Ако виждаш това съобщение, значи уебсайтът ни има проблем със зареждането на външни ресурси.

If you're behind a web filter, please make sure that the domains *.kastatic.org and *.kasandbox.org are unblocked.

Основно съдържание

Запознай се с белите дробове

Всеки път, когато си поемеш дъх, кислородът достига до белите ти дробове. Последвай го на това пътешествие! Риши е лекар по педиатрични инфекциозни заболявания и работи в Кан Академия. Създадено от Риши Десай.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Да кажем, че това си ти. Наслаждаваш се на хубав слънчев ден и решаваш да си поемеш дълбоко въздух. Разбира се, като казвам въздух, частта от него, която ни интересува най-много, е само кислородът. Това е частта, която ни трябва на нас, хората, за да оцелеем. Поемаш дълбоко дъх и нека кажем, че го правиш през устата. Поемаш дълбоко дъх през устата. След това нека кажем, че поемаш още един дълбок дъх, втори дълбок дъх. Този път вдишваш през носа. Сега може би си мислиш, че това са съвсем различни начини за поемане на въздух. Определено изглежда по този начин, като погледнеш устата и носа. Не изглежда да имат нещо общо. Но истината е, че всъщност, ако проследиш въздуха, той върви по почти идентична траектория. Въздухът ще стигне до гърлото, независимо как го вдишваш. Тук имаме въздух, навлизащ през носа. А тук – през устата. Те се срещат в гърлото. После въздухът слиза надолу, надолу, надолу и достига до така наречената адамова ябълка. Ще мръдна картинката надолу, за да видиш по-добре. Ето тук виждаш адамовата ябълка. Можеш да докоснеш и усетиш своята адамова ябълка. Това е доста интересна структура в средата на гърлото и всеки я има. Това е първото нещо, което искам да ти кажа – има я при всички, не само при мъжете. Жените също я имат. Причината да се нарича адамова ябълка е, защото Адам обикновено е мъжко име. И това ни напомня, че обикновено мъжете или момчетата имат по-големи адамови ябълки от момичетата. Ако се опитваш да я намериш, ще отбележа, че има една вдлъбнатина тук. Ако успееш да усетиш това с пръстите си, тя ще ти даде ясна идея за разположението. Това е адамовата ябълка. Нейната роля е да ти помогне да контролираш гласа си. Всъщност друго име за адамовата ябълка е гръклян (ларинкс). Гръклян. Разбира се, въздухът минава през гръкляна и той е един вид входа към трахеята. Това ми позволява да правя гласа си много висок или да карам гласа си да стане нисък, в зависимост от това как съкращавам мускулите около адамовата ябълка. Това е първото интересно нещо, което искам да отбележа – че можеш реално да контролираш гласа си. Сигурен съм, че знаеш това – но за тази цел използваш адамовата си ябълка, или гръкляна си. Сега въздухът продължава надолу. Въздухът ще продължи пътуването си. По-специално онази част от въздуха, която ни интересува е кислородът – той ще продължи пътуването си надолу до белите дробове. Това тук са белите дробове. Минава надолу по трахеята и навлиза в двата бели дроба – десния и левия. Това е левият бял дроб. Ще сложа "L" тук. Това е десният. Ще го отбележа с "R". Веднага ще си помислиш: "чакай малко, не са ли наобратно?" Искам да запомниш, че това е от перспективата на човека, чиито са белите дробове. Затова слагам ляво тук и дясно тук. Сега трябва да надпиша и някои от тези структури. Можеш да видиш, че белите дробове всъщност не изглеждат еднакво. Те са леко различни. Например, този има три дяла. Десният има три дяла. Наричаме ги горен лоб, среден лоб и долен лоб. А левият бял дроб има само два лоба. Това е първата голяма разлика. Другата разлика е, че имаш това нещо в средата – сърцева вдлъбнатина. Наричаме я така, защото тя се оформя, понеже сърцето буквално се издава насам. Поради това се образува изрезка в белия дроб, когато той се развива. Сърцето заема пространството тук. Това