Зареждане

Видео транскрипция

Да речем, че това си ти. Наслаждаваш се на хубав слънчев ден и решаваш да поемеш дълбока глътка въздух. И разбира се, като казвам въздух, частта от него, която ни интересува най-много, е само кислородът. Това е частта, която ни трябва на нас, хората, за да оцелеем. Поемаш дълбоко дъх и нека кажем, че го правиш през устата. Поемаш дълбоко дъх през устата. След това нека кажем, че поемаш още един дълбок дъх, втори дълбок дъх. И този път вдишваш през носа. Сега може би си мислиш, че това са съвсем различни начини за поемане на въздух. Определено изглежда по този начин, като погледнеш устата и носа. Не изглежда като да имат нещо общо. Но истината е, че всъщност, ако проследиш въздуха, той върви по почти идентичен път. Въздухът ще стигне до края на гърлото, независимо как го вдишваш. Тук имаме въздух, навлизащ през носа. А тук – през устата. Те се срещат в края на гърлото. И после той слиза надолу, надолу, надолу. И достига до това нещо, което наричаме адамова ябълка. Ще мръдна картинката надолу, за да видиш по-добре. Общо взето, виждаш тази адамова ябълка тук. Давай, можеш да пипнеш и усетиш своята адамова ябълка. Това е доста яка структура в средата на гърлото и всеки я има. Това е първото нещо, което искам да ти кажа – всеки я има, не само мъжете. Жените също я имат. Причината да се нарича адамова ябълка е, защото Адам обикновено е мъжко име. И това ни напомня, че обикновено мъжете или момчетата имат по-големи адамови ябълки от момичетата. Ако се опитваш да я намериш, ще отбележа, че има една вдлъбнатина тук. Ако успееш да усетиш това с пръстите си, тя ще ти даде ясна идея за разположението. Това е адамовата ябълка. Нейната роля е да ти помогне да контролираш гласа си. Всъщност друго име за адамовата ябълка е гласова кутия. Гласовата кутия. Разбира се, въздухът минава през гласовата кутия и тя е нещо като входа към трахеята. Това ми позволява да правя гласа си много висок или да карам гласа си да стане нисък, в зависимост от това как променям мускулите около адамовата ябълка. Това е първото готино нещо, което искам да отбележа – че можеш реално да контролираш гласа си. Сигурен съм, че знаеш това – но за тази цел използваш адамовата си ябълка, или гласовата си кутия. Сега въздухът продължава надолу. Въздухът ще продължи пътуването си. По-специално онази част от въздуха, която ни интересува е кислородът – той ще продължи пътуването си надолу в областта на дробовете. Това тук са белите дробове. Минава надолу по трахеята и навлиза в двата бели дроба – десния и левия. Това е левият бял дроб. Ще сложа "Л" (L) тук. И това е десният. Ще го отбележа с "Р" (R). И веднага ще си помислиш: "чакай малко, не са ли наобратно?" Искам да запомниш, че това е от перспективата на човека, чиито са белите дробове. Затова слагам ляво тук и дясно тук. Сега трябва да надпиша и някои от тези. Можеш да видиш, че белите дробове всъщност не изглеждат еднакво. Те са леко различни. Например, този има три дяла. Десният има три дяла. Наричаме ги горен лоб, среден лоб и долен лоб. А левият бял дроб има само два лоба. Това е първата голяма разлика. Другата разлика е, че имаш това нещо в средата – сърдечна изрезка. Сърдечна изрезка. Наричаме я така, защото тя се оформя, понеже сърцето буквално се издава насам. Поради това се образува изрезка в белия дроб, когато той се развива. Сърцето заема пространството тук. Това е нашето сърце. Като резултат се получава тази изрезка. Това е мястото за сърцето ни. От тази страна имаме два дяла – горен и долен лоб. Това са двете насоки. Ако видиш някога отделен бял дроб самостоятелно и искаш да