Гломерулна филтрация в нефроните

От предишните уроци по темата доби доста прилична представа за анатомията на бъбреците. Разбра за структурата им, а сега е време да се задълбочим в по-фините детайли. Говорихме за нефрона, който набързо нарисувах тук, и казах: "Това е функционалната единица на бъбрека, отговорна за филтриране и събиране в бъбрека." Нека да започнем от самото начало на нефрона. Първата част на нефрона се нарича гломерул. Гломерулът се съпровожда от кръвоносен съд, който произлиза от бъбречната артерия. Виждаш разклонение тук, още едно насам, и като всяка артерия се разклонява в артериоли, а артериолата е частта, която достига до гломерула. Ще скицирам тук долу. Имаме разклонение, произлизащо от бъбречната артерия, това е артериола – записвам артериола. И я наименувам по-точно като аферентна артериола, аферентно означава "отива към". Това е аферентната артериола, която отива в гломерулата. Гломерулът е тази заплетена структура. Има много намотки и краят на артериолата излиза навън. Това е същата артериола, с която започнахме. Това е същият кръвоносен съд, с който започнахме и който се върти и излиза като един самостоятелен кръвоносен съд. И тази част се нарича еферентна артериола. Еферентен означава "излязъл от" в случая гломерулата. Остава ни тази кълбовидна структура тук, която се нарича гломерул. Интересният факт за гломерула е, че е главното място за филтрация. В този гломерул кръвта, която идва от бъбречната артерия, е в голямо количество и под налягане. От нея се филтрират йони, вода и отпадни продукти, като ще се отървем от отпадните продукти и излишните йони. Гломерулът е структурата, където кръвта отчасти се превръща във филтрат, а останалата кръв продължава кръговрата. Тази еферентна артериола ще се превърне в капиляр, оттам във венула, докато накрая излезе от бъбрека като бъбречна вена. Ще поговорим за това подробно в отделен видеоклип за други части на нефрона. Гломерулът просто пропуска течност, която трябва да се събере някъде. Тази течност се събира в капсула, която обгръща гломерула, ето тук на схемата. Ще го скицирам, ето в тази част. Тя продължава към останалата част на нефрона. Тази капсула е кръстена на британския учен доктор Бауман, тоест Бауманова капсула. Това на рисунката е бауманова капсула, в която се събира филтратът – течността, която изтича от гломерула. Вътрешната част тук е празно място и се нарича бауманово пространство. Тук се събира филтратът. Тук трябва да се запиташ защо има изтичане на течност точно в тази част? Цялата тази намотана част от артериолата е под високо налягане, но кое я различава от останалите артериоли в тялото? Защо има толкова много изтичане, което се случва тук целенасочено? Никъде другаде в тялото няма такова. Нека ти отговоря на въпроса. За целта ще скицирам в по-голям мащаб, в тази рамка тук, част от артериолата. На мястото, където артериолата се среща с баумановата капсула, се случват много неща. Скицирам ето тук въпросния кръвоносен съд, ще нарисувам само долната му част. Готово. По този съд преминават много полезни неща, нашите червени и бели кръвни клетки, тромбоцитите, някои големи белтъчни молекули. Ще скицирам тук един гигантски протеин. Тези полезни неща няма да изтекат в баумановата капсула. Всичките тези неща преминават оттук. Имаме и други неща в кръвта като йони, така че ще напиша натрий ето тук. Имаме и малки протеини като аминокиселини – ще ги маркирам с АА тук – също и глюкоза. Това са нещата, които могат да изтекат. Как преминават от артериолата в баумановото пространство? Кръвоносните съдове, както всяко друго нещо в тялото ни, са изградени от клетки. Ще скицирам няколко от клетките, които изграждат стената на съда, ето тук, една до друга. Тези клетки се наричат ендотелни клетки. Ендотелната клетка е като повечето еукариотни клетки. Имат ядро, различни органели и т.н. Няма да се спирам подробно за момента, но запомни, че са еукариотни клетки. Специалното на тези клетки е, че те са фенестрирани. маркирам го тук в скоби – фенестрирани. В случай че не знаеш думата – означава, че имат множество дупчици или прозорчета. През тези отвори преминават малки неща като натрий, аминокиселини и глюкоза. Скицирам тук няколко дупки, ето така. Тези малки молекули могат да преминат през тези прозорчета. Някои от тези дупки позволяват и преминаването на по-големи белтъци. Но това не става, защото има и допълнителен слой, който се намира между тези ендотелни клетки и тубула. Това е друг вид мембрана. Скицирам я в синьо ето тук. Тази бариера е полупропусклива, тоест през нея изтичат само някои неща. Това е допълнителна мембрана, нарича се базална мембрана. Базална мембрана. Говорили сме за нея и в други теми. През базалната мембрана могат да преминават и изтичат само неща до определен размер, като например натрия, аминокиселините, глюкозата. Но тези големи протеини отскачат. Връщат се, защото не могат да преминат през прозорчетата на епитела или базалната мембрана. Тези два слоя им пречат да изтекат в баумановото пространство. Клетките на тубула, които представляват точките на взаимодействие от страна на баумановата капсула. Изглеждат горе-долу така, доста издължени клетки. Интересното за тях е, че някои от тях прегръщат кръвоносния съд, обгръщат ендотелните клетки ето така, като малки крачета. И понеже напомнят на такива, ги асоциираме с доктора, който се занимава с проблеми с краката, наричаме тези крачета подоцити, от латинската дума подо - крак. Има подоцити в допълнение към тези тубулни клетки. Друг термин за това е епителна клетка. И така тръгваме от ендотелната клетка до епителната клетка, като подоцитите са вид епителна клетка. Всички тези приятелчета се притискат около артериолата и по този начин правят връзката по-здрава.