Текущ час:0:00Обща продължителност:12:59

Видео транскрипция

Ако имаше магически способности да виждаш всички молекули на въздуха, ще видиш нещо такова. Ще е много по-населено, но ще изглежда нещо като това. Да кажем, че всъщност решиш да направиш нещо интересно: да вземеш буркан и просто да хванеш част от молекулите на въздуха в него. Ето това е моят буркан. Всъщност ще сложа малък отвор в него. Нека кажем, че има отвор тук. И този отвор ще го удължа по този начин. Това е моят буркан с издължено гърло. Това е отворът тук. И искам да сравня случващото се вътре в буркана със случващото се отвън. За да бъде поравно, нека очертая с лилава пунктирана линия тук около еднакъв обем. Това ще бъде близка по обем част от въздуха. Разбира се, тази пунктирана линия е просто с цел да видиш за коя част говоря. Това е въображаема линия. Нека кажем, че сравняваме случващото се в синия ми буркан с това тук между пунктираната линия. Знаем, че лилавата пунктирана линия обхваща определено количество въздух в атмосферата. Този въздух ще има молекули, които отскачат една от друга. Нещо такова. И се случват множество случайни сблъсъци. И колкото по-често се случват те, толкова по-високо е налягането на въздуха. Всъщност измереното налягане във въздуха е около 760 милиметра живачен стълб. По този начин мислим за въздушното налягане. Това е налягането в атмосферата. Ако измеря налягането в буркана, то ще бъде същото. Ще бъде 760 милиметра живачен стълб. Бърза вметка – при мисълта за това какви са тези молекули, ако има пет от тях – можеш да кажеш, че това е азот. Това е азот, това може да е азот, това може да е кислород. Защото кислородът е около 21% от въздуха. Това може би е правдиво предположение за това какви могат да са тези молекули – основно азот. Така във въздуха имаме азот и кислород. Те подскачат в буркана ми, както в самата атмосфера. Сега да речем, че реша да направя един интересен експеримент. Решавам да смъкна дъното на моя буркан. Всъщност да направя по-дълбоко дъното. За момент не се тревожи толкова за това как това може да се случи. Нека счетем, че някак си умело успявам да сваля дъното. Сега изглежда по-дълбоко. Обемът на буркана се е увеличил. И едновременно с това – трябва да спомена, просто искам да спомена, че този отвор на буркана е затворен в момента. Сложил съм тапа на отвора. Той е затворен и съдът е станал по-дълбок. Обемът се е увеличил. Това е голямата промяна, нали? Всъщност, нека запиша това тук в ъгъла. Ще изтрия някои от тези молекули, за да освободя място. Първото нещо, което искам да спомена, е, че обемът на моя буркан се е увеличил. Всички зелени неща, които пиша в ъгъла, ще бъдат от гледна точка на буркана. Ако обемът се увеличи, тогава тези молекули вътре в буркана, те се възбуждат. Те имат повече място да препускат наоколо и да си играят, без да се блъскат една в друга. Ако те не се блъскат толкова, защото имат това допълнително място, тогава налягането вътре в буркана ще падне. Защото има по-малко сблъсъци. Сега имаме малък спад. Достигнало е до 757. Малко по-малко от външното. Понеже обемът се е увеличил, налягането е паднало. Отново, това е защото имаме по-малко сблъсъци. Новото налягане е 757, което е положително число. Но понякога хората назовават това отрицателно налягане, или вакуум. Причината за това е, защото, отнесено към числото 760, 757 е 3 пункта надолу. В този смисъл то е отрицателно. Ако искаш реално да ги сравниш, ще кажеш, че 757 - 760 е -3. Това е отрицателно число. Но за момента, ще го оставя с тези числа: 757. Сега, да речем, че отворя тапата. Отворът е отворен. Ако го отворя, какво ще се случи? Имаме допълнително пространство тук долу. Всичкото това допълнително пространство. И молекулите, разбира се, се блъскат през цялото време. Тези сблъсъци се случват винаги. И някои молекули ще бъдат блъснати, така че да влязат в буркана. Да кажем, че минава ето така. Ще имаш някои молекули, влизащи навътре. И дори може да имаш някои молекули, които биват изблъсквани навън. Ще се случва постоянно. Но каква ще бъде нетната разлика? Да кажем, че оставя това за малко и отида да си върша нещо друго, а след това се върна. Ще забележа, че има допълнителни молекули в моя буркан. Защото има повече пространство, няма да е толкова претъпкано, заради допълнителния обем, който създадох. И с времето ще има няколко допълнителни молекули вътре. И може би съм имал късмет и това е молекула кислород. Имам допълнителни молекули вътре. Тези молекули – всъщност това е следващата стъпка – въздушни молекули навлизат навътре. Тези молекули ще направят това, което правят молекулите: ще се блъскат една в друга. Те започват да се блъскат една в друга. И внезапно имаш... например тази се