разбереш дали е левият, или десният, можеш да погледнеш броя лобове или да потърсиш тази изрезка за сърцето. Около дробовете имаме ребра. Имаш ребра тук, а между тях имаш ребрени мускули. Разбира се, те са и от двете страни. А под дробовете и под сърцето имаш един голям мускул. Той реално ще мине оттук. Ще мина през думата "сърце". И този мускул е като под. Сърцето и белите дробове стоят върху този под, изграден от този мускул. Този мускул е диафрагмата. Тя изгражда пода. Ребрата образуват стените. И какво имаме? Имаме нещо като стая. Имаме грамадна стая със стени и под. Тази цялата стая наричаме торакс (гръден кош). В тази стая имаш двата дроба и сърцето. Дотук добре. Но не съм показал добре къде отива въздухът. Посочих само, че преминава през двата бели дроба, но не виждаш какво става след това. Ще изтрия голяма част от това. И ще ти разкрия как би изглеждало, ако можеше да си сложиш рентгенови очила и погледнеш към дробовете. Изглежда подобно на това. Имаш такава интересна архитектура. Вероятно най-лесният начин да мислиш за това е да си представиш дърво. Представи си дърво, което е обърнато на обратно. Имаш всички тези разперени клони. И те се разклоняват на по-малки и по-малки. Ако обърнеш дървото, ще забележиш, че прилича на това в белите дробове. Белите ни дробове изглеждат като обърнато дърво. И дори ги наричаме така. Наричаме цялата тази структура бронхиално дърво. Когато гледаш дробовете и те ти се струват сложни, просто си помисли за тях като за обърнато бронхиално дърво. И тогава ще ти изглежда много по-просто. В средата имаш този хубав ствол. Нали? Това е нашият ствол. После той започва да се разклонява. Въздухът слиза надолу по главния ствол, трахеята. И после започва да се разделя. Всеки от тези оцветени участъци – зеленият или лилавият участък – те обслужват различен лоб. Този зелен участък обслужва долния лоб тук. Лилавият служи на горния лоб. А от тази страна имаш горен, среден и долен лоб. Знам, че изглежда малко странно, защото имаш зелени клони, които се намират там, където би трябвало да е средният лоб – ето тук. Имаш оранжеви клони, които на вид са там, където е горният лоб. Но трябва да запомниш – това е малко объркващо. Опитай се да си го представиш наум – имаме триизмерен бял дроб. Трябва да си представиш, че го гледаме само от предната страна. Но разбира се, този среден лоб продължава и назад. И ако отидем назад, тогава ще ни се изясни защо оранжевите клони са там. Нека продължим с нашето въздушно пътуване. Искам да съм сигурен, че ще приключим. Да речем, че вземем един малък клон като този и го увеличим. Нека продължим да увеличаваме мащаба, докато стигнем до микроскопско ниво. Не можеш да го видиш с очите си вече, но можеш да го видиш под микроскоп. Ще изглежда ето така. Под микроскоп ще изглежда като група от малки торбички. Тези торбички се наричат алвеоли. Алвеоли. Въздухът всъщност навлиза в алвеолите. Тук стига до крайната си точка и се връща. После го издишваш обратно. Така работи дишането. Въздухът преминава целия път през устата, надолу до алвеолите прави обратен завой и се връща обратно. Но преди това, преди да излезе, много близко до алвеолите имаме кръв. Нека кажем, че кръвта минава в тази посока. И кислородът ще навлезе в кръвта. Кислородът ще влезе в кръвта. А от кръвта ще бъдат изхвърлени отпадъците, въглероден диоксид, който идва от процесите в клетките. Този отпадък се изхвърля обратно в алвеолите. Сега можеш да видиш как кислородът идва от външния свят, навлиза към дробовете при вдишването, достига до алвеолите, обменя се с кръвта и накрая издишаш и пускаш въглеродния диоксид навън.