е нашето сърце. Като резултат се получава тази вдлъбнатина. Това е мястото за сърцето ни. От тази страна имаме два дяла – горен и долен лоб. Това са двата ориентира. Ако видиш някога отделен бял дроб самостоятелно и искаш да разбереш дали е левият, или десният, можеш да погледнеш броя лобове или да потърсиш тази вдлъбнатина за сърцето. Около дробовете имаме ребра. а между тях има междуребрени мускули. Разбира се, те са и от двете страни. А под дробовете и под сърцето имаш един голям мускул. Той реално ще мине оттук. Ще мина през думата "сърце". И този мускул е като под. Сърцето и белите дробове стоят върху този под, изграден от този мускул. Този мускул е диафрагмата. Тя изгражда пода. Ребрата образуват стените. И какво имаме? Имаме нещо като стая. Имаме грамадна стая със стени и под. Тази цялата стая наричаме торакс (гръден кош). В тази стая имаш двата дроба и сърцето. Дотук добре. Но не съм показал добре къде отива въздухът. Посочих само, че преминава в двата бели дроба, но не виждаш какво става след това. Ще изтрия голяма част от това. И ще ти разкрия как би изглеждало, ако можеше да си сложиш рентгенови очила и да разгледаш дробовете. Изглежда подобно на това. Имаш такава интересна архитектура. Вероятно най-лесният начин е да си представиш дърво. Представи си дърво, което е обърнато наобратно. Имаш всички тези разперени клони. И те се разклоняват на по-малки и по-малки. Ако обърнеш дървото, ще забележиш, че прилича на това в белите дробове. Белите ни дробове изглеждат като обърнато дърво. И дори ги наричаме така. Наричаме цялата тази структура бронхиално дърво. Когато гледаш дробовете и те ти се струват сложни, просто си помисли за тях като за обърнато бронхиално дърво. И тогава ще ти изглежда много по-просто. В средата имаш този хубав ствол. Нали? Това е нашият ствол. После той започва да се разклонява. Въздухът слиза надолу по главния ствол, трахеята. И после започва да се разделя. Всеки от тези оцветени участъци – зеленият или лилавият участък – те обслужват различен лоб. Този зелен участък обслужва долния лоб тук. Лилавият служи на горния лоб. А от тази страна имаш горен, среден и долен лоб. Знам, че изглежда малко странно, защото имаш зелени клони, които се намират там, където би трябвало да е средният лоб – ето тук. Имаш оранжеви клони, които на вид са там, където е горният лоб. Но трябва да запомниш – това е малко объркващо. Опитай се да си го представиш наум – имаме триизмерен бял дроб. Трябва да си представиш, че го гледаме само от предната страна. Но разбира се, този среден лоб продължава и назад. И ако отидем назад, тогава ще ни се изясни защо оранжевите клони са там. Нека продължим с нашето пътуване с въздуха. Искам да съм сигурен, че ще приключим. Да речем, че вземем един малък клон като този и го увеличим. Нека продължим да увеличаваме мащаба, докато стигнем до микроскопско ниво. Не можеш да го видиш с просто око, но можеш да го видиш под микроскоп. Ще изглежда ето така. Под микроскоп ще изглежда като група от малки торбички. Тези торбички се наричат алвеоли. Алвеоли. Въздухът всъщност навлиза в алвеолите. Тук стига до крайната си точка и се връща. После го издишваш обратно. Така работи дишането. Въздухът преминава целия път през устата надолу до алвеолите, прави обратен завой и се връща обратно. Но преди това, преди да излезе, много близко до алвеолите протича кръв. Нека кажем, че кръвта минава в тази посока. И кислородът ще навлезе в кръвта. Кислородът ще влезе в кръвта. А от кръвта ще бъдат изхвърлени отпадъците, въглероден диоксид, който идва от процесите в клетките. Този отпадък се изхвърля обратно в алвеолите. Сега можеш да видиш как кислородът идва от външния свят, навлиза към дробовете при вдишването, достига до алвеолите, обменя се с кръвта и накрая издишваш и освобождаваш въглеродния диоксид навън.