тъкан, която покрива външната част на мускула тук. Просто рисувам това тук. Този външен слой на мускула се нарича епимизиум и той продължава в сухожилието. Този слой предпазва мускула ти, така че да не се врязва в костта или в други неща в отделението на ръката, ако говорим за бицепс. Както знаеш, това може да се отнесе за мускулите в краката или челюстта, докато дъвчем – всичко, което контролираме. Освен този пласт съединителна тъкан има друг слой съединителна тъкан, който е отвътре ето тук – под епимизиума. Този пласт съединителна тъкан... Ще го нарисувам като кръг или като обвивка, която стои ето тук. Това нещо се нарича перимизиум. Този перимизиум покрива подразделенията на мускула, които стоят ето тук. Има доста от тях и те всички имат собствени имена. Ще взема този тук и просто ще го нарисувам, за да можеш да погледнеш по-отблизо, Този приятел тук, тази мускулна подгрупа, покрита с перимизиума, която защриховам сега, се нарича мускулно снопче. Можем да имаме единични снопове и групи от тях. Във всеки един от сноповете има друг пласт съединителна тъкан. Нарича се ендомизиум. Той покрива отделните мускулни клетки. Накрая достигаме до отделните мускулни клетки. Ще нарисувам тези неща, излизащи от тук. Това е отделна мускулна клетка, обвита от ендомизиума. Мускулната клетка, която надписвам тук, има специално име. Наричаме я мускулна клетка, но също можем да я наречем миофибра ("мио" значи мускул) Това има формата на нишка, защото е по-дълга, отколкото широка. Отново, този ендомизиум, както перимизиума, съдържа нерви и кръвоносни съдове, които могат да помогнат на нервните сигнали и кръвта да достигнат до отделните миофибри и съединителната тъкан, стояща тук. Сега, като стигнахме до мускулната клетка, защо не слезем надолу и да се фокусираме на това тук. Може да сме изкушени да нарисуваме мускулната клетка просто като такова влакно, каквото нарисувах ето тук, като този правоъгълник. Но всъщност има по-различна форма. Прилича на тръба с няколко издатини. Спомняш ли си? Защо имаме издатини от външната страна на мускулните клетки, или отвън на миофибрите? Мисля, че чух да казваш: "Защото има ядра, които стоят в периферията на мускулните клетки". Това е абсолютно вярно. Това е единично ядро. Ето едно ядро. Това е отделение за съхранение на ДНК, което може да ни помогне да копираме или да произведем още миофибри или мускулни клетки. Те стоят в периферията на нашата миофибра в края на нашата плазмена мембрана. Тази плазмена мембрана има специално име в мускула. Нарича се сарколема. Имаме няколко важни представки, които споменах. Спомни си, че споменах мио-. "Мио" просто значи мускул. Задръж това в съзнанието си. А когато видиш сарко-, това се отнася до месо. Често срещаме това във връзка с мускулите, защото покритието на нашата мускулна клетка тук, тази мембрана, наричаме сарколема. Цитоплазмата в мускулната клетка наричаме саркоплазма. И като достигнем по-нататък, ще говорим също за саркомер. Говорим за нашата миофибра тук. Нека просто я направя по-тръбеста. Миофибрата, тази мускулна клетка, има доста малки разделения вътре. Тези малки части са мястото, където се случва основното съкращаване. Ще нарисувам една от тях ето тук. Това се нарича миофибрил. Не фибра, а фибрил. Сега стигаме до мястото, където съхраняваме миозина и нашия актин, който стои тук вътре. Това е мястото, където става съкращаването на мускула. Ако погледнем мускулните клетки под микроскоп, ще видим, че те имат тези набраздявания. Тези ивици. Спомни си, че друго име за скелетните мускули е набраздени скелетни мускули. Те имат тези линии, които се виждат под микроскоп. Ако увеличиш това.... Нека освободя малко място тук. Ако нарисувам увеличена версия на това, ще имаме линия на набраздяване тук. Ще нарисувам още една тук и тук. И ще сложа линия отгоре и отдолу. Имаме всички тези ивички, които ще