блъска също тук. И може би има отскачане и се блъска и тук. И сега имаш – понеже вътре са шест молекули, а обемът е същият, налягането вътре се покачва. Налягането вътре в буркана се е повишило, просто защото има повече молекули. И дори да е имало повече обем първоначално, той се е напълнил с повече молекули. Така че налягането се повишава до 760 милиметра живачен стълб. Сега е отишло обратно нагоре. Това е новото ми налягане. Това всичко се е случило, тази серия от събития се е случила, защото съм решил да преместя дъното. Какво ще се случи, ако реша да го върна обратно? Да речем, че реша да върна първоначалната височина на дъното. И махам тази по-ниска линия и го повдигам обратно. Сега изглежда по този начин. Сега обемът - това е новата първа стъпка. Какво ще се случи? Обемът е намалял. Това е очевидно, защото съм преместил дъното нарочно. Имам шест молекули в моя буркан. Те се мятат наоколо, блъскайки се една в друга. Те имат по-малко пространство за това. Така налягането се повишава, заради повечето сблъсъци. Те се блъскат една в друга повече. Налягането ще се повиши. Налягането ще стигне например до 763 милиметра живачен стълб. Защото е било 760. В този момент нека отворът е затворен. Така налягането отвътре е 763 милиметра живачен стълб. Нека изтрия това. Това е, защото имаш повече молекули при по-малък обем. Тогава налягането вътре е по-високо от това отвън. Външното налягане винаги ще е около 760. Това е, защото атмосферата е просто огромна. Движението на няколко молекули в тази или другата посока няма да промени наистина броя на сблъсъците, които се случват в атмосферата. Това винаги си остава същото. Ако отворя това, ако отворя тапата, тогава някои молекули ще подскачат наоколо. И някои от тях може би ще отскочат навън. Някои молекули могат някак да излязат. Като цяло ще имаш повече молекули подскачащи навън, отколкото навътре, защото имаш повече сблъсъци вътре. Отново, като казвам повече сблъсъци, искам да си представиш по-високо налягане. Ако има по-високо налягане и повече сблъсъци вътре повече неща ще отскачат едно от друго. И молекулите ще бъдат изпратени навън. Следващата стъпка, която мога да запиша, е "въздушни молекули излизат навън". Последната точка е, че ако молекулите на въздуха излизат навън... Например, ако по случайност тази молекула кислород е изпратена навън, изтласкана е навън, тогава имаш пет молекули останали вътре. И имаш същия обем като в началото. Налягането вътре ще се върне обратно до първоначалното. Налягането пада до 760. Причината да казвам точно 760 е, защото този процес в стъпка 3 ще продължи, докато броят на сблъсъците вътре и отвън се изравни. Забравих да спомена. Когато бяхме на 763 – понякога хората наричат това положително налягане, както беше при отрицателното – защото сравняват 763 с атмосферното налягане, което е 760. И казват, че това е +3. Малко е положително. Като сравниш нещата относително, използваш думи като положителен и отрицателен. Но ако използваш числата като абсолютни понятия, тогава ще използваш 757 или 763. И какво общо има всичко това с нас? Какво общо има един буркан с отвор с човешките същества? Нека ти покажа как с лека промяна на рисунката ще видиш какво общо има с нас. Вместо да имаш всичките молекули в буркан (знам, че знаеш, че те са там), ще изтрия всичко това и ще променя малко формата, за да видиш какво може да е това. Да речем, че го направя по този начин и започна да дорисувам така. Ще направя тези симетрични по външен вид. Може би така. Сега можеш да видиш, че вместо буркан, създавам двойка бели дробове. Това са два бели дроба – ляв и десен. Този е десният, този е левият. Ще изглежда нещо такова. И този ще бъде издаден нагоре заради сърдечната вдлъбнатина. Ето така. След това, разбира се, имаме отвора. Вместо да го наричаме отвор, мога да го нарека уста. Това ще е моята уста. И мога да изтрия думата отвор. Мисля, че започваш да виждаш как това представлява случващото се в тялото. Нашата глава представлява отвора на това. Това може да е носът. Това би била главата – малко плоска глава. Мисля, че добиваш представа. Имаш нос и ухо. Основно, въздухът навлиза през устата, стига до дробовете и излиза от тях. Този процес наричаме вдишване. Когато увеличаваш обема, имаме вдишване. Ако някога ти е било чудно какво точно се случва когато вдишваш въздух – ето, това е. Когато затваряш дробовете и молекулите въздух излизат навън, имаш издишане. Всъщност, може би трябва да го направя еднакво. И двете са еднакво важни. Ще го напиша еднакво. Издишане. Сега можеш да видиш как се случват вдишването и издишването. Това е процесът при всеки дъх. Леко променяш обема и изведнъж налягането се променя. И въздухът се движи навътре-навън.