Мускулна инервация

Има мускули, които контролираме, и има мускули, които ни контролират. В това видео ще говорим за волевия и неволевия мускулен контрол. След това ще сравним автономната и соматичната нервна система. И след това ще разгледаме също подразделенията на тези системи. Представи си, че имаме този господин тук, който не изглежда много впечатлен. Можем да говорим за това какви части от нервната ни система са отговорни за волевия контрол на мускулите и какви части от нервната система са отговорни за неволевия мускулен контрол. Първият въпрос, който трябва да изниква в ума ти, е защо имаме такава структура. Защо е важно да имаме неща, които се съкращават неволево. Помисли си за структурите в тялото, за които не мислим активно. Имаме сърцето, така че имаме неща като сърдечен мускул. Също имаме неща като червата ни. Те са изградени от гладък мускул. Откриваме също гладки мускули, покриващи кръвоносните съдове – когато трябва да стесним тези съдове. При тях също има гладък мускул. И не мислим дали трябва да отведем кръвта от кожата към коремната кухина или към мозъка. Тялото ни просто прави това за нас и това са мускули, контролирани неволево. А каква е обратната страна? При волевия контрол кои от трите типа мускули участват? Ако се сещаш за скелетните мускули, напречно-набраздени скелетни мускули – това е съвсем вярно. Така ги разделяме. Кои части от нервната ни система използваме за волеви и за неволеви контрол? Ще започна от тази страна. Това, което е нарисувано тук – този човек, който не е много впечатлен – това е мозъкът, който се спуска надолу в гръбначния мозък. Тази основна област се нарича кортекс, церебрален кортекс. И тя е част от волевия контрол на мускулите. Освен това, също така имаме "връвта", или гръбначния мозък. Той също допринася за волевия контрол на мускулите. Запомнил съм го като нещо, което е контролирано от мен. Ако аз съм този, който контролира мускулните функции, тогава аз ще използвам или кортекса си, или гръбначния мозък. Ако е контролирано от мен, или ако е волево, тогава ще влязат в употреба мозъчната кора или гръбначния мозък. А какво става, ако говорим за неволеви контрол? Тази част, която ще нарисувам набързо, стои тук отзад, над гръбначния мозък и след това отива тук. Това се нарича продълговат мозък. Продълговат мозък. Той е отговорен за неща като това дали трябва повече кръв да отиде към коремната ни кухина, вместо към кожата, дали трябва да разширим гладките мускули в артериолите, или пък дали сърцето ни трябва да бие по-бързо. Продълговатият мозък ще регулира това чрез парасимпатикови или симпатикови механизми. Ще говорим за това след малко. Освен продълговатия мозък, има структура, намираща се ето тук долу, която допринася за неволевия контрол. Но не е в гръбначния мозък. Всъщност е до него и е подредена като верига. Ще го нарисувам по този начин с такива клетъчни тела. Тази нервна тъкан с клетъчни тела, която стои извън централната нервна система във верига – това са т. нар. симпатикови ганглии. Симпатикови ганглии. Какво са ганглиите? Звучи като множествено число на нещо. Нека дадем определение за симпатиковите ганглии, или просто един ганглий, ако използваме единствено число. Ганглият е клетъчно тяло или сома на един неврон, който стои извън мозъка или гръбначния мозък. Ще напиша просто мозък тук. Повечето от тези ганглии стоят до гръбначния мозък. Това е важна черта. Симпатиковите ганглии, които стоят до гръбначния мозък. И това идва с друг трик, който използвам, когато се опитвам да си спомня кои части на нервната ми система са отговорни за неволевия контрол. Това са неща, които се случват без участието ми, които са извън контрола ми. Щом са извън контрола ми, ще трябва да използвам или продълговатия мозък, или нервната тъкан, която се намира до гръбначния мозък, за да могат да се случат неволеви съкращения на мускулите. И това е чудесно. Това бяха волевият и неволевият контрол.