видим под микроскоп, нали? Имаме набраздяванията отстрани и тези ивици, които минават през тази част, която наблюдаваме. Какви са всички тези набраздявания? Говорихме за тези преди. Сал спомена, че това са Z-линиите. Z-линиите са тези набраздявания, които виждаме под микроскоп и съм нарисувал три от тях ето тук. Z-линиите. Ще свържем това тук. Спомни си, че разстоянието между две Z-линии от тук до тук се нарича саркомер. Това е нашата най-основна единица на съкращаване. Тук нашите актинови и миозинови нишки се свиват и ни карат да се движим на макро ниво. Ще се върнем на това след малко. Това са различни части на саркомера. Имаме частта в средата, която се нарича A-ивица. И имаме тази друга част – I-ивица. Добре. Нека се фокусираме на един саркомер тук. Рисувам периферията му. Това е нашата Z-линия, която имаме от двете страни. Рисувам две от тях. Закачени за нашата Z-линия са нашите актинови нишки. Актиновите нишки, за които сме чували преди. Ще ги надпиша. Това е нашата актинова нишка. Спомни си, отвътре ще бъде нашата миозинова нишка. Тя има две главички. И те се свързват с актина ето тук. Те искат да издърпат актина и просто пълзят по него. Ще нарисувам още едни тук. Две миозинови главички тук. Те са закрепени отгоре и отдолу по този начин. Те просто искат да прекосят. Искам да съм сигурен, че ще нарисувам това тук. Ето. Това, което закотвя миозиновите нишки в саркомера, е титинът. Ще нарисувам титина тук. Не е прикрепен към краищата на миозина, но можеш да видиш, че го държи на място някъде дълбоко тук. Това е нашият титин. Това е нашият миозин, това тук. Миозиновите нишки с две главички. В този момент можем да оценим ивиците, за които говорихме. Частта, която е миозин и актин, се нарича А-ивица. Това е А-ивицата, която нарисувах отляво. Частта, която е само актин и не включва миозин, е тази част тук и продължава в другия саркомер. Това е I-ивицата. I-ивица. И го помня така – I прилича на 1, нали така? И това е една от двете главни нишки. А тогава A е алтернативната, другата, която има миозин и актин в нея. Това са А-ивицата и I-ивицата. Сега, имаме тези аксонови фибри, които ще дойдат и ще освободят съобщение, потенциал за действие, което ще дойде тук и ще деполяризира нашата сарколема. Ще започне да се разраства навсякъде. Няма просто да отиде в една посока. Едно от нещата, които имаме в сарколемата, са T-тубулите, които позволяват деполяризацията, този потенциал на действие, да стигне надълбоко в мускулната клетка, или миофибрата, за да накара саркоплазмения ретикулум да освободи калций. След това калцият, спомни си, се свързва с тропонин. Тропонинът, който стои върху актина, тогава ще каже на тропомиозина да се махне от пътя. И тогава нашите миозинови нишки, които сме нарисували тук, могат да използват АТФ, за да се придвижат по актиновите нишки. Така те ще се приплъзнат насам, По отношение на актиновите нишки – те ще останат спокойни. Те ще пълзят в тези посоки, но реално няма да се движат. Те ще са закотвени. А реално се движат актиновите нишки. Те ще се придвижват по-близо до центъра и това ефективно кара нашата I-ивицата да се смали. Тя ще стане по-малка, когато нашият саркомер се съкращава. И понеже A-ивицата се простира до края на миозина, то тогава тя не се променя. Само I-ивицата се променя, докато събираме двете z-линии една към друга и скъсяваме дължината на саркомера. И това се случва на най-микро молекулярно ниво, когато саркомерът се съкращава. Всичко това започна с предаването на сигнал от тази аксонова нишка. Надявам се, че можеш да оцениш тръгвайки от тук горе, когато нашият скелетен мускул се съкращава, преминавайки през тези по-малки слоеве, и достигайки до молекулярно ниво тук – това е, което ни позволява да съкращаваме, да си свиваме ръката или да ритаме топка, или да правим нещо подобно. Надявам се, че всичко това ти беше полезно.