Текущ час:0:00Обща продължителност:8:10

Видео транскрипция

Говорихме за вдишване и издишване. Споменах, че ключовата първа стъпка и за двете е тази промяна в обема – увеличаване или намаляване на обема. Не говорих за това как точно се случва, затова нека се впуснем в това сега. Нека започна с това, че в средата на гръдния кош имаш тази огромна кост, която върви надолу. Рисувам я непропорционално, просто за да стане видимо къде е. Но можеш да пробваш да я усетиш в тялото си, наричаме я гръдна кост. Медицинският термин е стернум. Ще го запиша тук. Гръдната кост е тази кост в средата, като ребрата са прикрепени към нея. Имаш общо 12 ребра и седем двойки от тях... Всъщност трябва да кажа 12 двойки ребра. Не искам да си мислиш, че са 12 общо. Имаме 24 общо и седем двойки от тях – 14 ребра – са прикрепени към тази гръдна кост. В бяло са ребрата. Между тях всъщност имаш мускули. Ще нарисувам някои от тези мускули между ребрата. Тези мускули всички ще имат собствени нерви, които им позволяват да се свиват. Тези мускули се контролират от мозъка и тяхното име – нека го запиша тук отстрани – името им е междуребрени (интеркостални) мускули. Интер означава между – това е името на тези мускули – а костални се отнася за ребрата. Когато видиш думата костални, знаеш, че става въпрос за ребрата. Какво имаме между ребрата? Това са тези междуребрени мускули. Те ще започнат да се движат навън, когато мозъкът им каже: "Искам да поема дълбоко въздух". Тези мускули ще се съкратят. Ребрата ще се придвижат навън. Те излизат навън. Имаш също – нека освободя малко място на екрана – имаш още един мускул, който стои тук отдолу и е с формата на дъга. Рисувам го като купол. Можеш да мислиш за него така. Този купол е подът. Ако си спомняш, говорихме за пода на торакса (гръдния кош). Това е нашият диафрагмен мускул. Имаме нашата диафрагма. При свиването тя, вместо да излиза навън, отива надолу. Ще се изправи. Мога да го нарисувам. Изчакай за момент. Ще изтрия тази форма на свод. И ще нарисувам как изглежда като се съкращава. Когато се съкращава, всъщност става по-плосък. Тази плоска диафрагма е по-надолу, отколкото преди. И като слиза надолу, всички структури са вътре в това пространство – двата дроба и, разбира се – не съм нарисувал сърцето, но сърцето е тук в тази сърдечна вдлъбнатина. Ако искаш, мога да го нарисувам тук. Те всички ще се придвижат надолу. Това са нашето сърце и нашите дробове. Те физически ще бъдат издърпани навън и надолу. Те също ще се изместят навън, докато междуребрените мускули се разширяват. Имаш разширяване на тези дробове. Това е основната идея. Ако увеличим тук, за да видим как се случва това, как точно имаме по-голям обем на дробовете... Ако исках да съм по-точен, би трябвало да кажа, че всички алвеоли... Ако това са алвеоли, това е друг клон, а това още една алвеола тук, всички тези алвеоли се разширяват. Имаш около 500 милиона алвеоли. Ако можеш просто да проумееш колко голямо число е това. Това е огромен брой алвеоли. Ако трябваше да ги нарисувам, щях да си седя тук цяла вечност. Ще ми отнеме цяла вечност да ги нарисувам толкова много. Но това, което се случва, когато ребрата се преместят навън и диафрагмата слезе надолу, тези алвеоли биват издърпани навън. Те реално се уголемяват ето така. Те буквално изглеждат пораснали на размер. И изглеждат така. Всъщност, ако погледнеш дори още по-отблизо, ще видиш, че тези алвеоли са обвити от протеини. Клетките около тях са протеин, наречен еластин. Можеш да се досетиш какво прави той. Звучи подобно на думата еластичен. Еластинът е нещо като ластик, можеш така да си го представиш. Когато мускулите се движат надолу и навън, алвеолите се разтварят. Нека отида нагоре, за да се върнем на идеята за вдишването – какво се случва? Две неща се случват. Първо, имаш мускули. Ще напиша "съкращаващи се мускули". Като казвам мускули, говоря за тези междуребрени мускули и диафрагмата. В резултат на съкращаването алвеолите се разширяват. Тези ластици (този протеин еластин), буквално физически се разтеглят навън. Алвеолите се разтеглят. Запомни това, защото при отпускането на мускулите, когато издишаш – какво мислиш става с еластина? Ако е като ластик, ако прилича на това, тогава алвеолите ще се свият обратно. И това всъщност е движещата сила за свиването на обема. Ако имаш един куп разтеглени ластици нека всъщност покажа долната рисунка. Ще го видиш ясно. Ако физически използваш мускулите да помогнат за разтварянето на тези, тогава в момента на спирането на съкращаването на тези мускули, когато имаме увеличен обем, какво ще се случи? Всички тези молекули еластин ще се свият отново. Нека го нарисувам с друг цвят. С този. Ще се приберат обратно. Всички тези протеини ще искат да се върнат до първоначалния си размер. Когато го направят, това става по-малко. Моите алвеоли се връщат в първоначалния размер, който е доста по-малък от това. Нека ти покажа това набързо – дори съкращаването да предизвиква разширяването, свиването на ластика връща нещата до нормалния им размер. Нека изтрия това, за да е по-чисто. Сега можеш да видиш. Вдишването, начинът, по който увеличаваме обема, е като разтваряме неща чрез съкращаване. Това изисква енергия. Спомни си, не можеш да съкратиш мускул без да изразходиш химическа енергия. Това отнема химическа енергия. И обикновено мислим за тази молекула АТФ като за специфичния тип химическа енергия, която използваме. При издишане, когато намаляваме обема, това се случва заради връщането на ластика. Това е вид еластична потенциална енергия. Тези процеси на вдишване и издишване са наистина малко различни един от друг. От една страна, използваш АТФ. Реално го изгаряш чрез тези молекули. И като издишваш, всъщност не използваш химическата енергия. Просто използваш еластичната потенциална енергия. Същият тип енергия, която имаш при свиването на разтегнат ластик. Нека спрем дотук. Ще продължим в следващото видео.